Чарлс Кингсли
Персей (14)

Глава 12
Титанът Атлас

Преди много, много време, още преди да съществуват хората, властта над света принадлежеше на титаните. Те бяха шестима братя и шест сестри, деца на Гея (земята) и Уран (небето). Братята титани бяха Океан, Япет, Хиперион, Кой, Крий и Кронос, а сестрите титаниди — Мнемозина, Рея, Феба, Тея, Тетида и Темида. Оженили се помежду си, те родиха ново поколение титани, сред които бяха защитникът на хората Прометей, богът на слънцето Хелиос, музите — покровителки на изкуствата, майката на Аполон и Артемида — Лето. Когато Зевс взе властта, повечето от тях бяха наказани, че му се бяха опълчили.

Титанът Япет имаше четирима сина — търпеливият Атлас, разумният Прометей, дръзкият Менетей и слабоумният Епиметей. Когато Зевс осъди титаните заради бунта им срещу него, на разполагащия с огромна сила Атлас отреди да крепи небесния свод и да живее далеч от Олимп, край океана, който бе наречен по името му — Атлантически.

Това си имаше и положителни страни за Атлас, макар и да бе наказан. Разполагаше с необятни владения далеч от Зевс. В тучните зелени ливади пасяха стадата му — многобройни крави, овце и бикове. Притежаваше и неизбродими овощни градини, които даваха най-разнообразни плодове.

Атлас и Хесперидите (от неизвестен художник)

В една от градините, в която живееха дъщерите му нимфи — Хесперидите, се извисяваше приказно дърво, раждащо златни ябълки. Дъщерите му си играеха с тях и се забавляваха. Това беше любимото дърво на баща им.

Атлас и Хесперидите (от неизвестен художник)

Но понякога сърцето на Атлас се свиваше. Това ставаше, когато си спомняше отдавнашното предсказание на леля си — титанидата Темида, която стана богиня на правосъдието. Тя го бе предупредила, че син на Зевс, роден от смъртна, ще открадне златните ябълки.

За какви ли не огради и препятствия по пътя към градината на Хесперидите бе мислил Атлас. Все му си струваше, че каквото и да стори, няма да е достатъчно, за да опази златните ябълки.

Накрая титанът сам издигна висока стена, опасваща градината. Получи се нещо като крепостна стена, но в гигантски размери. На входа Атлас постави огнедишащ дракон. Дъхът му можеше да изпепели всеки, дошъл с лоши намерения. Като разпереше криле, той закриваше целия вход.

Атлас не гледаше с добро око на всеки чужденец, появил се в неговите земи. Затова странниците, чули тази мълва, заобикаляха владенията му. Дори само дребно подозрение можеше да застраши живота им.

Мълвата бе достигнала и до ушите на Персей. Но стигайки владенията на Атлас, летейки по въздуха с крилатите сандали, подарени му от нимфите, той не се притесни особено. От една страна, той нямаше намерение да краде каквото и да било. Сърцето му бе изпълнено с чисти намерения, а не желание за подмолни действия спрямо Атлас. От друга страна, мислите му бяха насочени в различна посока. Искаше ден по-скоро да се върне у дома, изпълнил мисията си. В торбата му беше главата на едно от най-ужасяващите създания, съществували на този свят. Това, че я притежаваше, му даваше и неочаквана сила да се справи с всякакъв противник. Достатъчно беше просто да затвори очи, да бръкне в торбата и да я покаже на врага си.

Отдалеч видя огромната фигура на Атлас, който придържаше високо на плещите си небесния свод. За това се изискваше наистина титанична сила. Вътрешно в себе си Персей му се възхити. Когато го наближи, рече, изпълнен с най-дружески чувства:

— Привет, Атлас! Аз съм Персей, син на Зевс и царската дъщеря Даная. Идвам отдалеч. Имам една молба към теб. Мога ли да отдъхна в твоите владения, защото ме чака още дълъг път?

Като чу това, Атлас застина. Мускулите на гигантските му ръце видимо се напрегнаха. Споменът за пророчеството превзе мислите му. Вътре в него се насъбра жесток гняв, който можеше всеки момент да изригне като вулкан от него.

— Пръждосвай се по-далеч от дома ми! — всяка дума бе процедена през заплашително стиснатите зъби на титана.

Персей се сепна.

— С какво съм заслужил подобно посрещане?! Нямам никакви лоши намерения спрямо теб. Чувал съм, че не обичаш странници да минават през владенията ти, но чак такава злоба не съм очаквал.

Титанът не можеше да сдържи яда си, но се опита да го пренасочи. Зевс го бе наказал да държи небесния свод. На него трябваше да се сърди. Но той бе господарят на богове и смъртни! Атлас би трябвало да се отнесе по-почтително към един негов син. Но ако не го зачете като такъв, значи нищо не му дължи! Трезвите мисли постепенно изплуваха над бушуващото море от гняв.

— Ти не си син на Зевс! — враждебно рече Атлас. — Какви ли не самозванци са минавали от тук. Ти си поредният. Всеки може да дойде тук, да лъже и да краде, както и да говори, че е син на Гръмовержеца. Махай се!

Персей и Атлас (литография на Барбие)

Сега вече и душата на Персей се изпълни с гняв. С нищо не бе предизвикал такова отношение. Атлас се бе показал като негостоприемен домакин, но и бе се отнесъл със злоба към него, когото виждаше за пръв път.

— Разкарай се от владенията ми! Ще ми идва някакъв си непрокопсаник и ще ми твърди, че бил син на Зевс. Кой знае от кой роб те е заченала майка ти?-

Гневът в Персей се взриви. С рязко, изпълнено с яд, движение той посегна към торбата, която беше оставил в краката си.

Отвърза връвта, бръкна вътре, затвори очи и извади кървавата глава на горгона Медуза.

Змиите, които представляваха косата й, още бяха живи. Вдигнаха глави, засъскаха и показаха отровните си зъби. Изцъклените очи на Медуза сякаш се вторачиха в титана.

Атлас застина и мигом се вкамени, превръщайки се в огромна планина, която щяха да нарекат с неговото име в една бъдеща страна, която щеше да се казва Мароко.

Титанът щеше да има още един шанс, предоставен му от Зевс, да си върне предишния облик. Но след много години един потомък на същия този младеж, когото сега беше обидил, щеше да открадне с хитрост златните ябълки на Хесперидите. За да се сбъдне пророчеството на Темида. Той също щеше да бъде син на Зевс, роден от простосмъртна жена.

Андромеда (худ. Йоахим Ейтевал)