Филип Кер
Приключението „Ехнатон“ (23)

21.
Скиптърът на Сехем

Минутите в бутилката се превърнаха в часове, часовете в дни, а близнаците продължаваха да убиват времето, като се опитваха да обзаведат гарафата за бренди на госпожа Кьор дьо Лапен така, че да харесва и на двамата. Това обаче се оказа невъзможно и след седмица те се съгласиха да сложат телевизора по средата, за да раздели пода на две равни части, и всеки да обзаведе своята половина според вкуса си. Джон се насочи към стила хайтек — с черно и сиво навсякъде, с голямо кожено кресло, в което можеше да се излегне удобно, огромен хладилник, плейстейшън и широкоекранен телевизор с дивиди плейър, така че винаги имаше какво да гледа. Изборът на Филипа изцяло клонеше към пухкавото и розовото, с голямо легло, множество плюшени играчки, радио (което излъчваше само египетска музика; Филипа почти се бе научила да я харесва), библиотека, пълна с книги за фараоните, и добре обзаведена кухня, където тя се учеше да готви. Един ден реши да приготви нещо на Джон и го покани в своята половина от бутилката.

Двамата тъкмо се бяха настанили на масата и се канеха да започнат, когато висок кънтящ звук над главите им оповести, че запушалката е извадена.

Филипа се задави едва чуто, когато тялото й отново започна да се разтваря.

— Може би Иблис все пак е решил да ни убие в крайна сметка — рече Джон, докато бутилката започваше да се изпълва с дим.

— Нали наблягаше на светлата страна на нещата? — попита Филипа.

— Не ме е страх, стига да стане бързо — отвърна Джон. — Тук вътре ще се побъркам.

— Какво те кара да мислиш, че Иблис е готов да дари бърза смърт на когото и да било? — подхвърли тя и нададе слаб вик от уплаха, когато почувства как невидима сила я повдига и я изтегля през гърлото на гарафата обратно във външния свят.

Когато димът се разсея, близнаците се озоваха обратно в библиотеката на госпожа Кьор дьо Лапен. Французойката лежеше на един шезлонг със затворени очи и хъркаше високо, но наоколо нямаше и следа от Иблис, нито дори от кобрата. Вместо това близнаците с радост видяха вуйчо си, седнал на неудобния модерен стол, да пуши огромна пура с вид на човек, безкрайно удовлетворен от себе си.

— Какво се случи? — попита Джон.

— Къде е Иблис? — попита на свой ред Филипа.

— Иблис ли? — повтори Нимрод и размаха във въздуха малкото старинно шишенце с парфюм, което близнаците бяха подарили на госпожа Кьор дьо Лапен при пристигането си в резиденцията. — О, той е на сигурно място тук вътре — обясни вуйчо им. — Повече няма да ни безпокои.

— Ти си го пленил, така ли? — възкликна Филипа. — Как?

— Нямаше да успея без вас двамата, сериозно говоря. Виждате ли, боя се, че ви изпратих тук под фалшив предлог. От пикника насам имах своите подозрения по отношение на госпожа Кьор дьо Лапен. Всъщност разчитах, че и вие двамата ще я заподозрете, особено след като щяхте да прекарате цял ден с нея. Иблис е установил контрол над горката жена още откакто ние с вас сме пристигнали в Кайро.

— Значи цялата история с ковчежето и това да го държим под око с телескопа е била чиста измислица, така ли? — досети се Джон.

— Използвал си ни като примамка — упрекна го Филипа. — Като стръв, която трябва да привлече тигъра в клопката.

— О, това е твърде силно казано — възрази Нимрод. — Иблис никога не би прахосал на вятъра двама толкова могъщи джинове като вас. Особено като се има предвид колко сте млади. Да пропусне възможността да обвърже още двама джинове и да ги подчини на волята си? Не би го направил. Иблис не е глупак. Всички тези приказки как щял да ви изяде или пък да ви хвърли в някоя помийна яма целяха само едно — да ви сплашат.

— Ти си чул какво ни каза? Как? — попита Джон.

— Нали не мислите, че съм ви оставил да дойдете тук съвсем сами? Бях се скрил в един неодушевен предмет. Е, всъщност почти неодушевен.

— Искаш да кажеш, че си бил тук през цялото време, така ли? — възкликна Филипа.

— Разбира се. Бях в компютъра, който стои на бюрото. Признавам обаче, че имаше един момент, точно след като Иблис изпи брендито, в който си помислих, че ме е видял. Без да се усетя, се бях включил — включих компютъра.

— Сещам се — каза Джон. — Тогава си помислих, че е странно.

— Точно това си помисли и Иблис. Голям хитрец е той, признавам му го. Както и да е, бях сигурен, че ще ви затвори в бутилка и очаквах точно този момент. Разбирате ли, един джин е най-слаб тогава, когато използва силата си върху друг джин. И става дори по-слаб, когато я използва върху двама джинове. А ако тези двама джинове са по една случайност близнаци — е, разбрахте ме. В мига, в който той ви напъха в гарафата, аз започнах да действам. Уверявам ви, че няма друг начин да надвиеш такъв забележителен джин като Иблис.

— Но в такъв случай къде беше през цялото това време? — попита Филипа възмутена. — Прекарахме седмици наред в тази бутилка.

Нимрод поклати глава.

— Просто ви се е сторило, че са седмици. В действителност бяхте в гарафата за, момент да видя… — И Нимрод си погледна часовника — … точно петнадесетина минути.

— Петнадесет минути? — изуми се Джон. — Само толкова ли? Сигурен ли си?

Нимрод потръпна.

— Да, съжалявам за това, наистина. По-рано ви обясних, че вътрешността на една бутилка със затворен в нея джин се намира извън тримерното пространство. Боя се, че тогава не ви споменах как един джин е най-добре да се транссубстанцира, за да влезе в бутилка. Трябва да запомните, че се влиза със северната страна в посока, обратна на часовниковата стрелка — точно противоположно на въртенето на нормалното северно полукълбо. Ако не го направите, времето ще тече много бавно; за южното полукълбо важи обратното. Принципът е същият като при изтичането на водата от кранчетата в банята, поне донякъде. Вярно, че е много по-трудно да си припомниш тези неща, когато не ти влизаш в бутилката, а някой друг те пъха в нея, но ако го направи както трябва, джинът може да спести наистина много време. Например полетът от Лондон до Австралия, който обикновено трае около двадесет и четири часа, може да ти се стори като двадесет и четири минутно пътуване. Времето е в пряка връзка с пространството. Мислех, че в наши дни децата учат такива неща още на пет години. Както и да е, всичко мина великолепно, а вие бяхте просто прекрасни. На мен лично никога не би ми хрумнало да материализирам мишка в косата на госпожа Кьор дьо Лапен. Това беше гениално. Наистина го накара да се разкрие, Филипа.

Но близнаците все още бяха малко ядосани на вуйчо си.

— Съжалявам, задето ви подведох така — извини се Нимрод, — но честно казано, не виждах друг начин. Вие нямаше да се съгласите да дойдете тук, ако смятахте, че се опитвам да ви държа настрана от истинските действия срещу Иблис, а аз не можех да ви кажа, че представлявате част от моя капан — не и без да рискувам да издадете по някакъв начин моя план на Иблис. Моля ви, кажете, че ми прощавате.

— О, добре де — умилостивиха се близнаците.

— Не трябва ли сега да ти изпълним три желания? — попита Джон. — Както е според Багдадските правила.

— Няма нужда. Параграф осемнадесети. Кръвна връзка. Ние с вас сме свързани, така че това задължение отпада.

Нимрод щастливо всмукна от пурата си и издиша кръгче от дим, което приличаше на надигаща глава кобра.

— Но откъде разбра, че Иблис контролира госпожа Кьор дьо Лапен? — попита Филипа.

— Лентата за коса, разбира се — тя е същата като онази, която носи Ехнатон на фреската в гробницата. Това бе една от причините.

— А другата?

— Нещо, което самата ти ми каза, Филипа.

— И какво е то?

— Думата на истината — думата, която си чула, когато скорпионът, който Иблис използва, за да ме привърже към гробницата на Ехнатон, бе погълнат от огъня.

— Зака?

— Точно така. Само дето думата, която си чула, не е била „Зака“, а друга дума — която звучи по подобен начин — „заек“, ако трябва да се изразя точно.

— Заек! — възкликна Джон. — Разбира се! „Лапен“ е френската дума за заек, нали така?

— Точно така — кимна одобрително Нимрод. — Въпреки че е много умен, Иблис е и ужасно мързелив. Надявах се, че е дал на Хюсеин Хюсаут такава дума, за да ме обвърже, по която да разбера къде е и какво е намислил. Но пак мина цяла вечност, преди да направя връзката между „заек“ и „Лапен“.

— Ами другите ифрити? — попита Джон. — Палис, който обича да ближе стъпалата на хората, и останалите?

— О, сега вече те няма да посмеят да опитат нищо — отговори Нимрод. — Не и когато Иблис, вождът на тяхното племе, не е с тях. Прекалено са страхливи. — Нимрод се облегна назад на петите си и издуха огромна струя дим — цяла колона, която се проточи до тавана и се раздвои във формата на буквата V — прочутия знак на победата на Чърчил. — Не мога да изразя с думи колко голямо дело извършихме днес. Макар да не успяхме да намерим изчезналите джинове на Ехнатон, направихме нещо, което е почти толкова важно — попречихме на ифритите да ги намерят.

— Всъщност — обади се Филипа, — аз имам една теория къде би трябвало да ги потърсим. Изчезналите джинове на Ехнатон, имам предвид.

Крайчецът на пурата на Нимрод се отчупи и по пода се посипа пепел, докато той изненадано наблюдаваше племенницата си.

— Сериозно ли говориш?

— Да. — Филипа коленичи на пода до неудобния модерен стол, взе книгата за Ехнатон, която госпожа Кьор дьо Лапен бе чела преди тяхното пристигане, извади откъснатата страница, която бе служила като разделител, и я подаде на Нимрод.

Нимрод и Джон погледнаха към листа с изобразени на него четири цветни снимки на един и същ странен на вид предмет с дължина около шестдесет сантиметра. Донякъде той приличаше на бастун за ходене, но върхът му имаше ромбоидна форма с дебелина осем или девет сантиметра и дължина петнадесет.

— Това са скиптрите на Сехем — обясни тя. — Царски скиптри, използвани от египетските фараони и високопоставените сановници като символ на тяхната власт. Изобразяват се при сцените на жертвоприношения в гробниците, за да вдъхнат живот на мъртвеца. — Сви рамене. — Откакто дойдохме в Египет, започнах да чета за тези неща.

Нимрод й се усмихна нежно.

— Само не мога да разбера как тези скиптри ще ни помогнат да открием изгубените джинове.

— Някой е заградил с химикал снимката на друг такъв царски скиптър в тази книга — обясни Филипа. — Ако допуснем, че този някой е бил или Иблис, или госпожа Кьор дьо Лапен, която е действала по негова заповед, тогава какво се получава? Излиза, че Иблис се интересува от царските скиптри.

— Продължавай — насърчи я Нимрод.

— Първо — обясни Филипа, — спомнете си какво пишеше във вестниците за обира на музея в Кайро. Няколко царски скиптъра са били намерени строшени.

— Вярно е — рече Нимрод замислено. — Но имаше също така и отворени погребални урни — съдове, които древните египтяни са използвали, за да съхраняват балсамираните вътрешности.

— А ако са били отворени само за заблуда, с цел да ни отклонят от вярната следа? Ако наистина са се интересували от скиптрите?

— Добре — съгласи се Нимрод, — да допуснем, че си права. Защо някой, който и да е той, би искал да счупи един скиптър на Сехем?

— Когато бяхме в гробницата на Ехнатон — рече Филипа, — рисунката на стената, фреската, изобразяваше фараона с издигнат високо над главите на седемдесетте джинове скиптър. Спомнете си как слънчевите лъчи като че ли излизаха от горната част на скиптъра — от тази, дебелата част — и докосваха всеки един от джиновете.

— Така бе — припомни си Нимрод.

— Е, добре, а ето и третата част от теорията ми. Иблис каза нещо, докато ни затваряше в бутилката. Заяви, че сме извадили късмет, задето не ни е напъхал в резервоара на писалката си или в съда за отрова на върха на бастуна си. Точно това ме накара да се замисля. Ами ако горната част на този скиптър също е куха? Тогава тази кухина не би ли била най-подходящото място, където да държиш седемдесетте джинове, от които произтича властта ти? Не в буркан или бутилка, а в скиптъра си. В самия символ на властта си. Наистина досега не съм била затворена никъде другаде освен в гарафа за бренди, но ми хрумна, че тя спокойно би могла да побере седемдесет джинове. А ако могат да се поберат там, защо да не могат да се сместят и в горната част на скиптъра — там, където са изписани йероглифите?

— Скиптърът на Сехем е свързан с Озирис — отбеляза Нимрод. — Самият Озирис понякога е бил наричан Великия Сехем. „Сехем“ означава „власт“ или „могъщество“. Но ти си права, Филипа. След като джиновете са били в основата на властта и могъществото на Ехтнатон, това е може би най-подходящото място, където фараонът да държи седемдесетте си джинове. — Той погледна снимката на скиптрите по-отблизо. — Не виждам защо да няма място за всички тях, ако горната част е наистина куха, както казваш. Вътре може да има дори тайна бутилка. Да, кълна се в лампата си, това е блестящо хрумване.

— Но как Ехнатон е успял да придобие власт над толкова много джинове? — попита Филипа. — Все още не знаем отговора на този въпрос.

— Аз пък мисля, че го знаем — рече Джон. — Нали видяхме как Иблис държеше под своя власт госпожа Кьор дьо Лапен. Готов съм да се обзаложа на каквото кажеш, че преди четири хиляди години ифритите са установили контрол над Ехнатон по същия начин, по който Иблис бе обсебил госпожа Кьор дьо Лапен, и че някой от тях е приел формата на истинска змия в украшението за глава на царя.

— Да — кимна одобрително Нимрод. — Разсъждаваш правилно, Джон. — Той се приближи до масата и вдигна телефона.

— На кого се обаждаш? — попита момчето.

— На полицията — рече Нимрод. — Искам да задам няколко въпроса за това проникване с взлом в музея.

Той заговори на арабски в слушалката и когато след няколко минути затвори, изглеждаше много развълнуван.

— Скиптрите не са били строшени надве — съобщи той. — Счупили са само горната им част — тази с картуша. Всъщност не са я счупили, а са я смачкали, сякаш някой се е опитвал да разбере дали е куха.

Нимрод се запъти с бързи крачки към вратата.

— Къде отиваш? — попита Филипа.

— У дома. Трябва да кажем всичко на господин Ракшасас. Веднага.

— А какво ще стане с нея? — Филипа посочи към госпожа Кьор дьо Лапен, която продължаваше да спи в шезлонга. — Ще се оправи ли?

— Ще се оправи, след като поспи малко — успокои племенницата си Нимрод. — Когато се събуди, сигурно няма да си спомня почти нищо. И по-добре. Все едно, така или иначе тя е французойка, така че когато се събуди, вероятно ще реши, че е изпила твърде много вино на закуска.

* * *

Веднага щом Нимрод и близнаците се върнаха в къщата, Воплин донесе в библиотеката бронзовата лампа, в която живееше господин Ракшасас, и я потърка енергично, за да подкани възрастния джин да излезе. Господин Ракшасас изслуша разказа на Нимрод, без да го прекъсва, и накрая кимна.

— Не намирам друго възможно обяснение — изтъкна той. — Твоята племенница е извънредно находчива.

— Не е ли прекрасно? — рече Нимрод. — Сега знаем какво трябва да търсим, дори и да не знаем къде да го търсим.

— Вярно е — съгласи се господин Ракшасас, — има много царски скиптри, разпръснати в най-различни музеи по целия свят. — Той кимна към близнаците. — Мисля, че има един в „Метрополитън“ в Ню Йорк. В действителност обаче съм чувал само за един-единствен скиптър на Сехем от Осемнадесетата династия, който да се намира извън Кайро. И той се съхранява в Британския музей в Лондон.

Нимрод въздъхна.

— Е, това вече е прекалено. Посветил съм тридесет години от живота си на търсенето на тези изчезнали джинове, а излиза, че може да са били под носа ми през цялото време.

— Това означава ли, че трябва да се върнем в Англия? — попита Джон.

— Да, боя се, че точно това означава — потвърди Нимрод. — Господин Воплин, моля, обадете се на „Бритиш Еъруейз“ и ни запазите места за следващия полет до Лондон.

— Благодаря на бога за решението ви — възкликна Воплин и се отправи с бързи крачки към вратата. — О, благодаря на бога за това. Не мога да понасям тази жега.

— Много жалко — обърна се Нимрод отново към децата, без да удостоява с внимание иконома си. — Тъкмо когато започнахте да развивате дарбата си на джинове. Когато се върнем в Лондон, толкова далеч от горещината на пустинята, силата ви ще намалее.

— Нищо не може да се направи — сви рамене Джон.

— Много по-важно е да намерим изгубените джинове — подчерта Филипа.

— Пък и винаги можем да се върнем в Египет някой друг път — добави Джон. — Нали?

— Разбира се — потвърди Нимрод. — Още следващия път, когато излезете във ваканция.

— Ти беше прав, знаеш ли — сподели Джон с вуйчо си. — За това, което каза за Кайро. Не очаквах, че ще ми хареса толкова много. Може да е мръсно, може да е миризливо, може да е претъпкано с хора, но на света няма друго място като Кайро.

— Така ли съм казал? — удиви се Нимрод. — Е, градът е прекрасен, разбира се, но само почакайте да видите Александрия. Или Ерусалим. Или Делхи. Или Истанбул. Няма защо да споменавам за пустинята Сахара или дори за Берлин, където, както знаете, се намира резиденцията на Синия джин от Вавилон. Само че в този момент нито едно от тези места не е толкова важно, колкото Лондон и Британския музей. Това, което ще намерим там, може да промени съдбата не само на джиновете, но и тази на мундийците.