Чарлс Кингсли
Персей (9)

Глава 7
Предизвикателството

Цар Полидект си взе парче от еленското сърце, пъхна го в устата си, след което я напълни с вино, подправено с мед и карамфил. Сдъвка, преглътна и затвори очи.

Блаженство.

Меките светлооранжеви лъчи на пролетното слънце позлатяваха изящните блюда и тежките бокали, с които бе отрупана огромната мраморна маса. Стотиците сладки миризми, на месо и билки, вино и плодове, ядки и цветя, се смесваха със смрадта, надигаща се от стотиците пируващи — смрад на кисела пот, люта кир и зловонни оригвания. Над всичко това като противна завеса висеше миризмата на повръщано.

Цар Полидект избърса мазните си устни с ръка и се оригна.

— Комос, перцето ми.

Комос хукна да донесе царското перце, с чиято помощ Полидект да повърне погълнатото по време на пира и да освободи място за ново количество пиене и храна.

Полидект се обърна към своя другар в пировете Аргентос.

— Аргентос.

Аргентос отвори уста да му отвърне, но вместо това се оригна, а стомахът му изкъркори толкова пронизително, че всички в притихналата зала го чуха.

— Да, царю — успя да каже той накрая, след което се наведе и повърна в скута си.

— Искам да взема красивата Даная за своя съпруга, но синът й Персей се оказва пречка майка му да сподели ложето ми. Какво да направя?

Аргентос избърса устата си и грабна един тежък златен бокал, пълен с горчиво вино.

— Покани Персей на пира, царю. Ще го отровим — каза Аргентос и отпи.

Царят поклати глава.

— Казват, че е Зевсов син, Аргентос. Ако Зевс научи, че сме го отровили, ще ни унищожи като мушици еднодневки.

Аргентос сви рамене, оригна се пак и затвори очи. Вокалът се търкулна от ръката му и издрънча на пода, а той захърка.

Цар Полидект се обърна към своя началник на стражата, Топос, който седеше от лявата му страна.

— Топос?

Топос с мъка повдигна натежалите си от вино клепачи, примлясна веднъж-дваж и облиза устните си. Те бяха покрити с твърда, мазна кора от засъхнала лой, а на масата пред него имаше купчина от кокали, висока колкото малко момченце.

— Да, царю? — отвърна той и се понадигна в стола си.

— Искам да взема красивата Даная за своя съпруга, но синът й Персей се оказва пречка за това. Какво да направя?

Топос грабна бокала си с вино и удари няколко щедри глътки. Това избистри погледа му, отпуши носа му и притъпи бумтенето на ковашките чукове в главата му.

— Покани Персей на пиршеството, царю. Ще го причакаме пред вратите и ще го пронижем.

Цар Полидект поклати глава. Съветникът му Александър, който седеше от дясната му страна и гледаше отегчено жонгльорите, прочисти гърлото си и рече:

— Царю, знам какво трябва да направиш.

Полидект го погледна.

— Покани Персей на пиршеството и му възложи някаква задача, която ще го погуби — рече Александър.

Царят се усмихна.

— Каква задача? — попита той.

Александър сви рамене. Махна с ръка към един от робите и той започна да му вее с великолепно ветрило от пера на чучулига.

— Каква задача? — повтори царят.

— Накарай го да убие горгоната Медуза и да ти донесе главата й — отвърна Александър.

— Горгона Медуза? Никой смъртен мъж не може да убие горгона.

— Двете й сестри са безсмъртни, но Медуза е смъртна — каза Александър.

Полидект поклати глава.

— Рисковано е — каза той. — Персей е син на Зевс. Може и да успее.

Александър сви рамене.

— Е, ако те е страх…

— Не ме е страх — отсече царят. — Кой каза, че ме е страх? Топос?

Топос подскочи.

— Да, царю.

— Изпрати един от доверениците си да покани Персей на пиршеството.

Аргентос се поклони, а робът Комос се върна с царското перце.

— Ето, царю.

 

 

Възмъжалият Персей стъпваше върху възглавници, просмукани с вино и пот, строшени столове и преобърнати подноси от мед и сребро, мечове, щитове, роби и брони, локви от вино и локви от повръщано.

— Персей, приближи се.

Младежът се обърна.

Цар Полидект лежеше на двадесетина пурпурни възглавници и сочеше към него с късата си, месеста ръка. Черна робиня го галеше по косата и пъхаше бели гроздови зърна в устата му. Той й махна да престане и месата му се разтресоха сякаш тялото му бе пълно с вода. Косматите му гърди бяха мазни от вино и лой, а в скута му се издигаше планина от оглозгани кокали, костилки от плодове и черупки от миди. Тлъстата му глава лъщеше от пот. Пот се стичаше и надолу по раменете му, по гърдите му и по ръцете.

Персей се приближи.

— Царю — рече той.

— Чух, че имаш знатен произход и затова те поканих да споделиш нашето пиршество. Бъди един от нас.

— Благодаря за оказаната ми чест, но не бих се заседял тук. Майка ми има нужда от помощ в домакинството.

Цар Полидект изгрухтя. От устата му прокапа мазно, но той се взе в ръце и произнесе дълга и достолепна реч.

— Не, изчакай! Извиках те, за да чуеш заедно с останалите моята царска воля. Трябва да се оженя, за да имам наследник. По-рано имах желание да взема за своя съпруга Хилодамия, дъщерята на пизийския цар Еномай. Но дали защото той бе влюбен в нея, както казват някои, или оракулът му бе предсказал, че ще загине от ръката на този, който се ожени за дъщеря му, но никой не я бе взел за жена. Не можейки да я убеди да се съвкупи с него, той убиваше всичките й женихи. Притежавайки оръжия и коне, подарени му от бог Арес, Еномай устройваше състезания за женихите. Бе огласил, че ако някой победи в тези състезания, ще получи правото да се ожени за Хиподамия. Условието беше: Всеки кандидат-жених да качи Хиподамия на колесницата си и да препуска с нея до Коринтския провлак. Ако въоръженият Еномай успее да го настигне, го убива на място. Този, когото не може да настигне, ще вземе дъщеря му за жена. Никой не бе успявал да му се измъкне. И цар Еномай бе убил вече много кандидати за ръката на Хиподамия. Главите на убитите ги отсичаше и ги окачваше с гвоздеи по стените на двореца си.

Независимо от този смъртен риск аз мислех да опитам късмета си за ръката на Хиподамия. Затова ми бяха необходими най-бързите коне. Разгласих сред приятелите си, че имам нужда от такива. Мнозина се отзоваха и ми докараха врани жребци. Но те едва ли щяха да надбягат конете на Арес, притежавани от Еномай. Затова реших да се откажа и да потърся някоя друга жена, която може да грабне сърцето ми…

 

 

Полидект направи пауза. Изля в гърлото си щедро количество вино от бокала и продължи:

— Чух, че Пелопс успя с хитрост и закрилян от боговете да спечели ръката на Хиподамия. Пророчеството сигурно ще се изпълни и Еномай ще загине от ръката на Пелопс, но за това ще платят потомците му. Продължението на пророчеството е, че Пелопсовите внуци Агамемнон и Менелай ще поведат, отново заради жена, най-голямата война в историята, ще победят, но ще платят жестоко за победата… Не би ми се искало с мен и потомците ми да се случи нещо такова. Затова желанието ми е по-скромно. Плени ме красотата на пришълката Даная и искам да я направя своя съпруга.

— Майка ми няма да се омъжи за теб, Полидекте! — дръзко направи крачка напред Персей.

— Аз съм цар на Сериф и мога да наложа своята воля. Но не желая да бъде така. Готов съм да оставя решението на теб, Персей, като на най-близкия й сродник. Още повече че се говори, че си син на гръмовержеца Зевс. Затова предлагам следното: Ако наистина си син на Зевс, извърши един велик подвиг. Донеси ми главата на горгоната Медуза. Ако нямаш достатъчно смелост да извършиш този подвиг, значи не си способен да понесеш отговорност и за майка си. Тогава ще се оженя за нея.

Персей се изправи. Взря се в цар Полидект, който го гледаше с лукава усмивка, стиснал златния бокал.

— Но ако ми донесеш главата на Медуза, ще забравя за майка ти.

Персей кимна.

— Ще убия горгоната — каза той.

Царят вдигна бокала с вино в знак за наздравица.

Персей се обърна и излезе от залата.