Чарлс Кингсли
Персей (16)

Глава 14
Битка по време на пир

Масите, обградени от цветя и зеленина, бяха опънати в дълга редица, чийто край не се виждаше. Бяха отрупани с всевъзможни вкусни ястия, печива и плодове. Вокалите бяха пълни. Робите допълнително смесваха в огромния съд, наречен кратер, виното с вода, както изискваше традицията. Сцени с богове и прочути герои бяха изобразени на съда по такъв начин, че гостите, дошли на пиршеството не можаха да сдържат възхищението си.

Спасяването на Андромеда бе достатъчен повод за пир, но наздравиците, които сега се вдигаха, бяха за друго — за брачно щастие.

Любовта, родила се от първите погледи, разменени между Персей и Андромеда, бе увенчана със сватба.

Цар Кефей и царица Касиопея с радост се съгласиха да дадат ръката на дъщеря си на нейния неочакван спасител, буквално дошъл от небето с крилатите си сандали.

Първата работа обаче на Персей след схватката, за която дълго време щеше да се говори, беше да принесе богати жертви на защитниците си от Олимп — Зевс, Хермес и Атина. Без тяхната подкрепа и закрила той едва ли щеше да оцелее.

Когато се настаниха на лежанките и виночерпците им наляха бокали с вино, цар Кефей вдигна наздравица:

— Синко Персей и дъще Андромеда, дано Зевс и Хера, Афродита и Атина, и всички богове отредят дълго и безоблачно щастие край брачното ви огнище, да имате много деца, които да ви радват и от своя страна също продължат рода ни! Дъще Андромеда — обърна се към нея царят, — ти беше слънцето, което стопляше дните ми. Нека сега огряваш живота на този смел младеж, който те избави от смъртта, на която беше обречена! Персей, грижи се добре за нея. Тя ще ти донесе само щастие!

— Благодаря! — рече Персей. — Ще се грижа за Андромеда. Нека боговете чуят твоите молитви! След всичко, което ми се случи, любовта на Андромеда е най-неочакваната и най-голяма награда за мен.

— Разкажи ни за преживелиците си — подкани го Кефей.

И Персей, който, пътувайки по света, бе добил опит в общуването, с което се бе развило и красноречието му, сладкодумно разказа приключенията си до острова на горгоните, намиращ се на най-западния край на света, и обратно. От една страна, заради скромността си не наблягаше на смелостта и героизма си в подвизите, които бе извършил с божествената закрила на Хермес и Атина. От друга, все пак не пропусна любопитните моменти, които подправиха разказа му и присъстващите на пира със затаен дъх изслушаха всичко. След това щяха да го препредават от уста на уста и така славата на Персей щеше да се понесе по света почти с бързината на крилатите му сандали.

Пируващите пиха за здравето на безстрашния младоженец. Един през друг се чуха възторжени благословии:

— Нека късметът никога не те изоставя!

— Нека всички богове бдят над теб!

— Нека името ти пребъде във вековете!

Андромеда гледаше със светла усмивка съпруга си.

Целият й лик издаваше щастието, което я преизпълваше. Това вероятно бе най-радостният ден в живота й досега. Робини притичваха край нея, носейки й освежаващи напитки и апетитни неща от трапезата. За нея обаче насладата беше да гледа съпруга си, обезоръжаващ с красотата, чара и остроумието си…

Оставили се в плен на виното и насладата от вкусотиите, пируващите не разбраха откъде изведнъж се разнесе бранен шум. Мечове със звън се удариха в железни щитове. Чуха се предсмъртни стонове и викове.

Пируващите неочаквано се бяха оказали насред бойно поле.

Лееше се кръв.

Изкормени стражи напразно притискаха ръце към провисналите си навън вътрешности и се стоварваха на пода. Агонията им там продължаваше, а кръвта се разливаше щедро по мраморните плочи, обагряйки ги в червено.

Ужасяващата гледка втрещи голяма част от пируващите. По-страхливите, но и по-бързи в реакцията си мълниеносно се бяха оказали под масите, отрупани с храна и плодове.

По-смелите, в това число и Персей, веднага бяха потърсили оръжията си и застинали в отбранителна поза, бяха готови да посрещнат всеки враг, пристъпил към тях.

Първоначално объркан, цар Кефей сравнително бързо се окопити, щом разпозна предводителя на кървавите пришълци.

— Финей! Какво търсиш тук? — попита остро той исполинестия здрав мъж с остра брада и зъл пламък в очите.

— Дойдох на сватба — ехидно отговори вражият предводител.

— Нямаш никакво право да идваш тук с твоята банда убийци!

— Имам. Това е правото на този, чиято чест е накърнена — остро каза Финей. — И идвам тук, за да убия оня, който ми открадна годеницата. — Погледна злобно към Персей и с незагаснало ехидство в крайчеца на устните си изплю думите: — Няма да те спасят крилатите ти сандали, а летящото ти конче май е повече фантасмагория на простите и тъпи селяни.

— Не те познавам и не искам да те познавам! Не знам как съм те обидил, но щом искаш смъртта ми, едва ли очакваш да стоя със скръстени ръце и смирено да я приема — отговори Персей.

— Чакай! — спря го цар Кефей. — Ти нямаш нищо общо с това! Да, истина е, че Финей беше годеник на Андромеда. Но годежът приключи тогава, когато гражданите послушаха оракула в Амон и настояха да дадем дъщеря ми като жертва на чудовището. Финей не я защити, а си подви опашката и се покри като последния страхливец. Никой не чу нищо за него до този момент. Как смееш да си толкова нагъл и безскрупулен, Финей?! — обърна се с укор и възмущение към него царят.

— Позволява ми го правото на по-силния. Зад гърба ми има десетки въоръжени мъже, които така са жадни за кръв, че не е проблем мигом да ви заколят като жертвени животни. Аз съм господарят на положението! Чудя се как ти стиска да продължаваш да се правиш на цар и повелител?! Но не съм дошъл да ти търся сметка на теб. Защото утре може да сме роднини и да си ми станал тъст — с непотопяемо ехидство се изсмя в лицето на царя Финей, а едрият воин зад него се изхили гръмогласно. — Не за теб, за него съм дошъл — посочи към Персей той. — Неговата сметка ще видя и на никого няма да му стиска да застане до него и да го защити, защото главата му ще се търкулне до неговата!

Финей заканително размаха меча си във въздуха. После, сякаш се отказа, изненадващо го вкара в ножницата, която висеше на хълбока му, и грабна копието от ръката на стоящия до него воин. Замахна и го метна към Персей. То се заби в лежанката му и завибрира там. Със светкавичен жест Персей го изскубна и го прати обратно към Финей. Изненадан, Финей се хвърли на земята. Копието прониза най-верния воин на Финей — още по-едрия Рет, който бе стоял зад него и се бе хилил на злобното му остроумие.

Докато пронизаният от копието се стоварваше с цялата си тежест на пода, Финей бързо се изправи и даде знак на воините си, които стояха на входа на залата за пиршества. Здрави, едри и тромави, те нахълтаха в залата като стадо глигани.

Посякоха тези, които извадиха мечове срещу тях. Кръвта, която не спираше са се лее, покри вече целия мраморен под, оцветявайки го изцяло в червено и правейки го хлъзгав, лепкав и страшен.

Немалко от мъжете, които до този момент бяха пирували и още не бяха намерили прикритие при най-страхливите си другари под масите, се отдръпнаха встрани и залепиха гърбове към стените на залата. По този начин проправиха свободен път към почетното място, където беше Персей.

Повечето от тези, които доскоро го обграждаха, възхищаваха му се и го славословеха, също се отдръпнаха от него. Останаха само трима воини, които смело стискаха мечовете си и бяха готови да се бият с тези, които бяха осквернили сватбения пир.

Сякаш другарски настроените към Персей Атина и Хермес бяха застанали до него, вдъхвайки му смелост и сила. С острия си закривен меч той прониза първите, които го нападнаха. Но прииждаха още и още.

Персей се сражава с воините на Финей (худ. Себастиано Ричи)

Той се защитаваше, закрил мускулестия си торс с огледалния щит, даден му от Атина, а с дясната си ръка, стиснал здраво меча си, нанасяше смъртоносни удари на прииждащите.

В краката му бързо се оформи купчина от кървави трупове.

За миг настъплението стихна, сякаш воините на Финей започнаха да се колебаят дали да се втурнат към смъртта си.

Персей пусна меча и щита си.

С голи ръце, невъоръжен сграбчи огромния бронзов кратер, в който смесваха виното с вода. Вдигна го с титанична сила и го хвърли към групичката стъписани вражески воини. Удари в главата един от тях и той се стовари мъртъв на земята. Още трима бяха ранени и паднаха с викове на ужас на пода до мъртвия си другар.

Но това беше явно временно надмощие. Воините на Финей като че ли нямаха чет. Прииждаха още и още, а мъжете, които го бяха подкрепили и бяха извадили мечове в негова защита, вече лежаха мъртви.

Тогава Персей, който отново беше взел меча и щита си, разбра, че има само един шанс.

Потърси с поглед торбата, която винаги беше с него. Видя я до лежанката, на която се бе настанил по време на пира. Втурна се натам, с бързо движение грабна торбата, отхлаби връвта и преди да бръкне вътре, гръмко извика:

— Всички, които вярват в мен, да затворят очи!

Андромеда вече знаеше какво ще последва. Притесненията и страховете й, които я заляха при вида на кървавия сблъсък, постепенно започнаха да намаляват, макар и в сърцето й да започна да се намотава топка ужас, но от друго естество. Тя стисна очи, притаи дъх и наостри слуха си.

Заедно с нея това сториха и цар Кефей, царица Касиопея, няколко царедворци и роби. Със затворени очи те само слушаха какво се случваше.

Виковете, крясъците, звънът на оръжие в един миг секнаха. Настъпи мълчание. Гробно и зловещо. Толкова ужасяващо, че притаилите дъх и затворили очи бяха изтръпнали от страх и се плашеха отново да погледнат какво се случва в залата за пиршества.

Андромеда отвори очи и видя Персей да завързва с връвта торбата си.

Всички вражески воини, някои царедворци и роби бяха се вкаменили. Едните държаха копия, щитове и мечове в заплашителни пози, другите бяха просто с невиждащ вече нищо поглед. В застиналата поза на каменни статии бяха и няколко страхливци, подали си любопитно главите изпод масите. Комичните им фигури придаваха леко гротесков оттенък на разигралата се сцена.

Оцелелите радостно се спогледаха. Бяха преживели две ужасяващи изпитания и бяха запазили живота си — вражеското нападение и изкушението да погледнеш в очите отвратителната глава на горгона Медуза.

Сред каменните статуи на вражески воини се мерна движение. Погледът на Персей откри току-що отварящия очите си Финей.

Погледите им се пресрещнаха.

Нападателят мигом разбра какво се бе случило и през каква заплаха бе преминал. Духът му бе пречупен като липова клонка. Не му оставаше нищо друго, освен да се моли:

— Ти си победителят, Персей! Нека забравим спора между нас. Нямам никакви претенции към теб. Животът ми е по-ценен от една тъпа Андромеда!

— Не си прав! Жена ми е много по-умна от един страхлив воин с болни амбиции и фалшиво честолюбие. И ти сам ще й напомняш за това всеки ден!

Персей метна на рамо торбата си и го повлече зад една колона. Изви глава настрана и му показа съдържанието на торбата си.

Колкото и да не искаше да види какво има там, очите на Финей сами намериха вкаменяващия поглед на Медуза. Коленичилият воин се бе превърнал наистина в статуя — на преклонените амбиции и пречупеното честолюбие.

В двореца на цар Кефей и царица Касиопея се роди първият син на Персей и Андромеда. Нарекоха го Перс, по името на баща му. Съдено му бе да израсне при дядо си и баба си, а по-късно да се превърне в родоначалник на великите персийски царе.

Водейки известно време щастлив и безоблачен живот, Персей не бе забравил своя дълг. Трябваше да се върне в Сериф и да докаже, че е изпълнил успешно мисията си.