Кей Бърли
Първите дами (23)

23.

Ланкашир

Валъри седеше на дивана в дневната на родителите си и се чудеше защо Бог ги е изоставил, ако въобще съществуваше. Монти току-що беше изписан от болницата и седеше срещу нея в инвалиден стол. Шок и мъка бяха изписани на мокрото му от сълзи лице. Държеше сгънат лист, който го беше чакал в луксозен плик върху бюфета на родителите му.

Валъри току-що беше пристигнала от Лондон. Смяташе да дойде през уикенда, но я бяха извикали спешно. Още не беше успяла да съблече зимното си палто, когато майка й, разстроена до сълзи, я накара да влезе в дневната. Валъри не помнеше да я е виждала някога толкова притеснена, франк стоеше до камината и слагаше въглища в огъня. Най-накрая Шийла наруши мълчанието:

— Не се тревожи, Монти. Тя скоро ще осъзнае, че не всичко, което хвърчи, се яде.

Той нищо не каза, само се загледа в пламъците. Валъри трябваше да остане насаме с брат си.

— Мамо, защо с татко не приготвите чай? Вижте дали имаме и бисквити.

Чашата с чай беше лек за всяка болест в дома на Мичъл и тя знаеше, че с радост ще изпълнят молбата й. Щом се скриха в кухнята, Валъри се приближи до брат си, прегърна мускулестото му някога тяло и силно го притисна до себе си. От обаждането на майка си беше разбрала единствено, че Монти е получил още по-лоши вести. Ако можела, да дойде да го види колкото се може по-скоро, което тя и направи, след като накара Джулиан да й намери шофьор.

Докато държеше брат си в обятията си, той заплака. Тя дълго го прегръща, нашепвайки му утешителни думи:

— Тук съм, скъпи, тук съм, всичко ще мине. Тук съм. Не се тревожи, Монти, вече съм тук. Всичко ще мине, скъпи.

Сълзите му най-сетне секнаха. Валъри нежно се отдръпна и погледна със свито сърце младия мъж, който доскоро беше имал всичко. Красива годеница, любящо семейство и бляскава кариера. Спортните му успехи бяха служили за пример на нацията. Животът му беше минавал по мед и масло, а сега го сполетя това. Със сигурност не можеше да понесе повече болка.

— Не разбирам, Валъри. Не разбирам защо стана това. Не искам да живея без нея.

Подаде й бележката и тя я взе.

Скъпи Монти, Много съжалявам, но не мога да живея повече в лъжа. Наистина вярвах, че те обичам. Исках да ти стана съпруга, да ти родя деца и да прекарам живота си с теб. Но това беше, преди да срещна Чарли.

Съжалявам, но развалям годежа ни. Чарли казва, че понеже сте най-добри приятели, това ще бъде особено тежко за теб. И двамата съжаляваме. Решихме, че ще е най-честно да го научиш първо от нас, преди да видиш фотосесията, която заснехме за неделния „Сън“. Много е изискана и за теб съм казала само хубави неща. Надявали се да можеш да ми простиш.

Джулс.

P.S. Ще задържа пръстена, сигурна съм, че не си го искаш обратно.

Валъри отвратено смачка писмото и го метна в камината. Имаше толкова много въпроси, които да зададе на брат си, но вместо това го прегърна, а той отново се разрида.