Кей Бърли
Първите дами (8)

8.
Август

Даунинг Стрийт

Айла Макгавърн срещна министър-председателя за пръв път, докато седеше неудобно върху сребриста кутия от телевизионна камера в един бус срещу номер 10.

Седеше на кутията и се присвиваше при спомена за неприятния секс с бившия си шеф. Все едно че беше олигавена от свръхцеленасочен лабрадор, който подскача насам-натам с ококорени очи и мокър нос.

Прекара последните две седмици закотвена пред най-известния параден вход на света, но й се струваше, че е там от цяла вечност. Постъпила наскоро в „Приятен ден, Великобритания“ — най-гледаното сутрешно шоу в страната, — тя беше прекалено хубава, за да се радва на добро отношение от продуцентката си. В резултат киснеше на поста тринайсета поредна нощ в компанията на умерено склонния към флирт оператор. Айла беше отегчена и много нещастна.

В четири и трийсет сутринта в мрачните сенки на Даунинг Стрийт тя си облече новото яркоцветно палто „Карън Милън“, леко тясно на твърде слабите й рамене, и се почувства наистина съкрушена. Дори полицаят, който обикновено пазеше на стълбите пред известната врата, беше отишъл да си почива. Несъмнено сега пиеше силен чай с колегите си в центъра за сигурност. Междувременно Айла умираше от студ, без никаква надежда някога да се покаже в ефир. Какво, по дяволите, правеше тук?

Беше се отказала от ролята на акула в провинциалния телевизионен канал, за да се превърне в стръв за пираните в лондонска телевизия с надеждата да спечели слава като водеща на политически предавания и да забогатее като участничка в телевизионната надпревара.

Автобиографията й не беше нищо особено — можеше да се похвали само със средна степен от журналистически колеж и кратък стаж като репортер в местна телевизия. Разполагаше обаче с уникално преимущество — зашеметяваща външност, за разлика от някои нейни състудентки, чиито лица бяха подходящи основно за радиото. Русата й коса, подстригана късо в стила на Туиги, обграждаше алабастрово дяволито лице без нито един недостатък. Поразителните зелени очи загатваха за ирландския й произход и служеха за потвърждение на по-наблюдателните, че цветът на косата й не е съвсем естествен. Може би единственият й недостатък беше неумението й да се облича. Айла нямаше никаква представа кое на какво отива и беше твърде отскоро в телевизията, за да заслужи собствен стилист.

При все това за никого не беше изненада, когато получи първата си работа в Нюкасъл. Несъмнено притежаваше необходимото излъчване и вече започваше да гради кариера, когато бе забелязана от Майкъл Грифтън. Шефът на новините в „Приятен ден, Великобритания“ беше на поредната си обиколка из страната на лов за таланти или просто да се развява безцелно, както се изразяваше заместникът му, когато се натъкна на Айла.

Тя решително прие предложението му за светлините на прожекторите и големия град, но не й отне много време, докато големите й надежди рухнаха. По трудния начин откри, че за красивите момичета, чиято външност им помага с мъжете, е безсмислено да пърхат с клепачи пред жените на ръководни позиции.

— Сигурно замръзваш, сладурче. Това палтенце никак няма да те стопли посред нощ, дори и от хермелин да беше. Много поразяващ цвят. Все едно, не остана много време, докато дойде смяната. Ти добре ли си?

Боб беше мъдър стар оператор, в телевизията бе още откакто Адам е бил момченце и беше виждал много младоци да идват и да си отиват. Някои успяваха, но повечето — не. За това момиче също нямаше големи надежди. Обикновено не избягваше нощната смяна, но сега работеше извънредно, за да спести за четирийсетгодишнината от сватбата си и да я отпразнува така, както на съпругата му би й харесало.

— Да, добре съм. Благодаря, Боб. Днес обядвах доста стабилно. Мисля, че може би съм малко махмурлия! — потръпна Айла.

От тона й той допусна, че това може да е шега, но не беше напълно сигурен. Вместо това подръпна от ръчно свитата си цигара, а Айла отново се потопи в нещастието си, като се обви с ръце заради студа. Наистина нямаше нищо бляскаво около лондонския живот и политиците — всичко си беше шоубизнес за грозни хора. Министър-председателят живееше в къща, която на север нямаше да струва много, а тя беше обградена от тъпи, тъпи колеги. Какви ги беше мислила, за Бога, когато напусна „Вечерна Нортъмбрия“ заради това?

Идването в Лондон се беше оказало груба грешка и беше време отново да се прибере у дома. Уверена, че редакторът, с когото беше спала като застраховка, преди да напусне „Вечерна Нортъмбрия“, ще погледне благосклонно на завръщането й, се зае да планира. За щастие все още пазеше и онези неприлични есемеси от оня тип в ръководството на спортната редакция, които за по-безопасно ги беше махнала от телефона си и ги беше записала на домашния си компютър.

Разбира се, имаше го и дребният проблем със старата чанта — водещата Кристин Соломон, която отказваше да вдигне големия си задник от стола, който по право трябваше да е на Айла. Това обаче не беше кой знае каква драма. Кристин беше направо древна и скоро май трябваше да си прави нов лифтинг на лицето. Айла й даваше най-малко четирийсет. Липсата на Кристин от ефир поне за месец, за да се заличат следите от операцията, щеше да й даде шанс да блесне.

Отново погледна часовника си. Още час и половина до идването на смяната й пред Даунинг Стрийт и тя щеше да може да се прибере и да си легне. За да минава времето, се зае да обмисля триумфалното си завръщане и разсеяно се порови в телефона си в търсене на номера на бившия си редактор. В това време огромната висока и лъскава черна порта се отвори за неясно кой път тази нощ. Айла не обърна внимание. Може би беше чистачът за ранната сутрешна смяна или — което беше по-вероятно — шефът на пресцентъра, който напето щеше да прекрачи прага. Откакто слуховете за неизбежни избори се понесоха преди около месец, на правителствения пресцентър също му се наложи да работи посред нощ.

Точно тогава Боб грабна камерата си и Айла инстинктивно се обърна.

— Давай, хлапе, сега или никога — прошепна той.

Но вместо да се възползва от предизвикателството, младата жена продължи да седи вцепенена от ужас, тъй като срещу нея се усмихваше не друг, а самият Джулиан Дженсън.

След като не успя да заспи, Джулиан с часове обикаля коридорите на Даунинг Стрийт. Както винаги се спря, за да се полюбува на портрета на своята героиня Маргарет Тачър, разположен до Голямото стълбище, възстановено от Уилям Кент през осемнайсети век. Черно-бели портрети и гравюри на предишни лидери също бяха подредени по стените по целия път нагоре по стълбището. Само на Уинстън Чърчил му беше оказана честта портретът му да е изложен два пъти. От време на време портретите бяха преподреждани, за да се освободи място за поредния напуснал поста си премиер. Джулиан не планираше скоро да се снима за целта — вярваше в победата на следващите избори.

Влезе в салона, където за пръв път прие американския президент. Надяваше се, че Монти и другите от отбора по крикет ще празнуват тук победата си в Ашес. Спря и се усмихна на портрета на кралица Елизабет I, поставен над камината. Спомни си как неговата героиня Маги скандално го беше сменила с портрета на Уилям Пит по време на управлението си. „Това е моето момиче“ — разсмя се Джулиан, а после отново се сети за изборите.

От седмици се колебаеше дали да обяви предсрочни избори, или да продължи с управлението още една година, но изкарването на мандата докрай означаваше, че неминуемо силата му ще се разклати. Онези копелета от кабинета вече точеха самурайските си мечове и безмилостно щяха да ги размахат. Успешният завършек на кризата в Афганистан не само му даде допълнително време, но освен това ангажира и съзнанието му. Според Бен сега беше най-удобният момент за обявяването на избори. Джулиан още не беше убеден.

Отиде до дъното на Бялата стая, където Едуард Хийт беше оставил рояла си, и после се върна до стълбището от ковано желязо.

Приседна на стъпалата, втренчи се в портрета на Тачър и се замисли. В ума му нахлуха предупредителните думи на Бен: „Шефе, помниш ли какво му костваше колебанието на Браун?“

Разбира се, беше прав. След дълги колебания дали да обяви предсрочни избори, Гордън Браун беше решил да не го прави. От опозицията успяха да пуснат бутилки бира „Единствено и неповторимо бутилирано кафяво, без никаква сила“ и бързо ги предложиха на превъзбудените журналисти. Все още имаше една бутилка зад тезгяха на „Стрейнджърс бар“, с изглед към балкона на Камарата на общините. Джулиан кисело се усмихна при мисълта за пораженията, които един ядосан имиджмейкър може да нанесе.

Застана до бронирания прозорец с драпираните завеси и се загледа към сумрака пред Даунинг Стрийт. Ето къде беше приключило всичко за Маги, помисли си той, припомняйки си насълзената Маргарет Тачър, когато напусна номер 10 на задната седалка на правителствения автомобил. Не беше преценила правилно настроенията на партията към нея и съпартийците й я бяха предали.

Разсея го красивото дребно девойче с късо подстриганата руса коса и странно неподходящото сигнално оранжево палто, което грееше от другата страна на улицата. Упоритите журналисти си бяха устроили лагер пред резиденцията от седмици в очакване на изборите, макар напоследък броят им да беше намалял. Страната, да не би да губеше интерес? Ако изчакаше още, дали гласоподавателите нямаше да се уморят от спекулации? Или — още по-лошо — в деня, когато най-накрая обявеше датата, нямаше ли да се окажат толкова отегчени, че въобще да не отидат до урните?

В този момент Джулиан Дженсън взе решение: щеше да обяви предсрочни избори. Край на колебанията, жребият беше хвърлен. Погледна към часовника си — показваше четири и половина. Бен още не беше станал, Сали беше заминала за уикенда със сина си и нямаше никой друг, на когото да се довери, така че се зае да прави планове.

Реши, че ще направи изявлението в Розовата градина. Тони Блеър често канеше там медиите за месечни пресконференции, когато времето беше хубаво. Освен това предлагаше и идеалната романтична обстановка за Дейв и Ник^[1]. Нали и Джон Мейджър беше произнесъл тук своята реч с „изберете ме или ме уволнете“? Разбира се, точно това щеше да направи, пресконференция в Розовата градина. Брилянтна идея, но на кого да я сподели?

Без напътствията и преценките на Бен Уотсън Джулиан действаше импулсивно. Пренебрегна сигналните сирени, които виеха в главата му, и заслиза по стълбите.

Кимна на изненадания охранител, който се втурна да отваря вратата, и се озова на отсрещната страна на улицата, преди да е обмислил доколко разумно постъпва. Застана срещу слисаната журналистка и остана поразен от прелестното създание. Дори след прекараната безсънна нощ и с почервенял от студа нос, младата репортерка беше поразително красива. Джулиан мигновено забрави мантрата на всички публични личности, особено на Гордън Браун: „Никога не си насаме в присъствието на микрофон.“

— Здрасти, аз съм Джулиан, министър-председателят. Как си? Сигурно замръзваш там вътре. Прекрасно малко създание като теб би трябвало да си е в топлото легло по това време на нощта.

Джулиан се опита да не прозвучи, сякаш флиртува, но се провали безславно. Това трябваше да му е достатъчно, за да спре дотук. Трябваше да се обърне и да хукне обратно към номер 10. Само че попадна под магията на красивото миньонче и упорито продължи:

— Знаете ли какво, вече имам отговора на оня донякъде любопитен въпрос, който всички упорито задавате. Защо не прескочите по-късно до Розовата градина, където ще дам пресконференция?

Операторът Боб не можеше да повярва на ушите си. Отразявал беше безброй политически събития в миналото и беше интервюирал премиери още от времето на Харолд Уилсън, но това никога не беше ставало посред нощ и в отсъствието на говорител. Какви ги замисляше Джулиан Дженсън? Боб осъзна, че това би трябвало да е глупав опит за флирт с младата Айла. Изправи се и започна да записва.

Въпреки похотта и притока на адреналин Джулиан забеляза червената лампичка върху камерата на Боб точно навреме и рязко спря. Започна да се паникьосва. Какви ги вършеше, за Бога, дърдорейки си в мрака със сладката ококорена журналистка? Сега всяка клетка на тялото му крещеше да избяга и да се скрие зад лъскавата врата. Само че го бяха записали и той знаеше, че изречените току-що думи ще бъдат излъчвани до безкрайност, освен ако не успееше да предложи нещо още по-интригуващо. Замисли се. Какво да каже, какво би могъл да каже?

Айла гледаше премиера напълно вцепенена. Никога преди не го беше виждала на живо и той беше много по-красив, отколкото изглеждаше по телевизията. Беше по-висок от нея почти с цяла стъпка и толкова мускулест, че сигурно можеше да я повдигне с една ръка. За момент не можа да се сети дали е женен, но пък всъщност нямаше голямо значение.

Изпеченият прелъстител улови интереса й, но неохотно си даде сметка, че това не е моментът да действа. След като си събра мислите, Джулиан най-сетне отново заговори:

— Наистина се надявам, че не ви е твърде студено, както седите тук нощ след нощ. Предполагам, че сте от някой сутрешен блок. „Приятен ден, Великобритания“, нали? Е, аз бих искал вашите зрители да са първите, които ще узнаят, че планирам да помоля Нейно величество да разпусне парламента. Ще отида по-нататък и ще ви споделя, че смятам да обявя следващите избори за трети октомври. Ще свикам пресконференция в Розовата градина по-късно днес, за да очертая своите намерения.

Айла седеше неподвижна като върху трон на кутията от камерата. Боб здравата я срита, докато продължаваше да записва всяка дума. Неслучайно беше избиран две години поред за оператор на годината. Наистина това беше преди двайсет години, но си знаеше, че все още го бива.

Подтикната да действа, Айла скочи на крака.

— Съобщавате на зрителите на „Приятен ден, Великобритания“, че обявявате предсрочни избори, господин премиер? — изтърси тя на един дъх.

Но вече беше прекадено късно. Джулиан беше дошъл на себе си и вече почти беше пресякъл улицата. Скоро стигна до номер 10 и вратата се затръшна след него.

— Готово — заяви Боб делово. — Свържи се с нюзрума, кажи им, че е потвърдил ексклузивно пред нас и да го обявяват на „Прес Асосиейшън“ най-късно до шест сутринта. Поискай да ни потвърдят авторството в имейл, а ако не го направят — майната им и вместо това кажи на „Ройтерс“. Ще го сглобя тук на крак и след няколко минути ще го получат. А ти ще се оправиш ли с камерата, хлапе?

На Айла й се виеше свят. Не можеше да разбере какво се е случило току-що. Преди пет минути старото момче си свиваше цигара, докато тя уморено зяпаше към огражденията пред тях. После оня близнак на Пиърс Броснан се беше появил отникъде, а Боб се превърна в отривиста новинарска машина, която я обстреля със залп от инструкции.

— Но ние нямаме нищо записано, никой няма да ни повярва — каза тя.

Боб замълча и й подаде слушалките, включени в камерата му. Пусна отново записа на премиера. Айла изписка възторжено и разпери ръце, за да го прегърне, но Боб вече се беше заел да монтира, за да изпрати материала в студиото, все още с цигара между устните.

Междувременно от другата страна на улицата Джулиан беше изпаднал в паника. Вече, без да го е грижа за часа, хукна по стълбите към кабинета си, за да се обади на прессекретаря си.

Бен Уотсън беше напълно събуден дълго преди телефонът му да иззвъни. Уморен от полета, не беше успял да заспи и си припомняше кратката си среща с Ерика. „Добре, да, това ще е страхотно. Наистина съм добър учител.“

Наистина беше смутен от коментара си и изпитваше презрение към станалото. Тъп идиот, пиян до козирката. С охота признаваше, че се гневи лесно и е гадно копеле, но определено не се интересуваше от транссексуални. Реши да се увери, като се протегна в мрака, за да докосне извивките на жена си. Неволно се отдръпна, щом пръстите му се опряха в Гейл. Ако не беше надебеляла толкова след раждането на трите им деца, сега нямаше да го морят такива безумни мисли. И въобще Бен Уотсън знаеше, че няма начин да предпочита мъжете пред жените. Сексуалната му фантазия представляваше красива човешка фигура.

Сети се за съвършенството на Ерика и отново се пресегна неуверено към Гейл. Примъкна се до нея и бързо се задоволи без никаква любовна игра, след което доволен се отдръпна. Точно тогава телефонът иззвъня. Докато отговаряше, Гейл приглушено изстена, оплаквайки смъртта на страстта между тях.

Бен слушаше с нарастващо раздразнение, докато напълно обърканият Джулиан му изповядваше нощното си изпълнение.