Кей Бърли
Първите дами (56)

56.

Айлингтън, Северен Лондон

Айла отвори вратата на малкия си апартамент и се наведе, за да вземе пощата. Прехвърли рекламните брошури и забеляза твърд бял плик. Остави ключовете в кошницата до вратата, отиде до чайника и докато чакаше водата да заври, отвори плика. Оказа се покана за обяд в Чекърс. Айла затаи дъх. Знаеше, че това е официалната извънградска резиденция на министър-председателя и че за такава покана някои журналисти бяха готови да убиват. Получаването й беше съвсем ненадейно, но пък напълно отговаряше на това, което току-що й бяха казали.

Айла се връщаше от посещение при един гледач във Фулъм. Всички момичета в студиото бяха възхитени от него. На Клер беше казал, че ще скъса с приятеля си, а на Емили видя как пътят й се пресича от тъмнокос красив непознат.

Очевидно смътните предсказания не я обезкуражиха и тя нямаше търпение да научи какво ще каже ясновидецът за любовния й живот.

След като й взе стоте паунда, той й предсказа неочаквана покана и само два часа по-късно поканата дойде. Айла веднага се зарови в бележките си, за да види какво още й предсказа скъпоплатеният гадател. „Носи червено, за да привлечеш тъмнокос красив мъж. Очаквай фойерверки под известна картина.“

Тя грабна ключовете и портмонето си и хукна към вратата. Махна на едно черно такси да спре и се отправи към етажа с дамските дрехи на „Хаус ъф Фрейзър“ на Оксфорд Стрийт. Беше видяла най-прекрасната червена бална рокля в „Коуст“. В „Дюн“ сигурно имаха и подходящи обувки. В краен случай щеше да прибегне до парите за коледни подаръци за родителите й, за да си вземе чанта и рокля от „Карън Милър“. Предстоеше нещо голямо.

Завърза панделката на тъмночервената рокля и се обърна да види отражението си огледалото на пробната. Точно според очакванията й. Той направо щеше да се влюби. Айла внезапно осъзна защо е толкова превъзбудена от поканата. Разбира се, че беше прекрасно да те поканят на обяда в Чекърс, където и да беше това, но духът й всъщност беше повдигнат от перспективата да види отново Джулиан.

Първоначално му се беше ядосала много заради начина, по който се държа с нея в самолета. Оттогава много пъти се беше опитал да й се обади, но тя бе решила повече да няма нищо с него. Как си позволяваше да се държи с нея като с парче месо? За какъв се мислеше? Може и да беше министър-председателят, но поведението му бе неприемливо.

С времето гневът й започна да се уталожва, но тогава той престана да й се обажда. Айла също не му се обади, така че прие връзката им за приключена и реши да продължи напред. Това беше и причината да отиде при гадателя. Докато си повтаряше наум предсказанията му, телефонът й иззвъня и я стресна. Зарови из чантата си, за да го намери, и с удивление видя, че я търси Джулиан. Пое си дълбоко дъх и като се стараеше да не изглежда прекалено нетърпелива, вдигна на шестото позвъняване.

— Ало, Айла е.

Няколко мига по-късно отново пусна телефона в чантата си и се стовари невярващо на дървената пейка. Джулиан я беше поканил на среща, тук във Великобритания. Беше някакъв частен адрес в Хампстед и той щеше да сготви вечерята. Щяха да я вземат от дома й в седем и да я отведат на мястото. Неприятната случка в самолета започна да избледнява в паметта й и вместо това си припомни успокоителните му думи. Зачуди се дали някъде в тази къща в Хампстед няма и някоя известна картина.