Чарлс Кингсли
Персей (12)

Глава 10
Подаръците на нимфите

Осем дни и осем нощи по-късно, вървейки все на запад, Персей стигна прекрасни градини. Дърветата и храстите там бяха отрупани с най-благоуханните цветове и най-сладките плодове, които беше виждал.

Младежът тръгна под свод от вплели се един в друг високи храсти с пурпурни цветове. Влизаше все по-навътре, но вместо да става по-сумрачно, ставаше все по-светло. Отнякъде далеч напред струеше ярка светлина.

Снажната му фигура се устреми бързо напред — строен, красив, в едната си ръка държащ щита на Атина, а ножницата му — мечът на Хермес.

По непонятен начин го завладя светло, весело настроение, в синхрон със струящата светлина. Сякаш някой с магическа пръчка го бе накарал да забрави всичките си тревоги и притеснения, свързани със задачата, която имаше. Имаше чувството, че едновременно с това усети и някакво прекрасно ухание.

Нимфи (худ. Уотърхаус)

Това като че ли беше царството на хармонията, където човек се чувства слял се с всички растения, треви, цветя и дървета.

Беше заслепен от светлината, но вървеше напред. Пътеката под краката му бе равна и мека, застлана от най-нежната трева, по която беше стъпвал. Тя галеше нозете му.

Пред себе си сякаш видя за момент някакво ефирно създание, което веднага изчезна. Персей протегна ръце, но не докосна нищо. Ослуша се, но единственият звук идваше от биенето на сърцето в гърдите му.

После пак мерна ефирно видение. След това чу звук.

Глас. Женски глас.

Естественият свод от дървета и храсти свърши и Персей се озова в огромна кръгла зала от високи живи дървета. Короните им бяха толкова високо, че очите на младежа не можеха да различат детайлите им. Всичко беше величествено и приказно красиво.

Персей отново чу женския глас, сладък и мек като златен мед. Гласът идваше от центъра на залата, където имаше огромно кръгло легло от нежен мъх, отрупан отстрани с разноцветни цветя, от които струеше омайна миризма.

На леглото лежаха три приказно красиви девойки, с кожа бяла като мляко, устни червени като рози и буйни коси.

Персей се приближи и се поклони в знак на уважение.

Девойките се засмяха и едната попита:

— Кой си ти?

Другата добави:

— Какво дириш тук?

А третата рече:

— Не се срамувай, говори.

Персей се изправи. И трите девойки бяха много красиви, като очите на първата бяха зелени като кипарис, очите на втората пъстри като есенна гора, а очите на третата сини като теменужка.

— Казвам се Персей.

Синеоката девойка протегна тънката си бяла ръка и докосна Персей по ръката с върховете на пръстите си. Топлина се разля в стомаха му и Персей се олюля.

— Персей — прошепна девойката и очите й проблеснаха.

Персей се протегна и докосна ръката й. Кожата й бе гореща и гладка като мрамор. Девойката хвана ръката му, обърна я с дланта нагоре и я целуна. Устните й бяха като топло мляко. Пъстрооката девойка взе другата ръка на Персей, обърна я и също го целуна по китката.

Във вените му се разля приятна топлина. Не чувстваше нищо друго, освен радостна възбуда.

Третата девойка слезе от леглото и се приближи до него. Персей се наведе да я целуне по червените устни, но девойката го изпревари и го целуна по врата.

Младежът се стресна. Спомни си предупрежденията на Атина за срещи с разни коварни създания. Трите девойки можеха да са кръвожадни същества. Под прекрасната им външност можеха да се крият стари, зли и уродливи чудовища. Щом видеха, че магията им е развалена и е прозрял истинската им същност, можеха просто да разперят черните си криле и да отлетят някъде в мрачното царство на Хадес, който ги беше изпратил.

Персей погледна към бедрото си и си спомни за меча на Хермес, който можеше да го спаси от сигурна смърт в труден момент. Персей го извади от ножницата в очакване красавиците да се превърнат в зловещи и отвратителни същества.

Нищо такова обаче не се случи.

Девойките бяха все така изкусително красиви и излъчваха единствено добри намерения. Те бяха просто горски нимфи, покровителки и защитнички на природата, бранещи я от човешките злодеяния.

— С какво можем да ти помогнем, Персей? — попита нимфата.

— Търся горгоната Медуза, за да отрежа главата й. Трите сестри граи ме напътиха насам. Може би съм вече близо до острова на горгоните?

Нимфите се спогледаха и мълком постигнаха съгласие.

— Да, островът е наблизо — отвърна синеоката. — Но е непристъпен. Невъзможно е да стигнеш до него. Не можеш да преплуваш разстоянието до острова, нито пък някой би могъл да те прекара незабелязано до там. Горгоните са зли същества и ако убиеш една от тях, с това ще спасиш живота на много бъдещи жертви.

Пъстрооката нимфа допълни:

— Ние ще ти помогнем, защото виждаме доброто в сърцето ти. То струи и от топлотата на погледа ти. Ще ти дадем нещата, които са ти необходими да стигнеш до острова на горгоните незабелязано и да изпълниш мисията си.

Докато тя говореше, зеленооката нимфа донесе чифт крилати сандали, един странен на вид шлем и сгъната обикновена платнена торба.

— Това са крилати сандали, с които ще можеш да летиш. С тяхна помощ можеш бързо да стигнеш по въздуха до острова на горгоните. А това е шлемът на Хадес, владетелят на подземното царство. Ако го сложиш на главата си, веднага ще станеш невидим. Само така може да доближиш незабелязан горгоните. А това съвсем не е обикновена платнена торбичка, а вълшебна. Тя се разширява или свива според големината на това, което решиш да сложиш в нея. Ще ти е необходима за главата на Медуза. Сигурно си чувал колко ужасяващ вид има тази горгона и какви опасности крие той. Погледът й вкаменява, а кръвта й трови не по-малко от ухапването на змиите, от които е косата й. Ако успееш да отсечеш главата й, пази се от кръвта и гледай внимателно да я сложиш в торбата.

Персей благодари за скъпоценните подаръци. После, изпратен от нимфите до края на прекрасната гора, стигна брега на морето. Там обу крилатите сандали на нозете си и здраво върза връзките им. Метна през рамо вълшебната торба. Взе щита на Атина с лявата си ръка и стисна с дясната меча на Хермес, който висеше в ножницата до бедрото му, сякаш да се увери, че е на мястото си. След това сложи на главата си шлема на Хадес, който му прилегна точно, и невидим полетя към Прокълнатия остров, където живееха горгоните.