Чарлс Кингсли
Персей (15)

Глава 13
Окованата красавица

Една прикована с вериги девойка стоеше в подножието на огромна скала, политаща стръмно към морето. Бе облечена в бяла тога, чиито гънки се спускаха по прекрасното й младо тяло. Лекият ветрец ги поклащаше и те галеха съвършената фигура, изсечена сякаш от длетото на най-талантливия скулптор. Дългата й тъмнокестенява коса искреше под лъчите на възхождащото слънце и се спускаше към добре оформените й гърди.

Лицето й обаче бе толкова бледо, че тя сякаш още сега мигом щеше да прекрачи в подземното царство на Хадес. Очите й бяха пълни със сълзи, които се стичаха по пребледнелите й бузи. Погледът, изпълнен с неизказан, но огромен страх, бе втренчен в морето, като че ли точно оттам щеше да излезе най-големият кошмар в живота й или пък това беше входът към царството на Хадес.

Така я видя Персей, който с крилатите си сандали бе долетял до Етиопия и царството на Кефей.

Красотата й го привлече и възхити, а страданието й събуди съжаление у него.

Вече близо до скалата, Персей я попита:

— Какво се е случило? Защо са тези вериги?

— Баща ми ме окова. Но вината не е негова. Направи го под давление на гражданите, които пожелаха да бъда пренесена в жертва.

— Защо? Какво си сторила?

— Нищо… — гласът й звучеше отмалял и превзет от примирение. — Изкупвам греховете на майка си.

Състраданието на Персей към нея нарасна.

— Коя е майка ти? Какво толкова лошо е направила, че детето й трябва да бъде пожертвано?

— Майка ми е добра жена. Не си прави погрешни изводи. Казва се Касиопея и е царицата на тези земи заедно с баща ми — цар Кефей. Но майка ми е суетна и сглупи да влезе в спор с Нереидите, че е по-красива от всички на света. Да, вярно е, че е красива. Но човек трябва да бъде по-скромен и премерен в приказките си. Под влияние на жена си Амфитрита, която е една от Нереидите, Посейдон ни наказа всички, които живеем тук. Причини морски бури и тайфуни, които доведоха до много наводнения. Водата заля брега и навлезе навътре в сушата, като помете всичко по пътя си. След това от морето излезе Кето, гигантско чудовище, което донесе много мъка и страдание в нашите земи. Опустошава и убива, а след това отново се прибира вътре в морето.

 

 

Това продължава да се повтаря и ужасът не свършва. Затова баща ми Кефей проводи хора, които да се допитат до оракула в Амон. Те се върнаха с вестта, че избавление от бедствията ще настъпи само тогава, когато аз бъда обречена на чудовището…

 

 

С разказа й нарастваше и страхът й, който разширяваше очите й. Но не ги правеше по-малко красиви. Персей усети, че потъва в тях и е готов на всичко, за да прогони веднъж завинаги страданието и страха от тях.

— Как се казваш? — попита.

— Андромеда — отговори тя и името й се изля като мотив на песен от устата й. — А ти?

— Аз съм Персей.

Някакъв неочакван и неизпитван досега свян заля младежа и той сведе очи пред втренчения й за миг поглед в него. Но това бе само за частица от секундата.

Героят, натрупал вече достатъчно опит, сблъсквайки се с наглед много по-могъщи същества, се пробуди в него.

— Ще ти помогна. Ще те избавя от това чудовище, колкото и страшно да е то — смело и уверено рече Персей.

Симпатиите на Андромеда към него се засилиха:

— Благодаря ти за готовността. Това все пак е някаква опора в безизходицата ми. Ще ми даде сили да посрещна ужасната си съдба.

— Вероятно не вярваш, че мога да се справя с това чудовище? Аз съм син на Зевс, а в тази торба е главата на горгона Медуза, която лично отсякох от отвратителното й туловище. Мечът, който виси на хълбока ми, е дар от Хермес, а огледалният щит принадлежи на самата Атина Палада. Мислиш ли, че с подобно снаряжение нямам никакъв шанс в една такава схватка с наглед очакван изход? Не се притеснявай… Но дори и да загина, знай, че го правя с увереност, че си струва риска. Девойка като теб не бива да бъде предадена на това чудовище, а трябва да носи наслада за очите на хората и да се раждат песни, прославящи хубостта ти.

Бегла усмивка напъпи на стиснатите й от мъка устни. Щеше да разцъфти, ако с крайчеца на погледа си не бе зърнала надигащо се вълнение дълбоко в морето.

— Късно е. То идва!

 

 

Сякаш някаква гигантска вълна, каквато Персей никога не бе виждал през живота си, се бе надигнала и с удивителна за размера си бързина се движеше към брега.

Слънцето изплашено се бе скрило зад причернелите облаци и мрак се спусна като було над всичко, до което погледът доскоро достигаше.

Едно бяло петно се спусна отвисоко и пресече целия този мрак. Беше прекрасен бял кон с разперени криле.

Можеше да има само един такъв и Персей вече го беше виждал. Дори бе присъствал, така да се каже, на неговото раждане.

Пегас, явно пратен от Зевс, се спусна на брега, доближи Персей и Андромеда и сведе глава.

Персей доближи ръка до ноздрите му. Помилва го. Цялата тази нежност продължи само частица от секундата.

 

Младежът бързо се метна на крилатия кон. Торбата вече бе на рамото му. В дясната си ръка стискаше меча на Хермес. Щита бе преценил, че няма да му е нужен. Както и крилатите сандали — сега имаше на разположение нещо много по-добро от тях.

Персей почувства, че се изпълва от хъс за битка. И за победа!

 

 

Крилатият кон и ездачът му полетяха към прииждащата към брега гигантска вълна.

Бърз като стрела, Пегас светкавично я пресрещна, извисявайки се над нея.

Когато погледна надолу, Персей забеляза, че не бе вълна, а някакво наистина гигантско рибоподобно създание. То от своя страна бе видяло летящия бял кон и ездача му. Отвори устата си и вътре се разкри огромна паст, обрамчена от големи остри зъби.

Сърцето на Персей се сви. Дъхът му сякаш спря за миг.

Но ръката му още по-здраво стисна меча. С другата погали Пегас по буйната грива. Насочи меча си надолу и крилатият кон без никакво колебание се устреми надолу.

Чудовищното създание удари с опашката си и огромни вълни понесоха към епицентъра на въртопа си коня и ездача. Пегас бързо се окопити и не се поддаде на течението, а се върна обратно нагоре.

Персей се подготви за нова атака. Спускайки се отново надолу, той проряза люспестата броня на чудовището. Стори му се, че зърна кръв, но не бе сигурен. Нанесе нов удар.

Разярен, звярът отново раззина ужасяващата си паст, издавайки смразяващ кръвта рев. Беше готов да погълне и Персей, и Пегас.

 

 

За Персей имаше само един начин да се справи с чудовището.

Бяха се приближили към брега. Младежът извика на окованата девойка:

— Андромеда! Затвори очите си! Послушай ме!

После бръкна в торбата, изви поглед настрана и извади главата на Медуза.

Чудовището застина в яростта си. Бе се превърнало в камък. Явно изведнъж натежал, той започна бавно да потъва.

 

 

Викове на радост се разнесоха на брега.

Персей различи сред групичката хора достолепните фигури на величествен брадат мъж с корона на главата и красива жена, осанката на която с нещо му напомни Андромеда.

Бяха цар Кефей и царица Касиопея.

Явно дочули рева на чудовището, те бяха хукнали към брега със свитата си.

Изненадата им бе огромна и неописуема. Един млад мъж, яхнал ослепително бял крилат кон, бе поразил създанието, което им беше причинило толкова много беди и щеше да грабне едничката им дъщеря.

Ковачи разбиха тежките окови, в плен на които беше Андромеда. Залети от радост, щастливите родители прегърнаха рожбата си.

Наблизо беше Персей, прощаващ се с Пегас.

Крилатият кон имаше друга съдба. И тя не бе свързана с тази на Персей. Службата му беше да носи мълнии на Зевс, с които Гръмовержецът да наказва провинилите се. Или просто да излива гнева си.

По-късно на Пегас бе съдено да бъде опитомен и да служи на друг смъртен герой — Белерофонт, който щеше да срази огнедишащата Химера.