Чарлс Кингсли
Персей (8)

Глава 6
Цар Полидект

Това, което обеща на Даная и Персей, Диктис го изпълни. Скромната му къща се превърна и в техен дом. След преживяното през последните години Даная най-сетне се сдоби със спокойствие, сигурност и, не на последно място, свобода. Затворената в клетка птица, сега беше свободна. С удоволствие пое домакинството в къщата на човека, който ги бе приютил като родни, близки хора.

Диктис се оказа благороден, честен и грижлив мъж. Не само към Даная, но и към сина й. Той направи всичко възможно Персей да има едно безоблачно детство и момчето го обикна като свой родител.

Диктис бързо разбра, че от детето няма да стане рибар, и затова той насочи усилията си в друга посока — да го превърне във воин. Още повече че Персей показваше такъв талант. В състезанията, които децата си устройваха, той винаги беше пръв. Хвърляше диск много по-далеч и от най-силното и голямо момче. Стрелата му винаги попадаше в целта. В двубоите с дървен меч никой не можеше да го победи. Персей демонстрираше умения, каквито опитни и калени в бран възрастни воини не притежаваха. Диктис поощряваше момчето в учението и тренировките по бранно изкуство.

Персей (худ. А. Р. Менгс)

Персей порасна и се превърна в красив, силен и строен младеж. Той се набиваше в очи сред връстниците си. Гордата му и красива осанка привличаше погледите. Но когато човек го видеше отблизо, откриваше, че в очите му имаше повече топлота, отколкото високомерие. Той знаеше, че е син на бог, и това му даваше увереност в себе си и в собствените си сили.

Но вместо да се радва на безоблачен живот, синът на Зевс трябваше да поеме по един път, изпълнен с много превратности и смъртоносни премеждия.

Цар на остров Сериф беше Полидект, полубрат на Диктис. След смъртта на бащата на Диктис, майка му се бе омъжила отново и от този брак се беше родил Полидект. Двамата братя сякаш не бяха раждани от една майка. Не само че не си приличаха външно, но и характерите им бяха напълно противоположни. Колкото Диктис бе благороден, скромен и изпълнен с безгранична доброта, толкова Полидект бе отвратителен, зъл, подъл и жесток.

Братята не поддържаха никаква връзка помежду си. За царя Диктис не беше повече от обикновен поданик. Рибарят също не гореше от желание да бъде сред близките до царя свободни граждани на Сериф. Дори да имаше някакви проблеми, които Полидект би могъл да разреши само с едно мръдване на пръста си, той никога не би се обърнал за помощ към него.

Ето защо сравнително късно до царя достигна вестта, че Диктис е взел под крилото си Даная и сина й.

Итимедонт, съсед на Диктис, беше този, който разказа на Полидект:

— Тя е изумително красива. Такава хубава жена никога не е живяла в Сериф. Даная е достойна за царица. Тя трябва да краси единствено царския дворец, а не някаква бедна рибарска хижа.

Бавно, но стремително мълвата за красотата на Даная като вълна бе заляла острова. Жителите на Сериф си намираха работа да минат край къщата на Диктис, само за да видят прочутата хубавица.

На това желание не устоя и Полидект.

Силното слънце така бе нажежило скалистия бряг на острова, където се намираше къщата на Диктис, че направо можеше да печеш риба върху нагорещените камъни. Независимо от адската жега цар Полидект бе решил на връщане от медните си рудници да мине по заобиколния път към двореца. Той се извиваше тъкмо край дома на брат му. По него сега се изви свитата от воини и носилката със сенник на царя, носена от четирима здрави роби.

Под стряхата на къщата Даная се занимаваше с нанизите със сушена риба. Когато чу шума от придвижването на процесията, тя вдигна поглед. Разбра, че в носилката бе знатен мъж.

— Не подхожда на една такава хубава жена със знатна осанка като теб да се занимава с работа, подходяща единствено за роби — вместо поздрав рече царят.

— В това, човек да се труди, няма нищо недостойно — не се съгласи Даная.

— Но тези нежни ръце не бива да миришат на риба, а само на скъпи помади. Ти си жена, достойна за лукс и глезотии. Стани моя жена и ще властваш над целия Сериф.

Научила кой е мъжът пред нея, Даная не трепна. Във вените й течеше царска кръв, а начинът й на живот в момента бе по неин собствен избор. Тя бе свободна жена със своя собствена воля. Но характерът й бе такъв, че не можеше да бъде груба. Затова отговорът й бе изпълнен с такт и своеобразно смирение:

— Благодарна съм ти, царю, за честта, която си готов да ми окажеш. Оценявам го високо. Но не мога да приема. Не мисля, че синът ми би подкрепил подобно начинание.

— Бъди сигурна, че разполагам със средства да те накарам да размислиш — каза Полидект и се сбогува.

Даная изпрати с поглед царя и свитата му. Сърцето й се бе свило в гърдите като малка яребица.

Персей (римска фреска в Къщата на Диоскурите)