Кей Бърли
Първите дами (57)

57.

Манчестър

Монти се паникьоса, но после продължи, решен да унищожи някогашния си най-добър приятел.

— Мога да ви отстъпя снимките срещу петдесет хиляди паунда. Истински динамит са и определено си струват. Читателите ви ще бъдат потресени и това напълно ще го унищожи. Петдесет бона, това е сделката. Какво мислите?

Журналистът и фотографът, които седяха в хотелската стая в Манчестър, гледаха снимките и не вярваха на очите си. Ясно се виждаше как Чарли Джоунс смърка първокласен наркотик. Кокаин. Смъркаше бялата линия от свита на тръбичка банкнота от петдесет паунда.

— Да, истински динамит, Монти. Как се добра до тях?

Журналистът на свободна практика искаше да научи колкото се може повече факти, преди да пробута златния прашец за най-висока сума. Но Монти нищо повече не каза. Вече се беше освободил от инвалидния си стол и се придвижваше с помощта на патерици, макар че дългосрочната прогноза още не беше ясна. От федерацията по крикет видимо показваха съчувствие, но бяха решили да не подновяват договора му за следващата година, докато продължаваха здравословните му проблеми. Монти отчаяно се нуждаеше от петдесет хиляди.

Мотивацията му обаче не бяха само парите. Искаше отмъщение. Как най-добрият му приятел, който трябваше да му стане кум, е откраднал момичето му? Чарли знаеше колко много означава Джулия за него. Толкова пъти беше споделял с футболиста от висшата лига своите надежди за бъдещето с единствената жена, която беше обичал. Как можа Чарли да му я отнеме, докато той се бореше за живота си? Неверието и отчаянието бяха отстъпили местата си на гнева и ненавистта и най-накрая Монти измисли план за разплата.

Първоначално Чарли се бе показал скептичен, кога то Монти му се обади и му предложи да се срещнат и да се опитат да оставят миналото зад себе си. Джулия беше против, но Чарли искаше да сложи край на този злощастен период и прие предложението. Искаше от ново да бъдат приятели, както бяха някога в училище.

Прие да се срещнат в хола на къщата на родителите на Монти. Шийла и франк се държаха малко сдържани с него и бързо отидоха до хипермаркета, докато младежите се опитваха да изгладят проблемите си.

— Единственият начин да имаш приятел, Чарли, е сам да бъдеш такъв — каза Шийла на излизане. Той наведе глава, притеснен от думите на жената, която беше съществена част от живота му през детството.

От напрежението Чарли се разприказва и от дума на дума стигнаха до времето, което Монти беше прекарал в болницата. За да избегне емоционалните терзания, Чарли насочи разговора към физическата болка, която приятелят му очевидно все още изпитваше. Седеше небрежно, подпрял лакти върху коленете си, а на китката му имаше огромен часовник „Адемар Пиге“.

— Какво вземаш, човече?

Монти се загледа в Чарли, който се беше облегнал на дивана на майка му. Отбеляза си как бившият му приятел пръскаше пари.

— Дълго време я карах на диаморфин, но в момента се опитвам да бъда само на кодеин — отговори му той. — Невинаги върши работа, но се опитвам. Не желая да привиквам към нещо твърде силно. Трябва да ти призная, че се чувствах адски скапан и ми трябваше нещо за повдигане на духа.

Отговорът беше заобиколен, но Монти искаше да го закачи на въдицата, без да прави мотивите си твърде очевидни.

— Знаеш ли какво, човече? Може би трябва да се замислиш за малко кока, на мен винаги ми върши работа. Трябва само да внимаваш за кръвните тестове след тренировка, обаче, хм, такова, това в момента май не ти е проблем, извинявай.

Монти се направи, че не е обърнал внимание на гафа. Не трябваше да губи контрол заради глупавите безчувствени коментари на Чарли. Наведе се в инвалидния си стол и се опита да говори спокойно.

— Сериозно, никога не съм вземал, не съм сигурен какво прави, нито пък как се прави, ако трябва да съм честен.

Отново се облегна назад и леко намигна. Чарли захапа стръвта. Извади от издутия си портфейл „Смитсън“ банкнота от петдесет паунда и кредитна карта. От джоба на ръчно ушитите си дънки измъкна пликче бял прах и като се наведе над стъклената масичка за кафе на Шийла, се зае експертно да оформя белите линии. Монти остана напълно неподвижен, за да не би с някое случайно движение да закрие малката камера, която беше поставил над камината, скрита зад рамката на една репродукция на „Макове“ от Ван Гог, нарисувана с маслени бои от майка му във вечерното училище.

Монти отдавна знаеше за пристрастеността на Чарли, но самият той винаги беше стоял настрани от южноамериканското изкушение. Да го види с очите си обаче беше шокиращо. Чарли обърка изненадата му с вълнение и доволен от работата си, му предложи навитата банкнота.

— Искаш ли да опиташ?

Монти замръзна. Не искаше да опитва, но беше важно Чарли да го направи.

— Ами, да, разбира се. Обаче покажи как става.

Доволен, че одобряването върви добре, Чарли рече:

— Лесно, гледай сега.

Щастливо се наведе напред и изсмърка кокаина пред скритата камера.