Чарлс Кингсли
Персей (6)

Глава 4
Сандъкът

Сиво-сини мътни облаци се бяха надвесили над морския бряг. Същият мътен оттенък имаха и вълните. Сходният цвят сливаше в едно целия пейзаж, придавайки му нещо зловещо. Сякаш това беше царството на Хадес или поне неговото преддверие. Гребените на вълните бяха от пяна, като че ли излязла от устата на разбеснелия се Посейдон.

Слугите на Акризий нагазиха в пясъка. Следите от стъпките им бяха дълбоки, защото носеха тежък товар. На носилка, вдигната високо на раменете им, беше голям сандък.

По знак, даден им от царя, те спряха близо до мястото, където разпенените бурни вълни гръмовно заливаха брега и след това се отдръпваха отново към морето. Слугите свалиха тежкия сандък на пясъка.

— О, богове! Не искам аз да бъда съдник на дъщеря си и детето й. Нека вие отсъдите дали те трябва да живеят или не. Велики Зевсе! Ти, който властваш над боговете, хората, животните и птиците! Смили се над тях, ако са достойни за милостта ти! Но ако не я заслужават, дай ги на Посейдон и Хадес и нека бъдат жертва в тяхна чест.

Акризий бе с ледената маска на лицето си, скрил зад нея всякакви чувства и мисли.

— Хвърлете сандъка в морето! — нареди той на слугите си.

Те изпълниха заповедта на господаря си. Стовариха сандъка върху вълните край брега, които, отдръпвайки се, го понесоха навътре. Той заплува над тях.

Акризий го изпрати с поглед. Очите му бяха втренчени в него, докато той не потъна в мътния трудно различим хоризонт, някъде там, където бурното море се сливаше с надвисналите синьо-сини облаци.

Царят бе стигнал до хитро решение. Наистина, обикновен смъртен едва ли би могъл да проникне в подземните покои на Даная. Но дали самият Зевс е баща на Персей? Затова Акризий реши да си измие ръцете и да предостави живота на Даная и Персей на волята на Гръмовержеца. Трудно можеше някой, затворен в сандък, да оцелее в бурното море. Ако загинеха, царят щеше да се е спасил от предсказаното му от Делфийския оракул. И същевременно нямаше да е пролял сам кръвта на дъщеря си и внука си.

Мойрите обаче бяха изпрели друга нишка на живота за Даная и Персей. Не тази, на която се надяваше Акризий.

Докато разпенените вълни носеха все по-навътре в морето сандъка, в който бяха затворени младата жена и малкия й син, високо на Олимп, в двореца на Зевс, се бяха събрали боговете.

Даная и сандъкът (антична амфора)

— Това, което Акризий направи, е жестоко дело, без никаква милост и без капчица родителска привързаност! Той трябва да бъде наказан! — думите на Зевс бяха заредени с ярост, сякаш той беше готов всеки момент да избухне и да обсипе Аргос и царя му с мълнии.

— Но Акризий обрече дъщеря си и внука си на нас с Хадес — рече Посейдон, богът на моретата и океаните. — Не всеки родител е готов на такава жертва!

— Достатъчно жертви получаваш от смъртните, братко! Тази не ти е нужна. Тя не е знак за уважение и респект към теб и брат ни Хадес, а просто беше ловък ход от страна на Акризий. Хората са станали много нагли. Не ни зачитат и се мислят за по-умни от нас. Заслужават наказание!

— Акризий ще бъде наказан — отговори Темида, богинята на правосъдието. — Но не сега. Нишката на съдбата му е изпредена и ще бъде прекъсната от самия му внук.

— И той знае това — намеси се Аполон, който бе не само покровител на изкуството. Тъкмо в неговия храм в Делфи царят на Аргос бе научил съдбата си и това бе довело до поредицата от действия да й се противопостави.

— Защо е този спор? Не мисля, че заслужава толкова внимание една девойка, която е родила, без да е встъпила в брак — рече жената на Зевс Хера, покровителката на семейството и брака.

— Заслужава. Много повече, отколкото можеш да предположиш — сякаш на себе си каза Афродита.

Зевс я изгледа изпод вежди.

— Даная и детето й трябва да оцелеят! Синът й има мисия, която трябва да изпълни.

Колкото и да му се искаше на Посейдон да приеме жертвата на царя на Аргос, волята на Зевс беше над всякакви желания на богове и смъртни. Носен от вълните, дървеният сандък, в който бяха Даная и малкият й син, накрая достигна до бреговете на йонийския остров Сериф.