Чарлс Кингсли
Персей (13)

Глава 11
Горгона Медуза

Изведнъж посред нощ тежките железни врати на господарския дом бяха изкъртени, последваха ужасени писъци и звънтене на стомана. Слугата пред покоите на господаря се обърна и кръвта му изстина. Не беше някакво враже нападение, а по-лошо. Трите горгони.

Воините се хвърлиха към чудовищата, издигнали тежки мечове и остри копия над главите си. Горгоните изпищяха пронизително и размахаха огромните си медни ръце. Ноктите им бяха смъртоносни. Разхвърчаха се откъснати ръце и крака, изтръгнати гръкляни и сърца, потоци от кръв и черва. Някои войници бяха превърнати в камък, попаднали в огнения взор на горгоните. Другите бяха избити.

Една от горгоните откъсна главата на началника на стражата с един замах на гигантската си ръка.

В това време господарят побягна през прозореца на покоите си. Горгоните, вече избили всички вътре, го видяха и се нахвърлиха върху него. След като го убиха, те изпиха кръвта му, разделиха си сърцето му, разпериха златните си криле и отлетяха към острова си.

Скоро щеше да настъпи денят и те трябваше да се прибират вкъщи, за да спят.

В късния следобед на другия ден Персей летеше над морето и проклинаше слънцето, което вече се бе устремило към хоризонта и дърпаше деня след себе си. Изви леден северен вятър, който разпръсна розовите облаци и погна чайките. След няколко часа щяха да се облещят първите звезди, а луната да отвори своето бяло, мъртвешко око. Тогава щеше да настъпи часът на горгоните и те щяха да тръгнат на лов.

Оставаха още часове до стъмване, но неочаквано небето потъмня и натежа, след което се разцепи и заваля леден дъжд. Вълните станаха високи и страшни, а морето се разлени и завихри.

Персей се чудеше как ще успее да убие Медуза, ако нощта се спусне преди да стигне острова на горгоните и те се събудят, гладни и отпочинали.

И тогава видя Прокълнатия остров.

Черен полумесец на хоризонта, който ставаше все по-голям и по-голям.

След като стигна острова, Персей прелетя веднъж над него и не след дълго видя трите горгони. Те лежаха на една скала, надвиснала над морето, и спяха, докато слънцето залезе и стане време да излязат на лов. Персей дълго кръжа над чудовищата, невидим и безшумен, чудейки се коя от трите е смъртната Медуза. Накрая измисли план.

Той се приземи на около двадесетина крачки от спящите горгони и извика с цяло гърло:

— Горгони! Събудете се! Удари твоят час, Медузо!

Горгоните веднага скочиха и заръмжаха, но невидимият Персей, под прикритието на шлема на Хадес, вече се бе издигнал над тях. Чудовищата дълго се озъртаха и обикаляха, но тъй като не видяха никого, пак си легнаха, защото нощта все още не бе спуснала булото си над земята.

Но Персей бе видял достатъчно. Две от горгоните бяха обикаляли в търсене на този, който ги бе събудил, докато третата бе останала на място и само се бе озъртала напрегнато. Персей реши, че това бе смъртната Медуза, а другите две горгони бяха нейните сестри, ужасните Стейно и Евриала.

Сега Персей трябваше да изчака горгоните отново да заспят, за да кацне до Медуза и да отсече главата й с меча на Хермес. Но слънцето вече почти се бе удавило в мастиленото море, а звездите вече бяха изгрели. Персей не бе сигурен, че чудовищата са заспали, но нямаше време да чака повече и трябваше да рискува.

Той кацна на скалата до горгоната, която смяташе, че е Медуза. Приближи се и понечи да замахне с меча.

В същия момент горгоната отвори очите си, а змиите на главата й започнаха да съскат и да плюят отрова. Персей мигновено се извърна, за да не погледне в очите на чудовището и да се превърне в камък. Горгоната не го виждаше, но сигурно го бе чула, а може би

Персей убива горгона Медуза (худ. Балтазаре Перуци)

Персей вдигна щита на Атина с трепереща ръка, намери отражението на горгоната в него и замахна.

Мечът иззвънтя, горгоната изквича от болка… но главата й остана непокътната.

Това не бе Медуза, а една от безсмъртните й сестри.

В момента, в който Персей осъзна това, горгоната замахна във въздуха към него с острите си, извити нокти. Невидимият Персей се извъртя и те не го изкормиха само заради това, че ги посрещна с медния щит и те се плъзнаха по него с пронизително, остро стържене. Горгоната изрева гневно, а змиите на главата й проточиха вратове към Персей, разтворили хищните си устица. Чудовището замахна за втори път, но Персей вече бе излетял високо над скалата.

Втората горгона се притече на помощ на сестра си и двете започнаха да размахват смъртоносните си медни ръце, кълцайки въздуха около мястото, където допреди малко бе стоял невидимият нападател. Третата горгона остана назад, като вместо да гледа какво правеха сестрите й, се озърташе и ослушваше, наточила нокти, а лицето й бе разкривено в хищна, гладна гримаса.

Без да губи време, Персей се насочи към нея. Нямаше как да знае дали това бе Медуза, но въпреки това реши да рискува. Приземи се до нея и се извърна. Горгоната чу тупването на сандалите му и мигновено се обърна. Персей вдигна щита, видя отражението й и с всичка сила замахна с меча.

Сякаш Хермес бе насочил оръжието в правилната цел. Острието се вряза в стоманените люспи сякаш бяха от масло и отсече главата на чудовището. Изригна фонтан от гъста черна кръв, а главата се търкулна в краката на Персей, като устните все още бяха разтегнати в хищна гримаса.

Сред фонтана от кръв изскочи бял като сняг крилат кон, който полетя високо в облаците. Това беше Пегас, който щеше по-късно само с едно удряне с копитото си да накара да бликне извор в безводната планина Хеликон, където след това щяха да се заселят музите.

След това прекрасно създание, родено от окървавеното грозно и ужасяващо тяло, се появи друга рожба. Извиси се великанът Хризаор. По-късно на неговия син — триглавия великан Герион, бе съдено да се сблъска с един велик потомък на Персей, който щеше да му открадне любимите крави, за да извърши един от дванайсет велики подвизи. Понякога Мойрите проявяваха специфично чувство за хумор, преплитайки нишките на смъртни и безсмъртни.

Раждането на Пегас и Хризаор (худ. Едуард Бърн-Джоунс)

Сега Персей само стъписан наблюдаваше как на бял свят се появиха рожбите на чудовището, което в предишния си образ на красива девойка бе насилено от бога на моретата Посейдон.

Персей бързо се съвзе и преди другите горгони да разберат какво бе станало, пъхна кървавата глава, заради която бе дошъл, във вълшебната торба и полетя колкото се може по-надалеч от острова.

Черната кръв на чудовището, която се процеждаше от торбата и капеше в морето, караше водата да ври и кипи и я превръщаше в черен, отровен пясък. По-късно хората говореха, че от капките кръв, попаднали в пясъците на Либия, се появили отровни змии. Най-страшната от тях безусловно беше базилискът.

Персей (скулптура на Антонио Канова)