Филип Кер
Приключението „Ехнатон“ (2)

Пролог
Най-горещото място на земята

Случи се точно след пладне, в един горещ ден в Египет. Хюсеин Хюсаут, неговият единадесетгодишен син Бакшиш и кучето им Ефенди се намираха в пустинята, на двадесет мили южно от Кайро и както обикновено, бяха заети с незаконни разкопки — търсеха исторически артефакти, които после да продадат в магазина си. Нищо наоколо не помръдваше, с изключение на една змия, един скарабей, един малък скорпион и, вече в далечината, едно магаре, впрегнато в дървена каруца, от която в мръсната бразда бяха нападали няколко палмови листа. Иначе в пустинята цареше абсолютна тишина и мъртвешко спокойствие — никой случаен минувач не би си помислил, че тази пустееща земя е част от най-големия терен за археологически разкопки в Египет и че под скалата и пясъка лежат безброй все още неоткрити монументи и съкровища.

Бакшиш обичаше да помага на баща си да търси находки в пустинята. Но тази работа се извършваше в адски пек и на всеки няколко минути Бакшиш или баща му оставяха мистрията и се връщаха при ленд роувъра, за да пийнат малко вода и да се охладят за няколко минути в снабденото с климатик купе, преди отново да се захванат с копаенето. А беше и опасна, защото освен от змии и скорпиони, местността гъмжеше и от дълбоки невидими ями, в които като нищо можеше да попадне всеки, който не е нащрек, бил той човек или камила. Днес Бакшиш и баща му бяха свършили добра работа: до този момент бяха открили няколко фигурки шабти^[1], няколко счупени керамични съда и малка обеца от чисто злато. Бакшиш бе особено горд, че именно той е изкопал това украшение, за което баща му каза, че било много ценно: отразявайки лъчите на жаркото пустинно слънце, то бе пламнало като кръг от огън в изцапаните пръсти на Хюсеин.

— Иди да хапнеш нещо за обяд, момче — каза той. — Заслужи си го. — Но самият Хюсеин продължи да копае, с надеждата да намери още някой заровен предмет.

— Да, татко.

Бакшиш се върна при ленд роувъра, следван по петите от Ефенди, който се надяваше да му хвърлят нещо за ядене, и отвори капака на багажника. Тъкмо се канеше да вземе хладилната чанта, когато джипът изведнъж се раздвижи. Бакшиш помисли, че ръчната спирачка не е дръпната докрай, затова се втурна към шофьорското място с намерението да скочи вътре и да я издърпа както трябва, но докато посягаше към дръжката на вратата, тя се отмести настрани и се отдалечи от обсега му. Само няколко мига по-късно Бакшиш почувства под краката си страхотен трус, сякаш някакъв подземен великан бе блъснал главата си в скалите, които му служеха за покрив. Поглеждайки надолу, момчето видя, че земята под краката му се нагъва на огромни вълни по цялата дължина на долината. То загуби равновесие и се стовари върху колата, като леко си удари лакътя, а после изкрещя, когато земята отново се разлюля от втория, още по-силен трус.

Бакшиш успя отново да се изправи на крака и се опита да запази вървежа си стабилен, което му се удаде по-лесно, след като спря да гледа надолу към земята и прикова погледа си в отсрещния склон. Разположен на четвърт миля разстояние от мястото, където се намираше сега, склонът бе добре познат и на него, и на баща му, защото двамата често бяха работили там. Още докато го гледаше обаче, огромен къс от скалата се откърти и се сгромоляса надолу във вихрушка от прах, камъни, отломки и пясък.

Бакшиш седна на земята, без много-много да се замисля, просто за да не падне пак. Въпреки че никога досега не бе виждал земетресение, ужасяващото раздвижване на земните недра не можеше да бъде сбъркано с нищо друго. За разлика от него баща му не изглеждаше толкова уплашен, а по-скоро зарадван. Хюсеин Хюсаут дори избухна в истеричен смях, докато безуспешно се мъчеше да се изправи на крака.

— Най-после… — провикна се той, — най-после!

Като че ли смяташе, че земетресението се е случило за лично негова облага.

Трусовете ставаха все по-силни и по-силни — хоризонтални вълни, последвани от няколко вертикални, сякаш самата природа бе решила да обърка плановете на всички като Хюсеин Хюсаут, които се опитват да се престорят, че вървят по палубата на кораб по време на буря. На изумения Бакшиш му се стори, че баща му е полудял.

— Десет години — провикна се Хюсеин с пълно гърло, за да надвика чудовищния рев на земните недра. — Десет години съм чакал този миг!

За още по-голямо смайване на Бакшиш доброто настроение и въодушевлението на баща му не даваха никакъв признак за скорошно избледняване, дори когато поредното разместване на земните пластове и скалите повдигна ленд роувъра почти два метра над главата му и го стовари обратно преобърнат.

— Татко, престани! — изкрещя момчето и сграбчи Ефенди, който виеше отчаяно и трепереше от страх. — Ти си полудял! Моля те, престани или земетресението ще те убие.

В действителност Хюсеин Хюсаут не се намираше в по-голяма опасност, докато се опитваше да се закрепи на люлеещата се земя, отколкото синът му и кучето им, които се мъчеха да се вкопчат в нея; но момчето имаше чувството, че поведението на баща му граничи с неуважение към могъществото на природата, сякаш духовете на земята можеха да видят в доброто настроение и очевидната липса на страх у Хюсеин неуважение към тях и да решат да унищожат и тримата едновременно.

И тогава, също толкова неочаквано, колкото бе започнал, тътенът на земните недра затихна и спря, ужасяващото раздвижване престана, прахът и пясъкът, които се носеха във въздуха, се разсеяха, мъртвешкото спокойствие се завърна и всичко отново утихна — всичко с изключение на Хюсеин Хюсаут.

— Не е ли прекрасно? — изкрещя той и едва сега, когато земята най-после бе спряла да се движи, падна на колене и събра ръце като за молитва, без да престава да се хили като луд.

Бакшиш се извърна да погледне към ленд роувъра, който сега лежеше обърнат наопаки, и поклати глава.

— Изглежда, че ще ни се наложи да се върнем пеш в града и да потърсим помощ — каза той. — Не виждам какво толкова прекрасно има в това.

— Не, прекрасно е! — настоя баща му и вдигна във въздуха каменна плочка, не по-голяма от компактдиск. — Погледни. Видях го още в първия миг, в който земята се пропука. В продължение на хиляди години вятърът и пясъкът са играли ролята на пазители на съкровището на фараона. Но от време на време земята се размества и това, което е било погребано под нея, излиза на бял свят.

На Бакшиш малкото парче камък изобщо не му заприлича на съкровище, а и честно казано, почти никой не би погледнал повторно квадратното късче от гладък сив базалт с издялани вдлъбнатини, което Хюсеин протегна към него, за да го види по-добре; Хюсеин обаче бе разпознал мигновено истинската му стойност: в ръцете си държеше древноегипетска стела.

— Това е каменна плочка с посвещение, написано с древните йероглифи от времето на Осемнадесетата династия — обясни бащата на момчето. — Ако този камък наистина е това, което аз си мисля, че е, значи сме намерили ключа, с чиято помощ ще разрешим една загадка, останала скрита в продължение на хиляди години. Днешният ден може да се окаже най-важният в живота ни. Хората като мен чакат подобен шанс през целия си живот. Затова е толкова прекрасно, момчето ми. Затова съм толкова щастлив.