Чарлс Кингсли
Персей (2)

Пролог
Зевс и олимпийските богове

В началото Хаоса се разпростирал навсякъде. В цялата безкрайност царял мрак и тъмнина. Всичко се зародило именно в него.

Хаоса дал живот на боговете и света. Родила се богинята Земя — Гея. Върху нея се разпрострял надлъж и нашир цял един свят, пълен с живот и светлина. А там, дълбоко под земята, се появил страшният Тартар — мрачна бездна, изпълнена с вечна тъмнина. От Хаоса се родил богът на любовта — Ерос. Зародили се Мрака — Ереб, и Нощта — Нукта, а от тях възникнали Светлината — Етер и Деня — Хемера. Могъщата богиня Гея родила Небето — Уран. Разстлало се то над нея. Оженили се и им се родили шестима синове и шест дъщери — титаните. Сред тях била Темида, богинята на правосъдието.

Титанът Океан и богинята Тетида създали реките и морските богини — океанидите. Титанът Хиперион и богинята Теа родили Слънцето — Хелиос, Луната — Селена и Зората — Аврора. Деца на Астрей и Еос пък били звездите и ветровете — мразовитият северен вятър Борей, източният закачлив Евър, изпълненият с влага южен вятър Нот и западният гальовник Зефир.

Гея родила и трима великана — циклопи, които били с по едно око на челото, и трима огромни петдесетглави великани, наречени сторъки заради това, че всеки един имал по сто ръце. Те били толкова силни, че нищо не можело да ги уплаши и да им устои.

Уран не обичал децата си великаните и ги затворил под земята, далеч от всяка светлина. Мъчно й било на Гея. Затова призовала другите си деца — титаните, и ги накарала да отнемат властта на баща си Уран. Да стори това се осмелил най-младият от тях — Кронос. С хитрост той свалил баща си от престола и взел властта над света. Това предизвикало гнева на богинята нощ, която родила за наказание на Кронос ужасяващите Танатос (Смъртта), Ерида (Раздорът) и Немезида (Отмъщението). С появата си те помрачили всичко във владенията на Кронос.

Кронос си имал наум, че може да го сполети същото като баща му. Затова наредил на жена си Рея (титанида, също дъщеря на Уран и Гея) да му носи децата, които му ражда, и той мигом ги поглъщал. Мъката на Рея била безкрайна. Накрая решила да спаси последното си дете, след като Кронос вече бил погълнал пет от рожбите й.

— Имаме още един син. Пощади поне него — помолила Рея.

Но Кронос отказал, грабнал и погълнал детето.

В пелените обаче Рея била увила не сина им, а един камък. Самото дете скрила в една пещера, нарекла го Зевс и го поверила на две нимфи, които да се грижат за него.

Когато пораснал и станал силен, Зевс принудил баща си да повърне братята и сестрите му. Това били Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон.

Младите богове се установили на високата планина Олимп и започнали борба да свалят Кронос от властта. На тяхна страна били някои титани, но повечето от титаните се биели за Кронос. Циклопите помогнали на Зевс, като му изковали гръмотевици и светкавици, които той хвърлял срещу враговете.

Борбата на олимпийските богове с титаните продължила десет години. Накрая Зевс освободил от земните недра сторъките великани и с тяхна помощ победил Кронос и титаните. Оковал ги във вериги и ги хвърлил в мрачната бездна Тартар. А пред вратите застанали на стража сторъките великани хекатонхейри.

Властта над света вече била в ръцете на Зевс.

Но борбата все още не била приключила. Гея била много разгневена от начина, по който Зевс постъпил с нейните рожби — покорените титани. За да отмъсти, тя се оженила за Тартар и родила стоглавото чудовище Тифон. Огромният звяр се надигнал от земните недра и целият свят настръхнал от ужас. Но Зевс не се поколебал и се нахвърлил с мълнии върху невижданото чудовище, като успял да унищожи и стоте му глави.

Когато Тифон се строполил, Зевс сграбчил тялото му и го захвърлил при баща му, мрачния Тартар. Но и оттам, дълбоко под земята, Тифон продължил да плаши боговете и хората, като предизвиквал бедствия — бури и изригвания на вулкани. От него и от полужената-полузмия Ехидна се родили двуглавото куче Орфо, кучето Цербер (което пазело входа на подземния свят), Лернейската хидра, стоглавият дракон Ладон, огнедишащият звяр Химера, Сфинкса и Немейския лъв.

Сразяването на Тифон ознаменувало пълната и окончателна победа на олимпийските богове. Братята си поделили властта над света. Зевс станал господар на небето, Посейдон — на морето, а Хадес — на подземното царство, където отивали душите на умрелите. А земята останала общо владение.

Посейдон, господарят на морето, препускал по вълните на колесница, в която били впрегнати диви коне. В ръка държал тризъбец, с който управлявал морските стихии — с едно замахване можел да причини страшна буря. Сред морските божества около Посейдон бил мъдрият старец Нерей, пред който се разкривали всички тайни на бъдещето. Прекрасните му петдесет дъщери — нереиди, покровителствали моряците. Те се грижели за тях денем и нощем да пътуват безпрепятствено. Амфитрита, една от тях, се омъжила за Посейдон и го последвала в неговия дворец на дъното на морето. Там им се родил син — Тритон. Той получил като дар от баща си тръба от раковини, с надуването на която можел да предизвика буря.

Мрачният Хадес управлявал най-зловещото царство — това на мъртвите, което се намирало дълбоко под земята. Там никога не влизал слънчев лъч, навсякъде царял студ и мрак и всичко навявало печал. Безшумно се движели сенките на умрелите и оплаквали горчивата си участ. Свещената река Стикс, в която се кълнели дори боговете, както и водите на Ахерон, през които лодкарят Харон прекарвал душите на мъртвите, прорязвали мрачните земи на подземното царство. Никой не можел да се върне оттам. Душите на умрелите били обречени вечно да се скитат из безкрайните полета в царството на Хадес, пазено от триглавото куче Цербер. Хадес седял на златен трон заедно с жена си Персефона. На разположение имал смразяваща кръвта свита. До него плътно стоял богът на смъртта, Танатос. С огромни криле и с меч в ръка той прелитал до леглото на умиращия, отрязвал от косата му кичур и след това отвеждал душата в царството на вечните сенки. На мрачния брат на Зевс служели и безпощадните богини на отмъщението, Ериниите. Те безмилостно преследвали престъпниците с бичове и змии, карали съвестта им да няма нито миг покой. Никой не можел да се скрие от тях. Още много мрачни богове били в служба на бог Хадес и всички те будели ужас и страх сред хората.

Над всички богове и хора обаче властвал гръмовержецът Зевс, блюстител на справедливостта, реда и закона, наказващ лъжците и клетвопрестъпниците и защитаващ слабите и невинните.

Съпруга на Зевс и царица на боговете била Хера. Тя също била дете на Кронос и Рея, както и богините Деметра — покровителка на плодородието, и Хестия — любяща и нежна богиня на домашното огнище. Хера била покровителка на брака. Всички богове я уважавали. С нея се съветвал дори самият гръмовержец.

Деца на Зевс и Хера били богът на войната Арес, богинята на младостта Хеба и покровителката на родилките Илития. От връзката на Зевс с Деметра се родила Персефона, която се омъжила за Хадес и станала царица на подземното царство. Син на Семела и Зевс бил богът на виното и веселието Дионис. Богинята Лето родила на Зевс близнаците — Аполон, бог на изкуството и пророчеството, и Артемида, богиня на лова. Други деца на Зевс са богинята на мъдростта и войната Атина и вестителят на боговете и покровител на търговията Хермес. От морска пяна се родила богинята на любовта и красотата Афродита.

На високата планина Олимп, където бил дворецът на Зевс, боговете пирували, хранели се с амброзия, пиели нектар и управлявали света. Постоянна спътница на Зевс била богинята на победата Нике, а до престола му стояла богинята Темида, която бдяла да не се нарушава законът и редът.

Нерядко се случвало Зевс и жена му Хера да влизат в остри противоречия. И дори понякога споровете им ставали доста разгорещени. Тогава богът на гръмотевиците заплашвал жена си с наказание. Това карало Хера да си спомни, че не бива да гневи Зевс, защото той веднъж вече я бил наказвал — завързана на златни вериги между небето и земята.

Зевс и Хера (худ. Джеймс Бари)

Понякога Хера се чувствала наранена и пренебрегната заради авантюрите на мъжа си и това я карало да бъде мнителна. Зевс пък от своя страна бил нащрек. Така например когато се влюбил в прекрасната девойка Йо, той я превърнал в крава, за да я скрие от жена си. Но Хера научила и поискала от Зевс да й подари прекрасната бяла крава. Той нямало как да откаже на жена си и й я подарил, а богинята помолила стоокия Аргус, който никога не спял, да я пази. Дълго останала там Йо и горчиво страдала, била лишена дори от възможността да говори. Зевс тъгувал по нея и накрая изпратил сина си Хермес да я спаси. Със сладки приказки богът приспал Аргус, след което отсякъл главата му и освободил бедната девойка.

Но и това не бил краят на мъките й. Когато Хера разбрала за случилото се, гневът й нямал граници. Тя изпратила един стършел, който да преследва Йо и жестоко да я жили. Къде ли не тичала Йо и как ли не опитвала да се скрие. Но колкото и бързо да бягала, стършелът я настигал и започвал да я жили. Толкова много нещастия донесла на горкото момиче любовта на бога на боговете.

От връзката на гръмовержеца Зевс с простосмъртни жени се родили могъщи, силни и смели герои.

Един от най-прочутите бил Персей.