Чарлс Кингсли
Персей (7)

Глава 5
Сериф

Тази сутрин край брега на остров Сериф беше разпънал мрежите си Диктис. Той беше широкоплещест и набит мъж, занимаващ се с риболов. Яките му мишци сега бяха изопнати от усилието да издърпа на брега мрежата, която беше толкова тежка, че явно се бе хванал добър улов.

Напоследък уловът беше намалял, а с това и надеждите на Диктис да се сдобие с роби, които да му помагат в риболова. Сега обаче по всичко личеше, че желанието му щеше да се сбъдне. В мрежите се беше хванало голямо количество риба. Диктис щеше да го продаде и с парите можеше да си позволи да си купи поне трима здрави роби.

Рибарят напрегна мускулите си до краен предел и най-сетне успя да извади мрежата на сивия скалист бряг. Беше изненадан и разочарован. Рибата в мрежата беше малко. Големият товар в нея беше един огромен сандък. Около него се бяха оплели водорасли. Явно дълго време бе престоял в морето. А може би вътре в него имаше някакъв скъпоценен товар?

Диктис пристъпи към сандъка. Неочаквано отвътре се разнесе глас на жена:

— Моля ви, помогнете ни!

Стреснат, рибарят се дръпна крачка назад.

След това наум сам си се присмя: „Диктисе, какво се дърпаш назад като боязливо девойче! Пред какви ли не изпитания си се изправял, колко пъти си се сблъсквал с гнева на Посейдон в бушуващото море?! А сега се плашиш от един сандък?!“

Диктис смело се приближи до сандъка. Взе един камък и с него счупи пантите от едната страна. Надникна вътре. В сандъка видя една тъмна фигура. Подаде й ръка, за да й помогне да излезе навън.

Излизайки под слънчевата светлина, свитата фигура се изправи и се превърна в прекрасна млада жена. Тя се наведе към сандъка и помогна на малко момченце да излезе от там.

— Благодаря ти! Благодаря ти, че ни спаси! — рече тя на Диктис.

— Нищо не съм сторил. Просто този сандък се оплете в една от мрежите ми и аз го извлякох на брега — обясни рибарят.

— Казвам се Даная. А това е синът ми Персей. Собственият ми баща ме обрече на това смъртоносно премеждие.

И Даная накратко му разказа какво се бе случило с нея и детето й.

— Не знам какво би накарало един баща да прояви такава жестокост. Но виждам, че си добра и мила жена. Очите и сърцето ми не ме лъжат. Нека моят дом стане и ваш дом.

И Диктис ги отведе вкъщи.