Кей Бърли
Първите дами (18)

18.

Даунинг Стрийт

— Джулиан, Бен е. Къде е госпожата? Министър-председателят тъкмо излизаше от апартамента на Даунинг Стрийт, когато спря, за да отговори на телефона в дневната. Щеше да ходи до Ливърпул за политическа сбирка в „Албърт Док“. Пътуването до северозапада щеше включи и планирано посещение на футболния клуб, където трябваше да се срещне със спортния министър. Това беше идея на Бен. Той го бе посъветвал, че е крайно необходимо да включи и официални посещения към партийните си ангажименти по време на предизборната кампания. По този начин сметката за пътуванията можеше да бъде платена от обществения вместо от партийния портфейл. Джулиан не беше доволен от този начин на финансиране, който намираше за неуместен, особено след скандала с премиерските харчове. На всичкото отгоре това обаждане толкова рано сутринта беше напълно нежелано. Днес беше ядосан на имиджмейкъра си и му отговори грубо:

— Още спи. Тъкмо потеглям, Бен. Ще се видим в колата след секунда.

— Остани там, шефе, сега идвам. Събуди я.

— Бен, пет часът е. Ако нямаш нищо против, бих я оставил да спи.

Джулиан все повече се изнервяше на нарастващото нахлуване в ограниченото му свободно време. През последния месец имаше чувството, че животът му вече не му принадлежи, и беше изтощен. Сновеше из страната и работеше неуморно по двайсет и четири часа в седмицата. Казал беше на Бен, че шестседмичната подготовка на изборите би била прекалено дълга. Последното нещо, което му се искаше, бе да се отправи към северозапада на партийно събиране. А сега още една спънка. Какво, за Бога, би могло да бъде толкова важно, че да се налага да безпокои и Валъри?

— Наистина не мисля…

— Довери ми се, шефе, събуди я веднага.

Ядосан, Джулиан затвори телефона и се запъти към спалнята, за да събуди съпругата си. Оказало се беше трудно да откаже, когато Валъри съблазнително бе предложила отново да спят в едно легло. Не искаше повече разправии и беше готов да поддържа духа на помирението, докато минеха изборите, когато най-сетне щеше да избере бъдещия романтичен курс на живота си. Имаше и други нощни облаги за ненаситния любовник.

Бен беше хукнал към апартамента, след като човек от нощния екип на „Сън“ го уведоми за инцидентна с Монти. Веднага се обади в болницата за повече сведения. Положението изглеждаше зле. Явно, когато рейндж роувърът е потеглял, Монти е бил повален в безсъзнание от отворената задна врата. Левият му крак е поел цялото тегло на задната ос, имаше и счупено бедро. Няколко очевидци бяха припаднали при вида на нащърбената кост, която се бе подала от плътта му. Телохранителите му имаха само основни познания по оказване на първа помощ, но скоро получиха помощ от пристигналите парамедици. Въпреки усилията им се беше оказало много трудно спортистът да бъде стабилизиран. Губеше много кръв и бързо бе откаран в болницата. Федерацията по крикет вече беше изпратила един от най-добрите си лекари в Кралската болница в Манчестър. Оттам дойдоха и лошите новини, че освен фрактурата на таза, потенциално животозастрашаващо нараняване, Монти бе получил и сериозна травма на главата. Планирано бе да бъде преместен в специализирана болница.

Когато Бен застана пред вратата, се зачуди дали Шийла и Франк Мичъл вече знаят за инцидента със сина им. Във всеки случай още не бяха отишли в болницата. Все пак Валъри щеше да е най-подходящият човек, който да разговаря с тях.

Още при първото почукване го посрещнаха Валъри със сънен поглед и раздразненият й съпруг. Жената първа си спомни добрите обноски:

— Добро утро, Бен. Малко е рано. Като стана дума, какво се е случило?

Мина през дневната и се отпусна върху ужасния кремав диван. Миг по-късно до нея седна и съпругът й. Валъри подпъхна ходилата си с червения педикюр под себе си и се опита да запази благоприличие въпреки доста предизвикателната нощница, с която беше облечена. Износените й пижами бяха отишли в коша, след като Джулиан отново започна да показва интерес към нея. Той я прегърна и я придърпа към себе си. Валъри беше окуражена от нарастващата му привързаност през последните две седмици, но да показва такава топлота пред Бен наистина беше неочаквано.

— Валъри…

Когато Бен заговори, тя веднага застана нащрек. Никога не беше чувала толкова мил тон от този човек, в чиито вени течеше формалдехид. Веднага скочи на крака.

— Господи, какво е станало?

— Монти е, претърпял е инцидент.

Вече беше съвсем будна. Какво беше сполетяло братчето й?

— Кажи ми сега, кажи ми всичко, Бен. Къде е той?

Джулиан се изправи, отиде при съпругата си и я взе в прегръдките си, за да посрещнат заедно неизбежните лоши вести.

— Бил е блъснат от кола, докато е напускал нощен клуб в Манчестър. После са го отвели в болница в града и мога да те уверя, Валъри, че оттогава получава най-добрата медицинска помощ.

— Да, обаче как е той, Бен? — Тя се освободи от прегръдката на Джулиан, почти без да забелязва опитите му да я успокои, отчаяна да научи повече за състоянието на брат си.

— В интензивното отделение е и в момента е в безсъзнание. Получил е сериозни травми на главата и крака. Лекарите му правят изследвания. Правят всичко, каквото могат.

— Ще умре ли?

Адреналинът започваше да й идва в повече и Валъри веднага отпусна глава върху гърдите на съпруга си, за да се закрепи, когато краката й взеха да се подгъват. Джулиан я хвана малко по-здраво и нежно разроши косите й.

— Медицинският екип ме помоли да те уверя, че правят абсолютно всичко по силите си.

Валъри беше шокирана от отговора на Бен. Означаваше ли това, че брат й ще умре? Достатъчни ли бяха усилията на лекарите? На най-доброто място ли беше настанен? Не трябваше ли да е някъде другаде, където би получил по-добро лечение? Колко време щеше да й отнеме пътуването до Манчестър, за да бъде с него? Родителите й щяха да бъдат съсипани. Трябваше да бъде с тях.

— Къде са майка и татко, те знаят ли?

— Не знам, Валъри. Само чух новините. Все още не са в болницата. В момента при него няма членове на семейството. От федерацията по крикет се опитват да открият Джулия, но тя не си е вкъщи.

Валъри веднага се дръпна от Джулиан и избяга в спалнята, като затвори вратата след себе си. Искаше да се обади на родителите си насаме. Съпругът й схвана намека и отново седна на дивана, стиснал глава с ръцете си и потънал в мисли.

Бен седна в другия край на дневната, за да даде на шефа си възможност да осъзнае станалото. Лицето на Джулиан изразяваше искрена загриженост за състоянието на шурея му. Бен също се тревожеше за изявеното момче от Ланкашир. Той беше чаровен хубавец, който се беше оказал добър посланик на спорта и на Джулиан. Този инцидент беше ужасен удар.

Само че не можеше да се спре да обмисля по-противен обрат. Определено инцидентът означаваше, че сватбата не би могла да се състои по план. Това щеше напълно да прецака големия ексклузивен репортаж на Сал и.

Спря се и погледна шефа си. Можеше да види, че Джулиан е потънал в размисли. Сега беше времето да се оправят с още един щекотлив въпрос, докато Валъри ме е в стаята.

— Валъри ще поиска да дойде с нас с хеликоптера, шефе. Много по-бързо ще е, отколкото с кола. Можем да уредим да ни вземат от летище „Джон Ленън“ и да поемем право по пътя към Източен Ланкашир. Скоро ще е до леглото на Монти. — Бен замълча, преди да добави: — Само че всички места са заети. Какво би искал да направим?

— Ами разкарай тогава някого.

Що за глупав въпрос, помисли си Джулиан. Беше се изправил и обикаляше стаята, докато Валъри съобщаваше новината на съсипаните си родители. Трябваше ли да отиде при нея, или по-добре щеше да е да изчака?

— Съгласен съм, шефе. Само се чудех от кого ще е най-уместно да се отървем, за да се освободи място. Може би Айла?

Джулиан се завъртя, за да застане срещу Бен. Думите му внезапно започнаха да му се изясняват. След случилото се напълно беше забравил, че това бе дългоочакваното пътуване с Айла. Беше го планирал, за да ухажва впечатляващата млада жена, преди да направи следващия премислен ход към нея през близките седмици. Сали беше закотвена в Лондон, потънала в планове за отразяването на сватбата на Монти. Валъри беше заета отново да заведе Джесика на училище. Освен това я имаше и важната среща с директора на Доминик. Това среднощно пътешествие беше идеалният момент, за да се концентрира в прелъстяването на палавата Айла.

— Мамка му!

— Явно няма да стане. Поне не и тази вечер, господин премиер.

Бен също беше ядосан. Беше прекарал последните два дни в педантична подготовка на пътуването на Айла в компанията на премиера. Всичко беше организирано с идеята зрителите на „Приятен ден“ ще имат възможността за целодневен достъп на живо до Джулиан. Хеликоптерът пък беше част от цялостния план за впечатляването на младата репортерка.

Джулиан се канеше отново да заговори, когато вратата на спалнята се отвори и Валъри се върна в дневната. Бен погледна шефа си и повдигна вежда. Прииска му се да направи малък облог за първите й думи.

— Идвам с вас с хеликоптера. Ще стане по-бързо.

„Бързо ляво кроше“ — помисли си Бен. Шефът му нямаше друг избор, освен да хвърли хавлията. Джулиан за миг се запъна. Искрено съжаляваше за инцидента и, разбира се, искаше Валъри да отиде при брат си колкото е възможно по-скоро, но в същото време отчаяно желаеше да опази любовната си среща. Какво би могъл да каже?

— Хмм, разбира се, скъпа, но ще ти трябва известно време да се приготвиш, да говориш с децата и така нататък. Нека ти уредя шофьор до Манчестър след час, когато ще си готова. Може да те отведе право в болницата и после да отиде да вземе и родителите ти. Ще бъде на твое разположение, когато и да ти потрябва. Много по-добре, отколкото да си без кола.

Валъри изгледа съпруга си. Това същият мъж ли беше, който бе погалил косата й, който й беше предложил утеха и подкрепа само преди няколко мига? Нима се беше побъркал?

— Монти е в медикаментозна кома, а мама и татко са в шок, Джулиан. Годеницата му най-сетне пътува към болницата и един Бог знае къде е била досега. Ще се обадя на децата по пътя. Точно сега трябва да съм там. Да тръгваме.

Бен се облегна на дивана. Смяташе да стои настрана от съпружеската драма. Джулиан беше прострян на ринга и нямаше друг избор, освен да се признае за победен. По негово скромно мнение така щеше да е най-разумно. Айла можеше и да почака.

Джулиан не беше толкова склонен да приеме този изход и опита различен подход:

— Скъпа, скъпа, знам, че искаш веднага да отидеш там, но просто мисля кое е най-добро за теб и Монти.

Навсякъде ще има фотографи, трябва да дадем на Бен два часа да организира нещата.

Бен изгледа шефа си: „Копеле, сам си върши мръсната работа!“ Валъри не беше готова да търпи тези абсурдни глупости и миг повече.

— Точно затова трябва да стигнем там колкото се може по-скоро. Майка и татко няма да могат да се оправят с пресата. Имат нужда от мен СЕГА.

Ето ти на, директен изстрел в съвестта. Той беше нокаутиран и повече нямаше да се изправи.

Застанала на вратата с дънки на Ралф Порен и пуловер „Акуаскютъм“, навлечен направо върху късата нощница, Валъри се втренчи в съпруга си. Какви си ги мислеше той? Сигурно беше от шока. Беше взела един сак и го бе натъпкала с всичко, за което й беше хрумнало, че може да й потрябва. Искаше вече да е стигнала и да се обади на баща си от стаята на Монти. Другата й ръка беше на кръста.

— Чакам, Джулиан. Да тръгваме.

Край на мача. Победа за Валъри. Дори Бен беше озадачен от безсърдечието на Джулиан.

Какво щеше да стане в Ливърпул зависеше от него. Но едно нещо беше сигурно — Айла нямаше да пътува с официалната група.