Кей Бърли
Първите дами (16)

16.

Хампстед, Северен Лондон

Точно в този момент Джулиан използваше медения си език, за да достави върховно удоволствие на Сали, докато държеше здраво стегнатите мургави бедра, които се притискаха в красивото му лице. Гъвкав и мускулест, без никакво усилие я повдигна от леглото към широките си рамене. Сали изпита възбудата от здравата езда, а после той продължи да я изпълва с огън, докато я задоволи. Джулиан леко я положи на кръглото легло и удовлетворен се отпусна до нея.

Сали беше в небесата. Как е могла да се усъмни в любовта му? Той беше страхотен във всяко отношение. Но огънят бързо изтля и беше заменен от въпроса, който постоянно я измъчваше. Защо Джулиан не й се беше обаждал от почти две седмици? Не можеше да си обясни защо мъжът, който наскоро й беше обещал да са винаги заедно, бе изчезнал за толкова дълго време. Това не беше добре и тя искаше отговори.

Седна, напъха крака във високите обувки на „Лобутен“ и се изправи гола пред него.

Джулиан въздъхна от удоволствие, а Сали сложи ръка на бедрото си и се понацупи.

— Ти наистина си много лошо момче, Джей Джей, да ми причиняваш такава болка.

За пръв път от речта на Валъри на стъпалата пред Даунинг Стрийт двамата бяха успели да си откраднат малко време за удоволствие. Сали беше бясна на откровението „ще го обичам с цялото си сърце“, а опасенията й се бяха подклаждали, докато отчаяно се опитваше да се свърже с любовника си. Джулиан най-сетне й се беше обадил. Първоначалният й гняв беше последван от внимателно приемане на пестеливите му извинения. Сега това беше възнаградено от тази следобедна среща във великолепните околности на невероятния дом в Хампстед като гости на лоялен приятел.

През последните две години бяха разчитали на частната резиденция, което включваше и редовни покани за вечеря. Дори от службите за охрана не знаеха, че единствените двама гости по-често са в спалнята, отколкото в трапезарията на иначе празната, макар и добре осветена къща.

Щедростта и дискретността на милиардера — собственик на ръгби клуб, ги беше снабдила с пълно уединение, за да се отдават на шумните си любовни срещи, достатъчно скрити от погледите на обществото.

— Сериозно, Джей Джей, бях ти много ядосана. Защо не ми се обади?

Джулиан сбърчи нос, за да се престори, че съжалява за лошото си държане, но вместо това се възхити на гледката. Ум и тяло, за които да умреш. Не беше трудно да се оцени външността й. Тя беше умна с оня вид остър ум, който предлагаше едновременно добър съвет и силно пренебрежение за политическите врагове. „На двайсет се тревожим какво си мислят другите за нас, на четирийсет не би трябвало да ни пука“, казваше му тя и тези думи добре му служеха, когато трябваше да се разправя с досадните членове на кабинета. Интелигентна и забавна, тя беше неговата опора, може би дори неговата половинка. Малко по-зряла от предишните му любовници, тя все още печелеше лесно пред по-младите си съперници. Все пак разполагаше с предимството на опита. Сали знаеше много добре какво иска и винаги беше възхитително авантюристична.

— О, Джей Джей, ще я напуснеш ли някога? Бях достатъчно търпелива към теб, но това просто вече не е честно.

Джулиан въздъхна, притеснен от тона й. Ако това щеше да се превръща в един от онези разговори, то по-добре да беше отишъл на обяд със семейството си.

— Скъпа, разбира се, че ще се съберем, но няма как да се разведа по време на предизборната си кампания, нали? Планирам да заживеем заедно за в бъдеще, знаеш, че е така.

Сали веднага засия, глупаво омаяна от няколко подбрани думи. След оскаровото изпълнение на Валъри пред номер 10 беше започнала да се съмнява дали въобще някога ще се превърне в следващата госпожа Дженсън. Съкровената й мечта беше да стане господарката на имението и да има пръстен с диамант, толкова голям, че да й е трудно да си повдигне ръката. Един ден имението в Харфордшир щеше да е на Джулиан и така тя не само щеше да бъде първата дама на страната, но щеше да се превърне и в лейди Сали. Дотогава въпреки неприятното си положение просто щеше да упражнява търпението си.

За да задържи вниманието на Джулиан, за да подсили либидото му, тя се завъртя на токчета и съблазнително се отдалечи от леглото, запътвайки се към шезлонга. Усилията й обаче се оказаха на вятъра. Джулиан се беше заел да преглежда съобщенията в телефона си, вместо да гледа задника й. Нямаше нищо от онази кукличка Айла, макар да се бе уверил, че Бен й е дал номера му. Какво разочарование, помисли си той и бързо напъха телефона под юргана. Сали не го усети. Обърна се отново към него.

— Гладен ли си?

Той се облегна на скъпите чаршафи от египетски памук в спалнята, обзаведена от Озбърн и Питър. Погледна към Сали, която се беше излегнала на шезлонга с леопардов десен. Беше възхитителна и въпреки това за пръв път той се запита дали взема правилното решение. Разбира се, сексът с нея беше фантастичен, острият й ум продължаваше да обсебва вниманието му, но това наистина ли беше достатъчно, за да пожелае да прекара живота си с нея? Знаеше как да се справи с развилнелия се опозиционен лидер, който хранеше глупави надежди да успее да го победи на изборите. Нямаше да се поколебае и да предложи една метафорична последна цигара на онези не толкова лоялни колеги от кабинета, веднага щом народният вот станеше ясен, несъмнено в негова полза. Жените — и по-скоро любовниците — бяха тези, с които Джулиан не можеше да се оправя.

Сали не беше единствената, но затова пък беше специалната. Запълнила беше живота му и през последните две години той бе показвал малко интерес към други жени, включително и към съпругата си. Но сега по някаква причина Айла възбуждаше интереса му, а това можеше да създаде проблем с вечно подозрителната Сали. Джулиан така и не можеше да си обясни защо останалите жени не бяха толкова разумни като майка му.

Лейди Агата Дженсън-Фицсимънс никога не се беше оплаквала от жребия си. Щастлива бе да прекарва живота си като опора на баща му, като се правеше, че не знае общоизвестния факт, че лорд Дженсън е истински донжуан. Редовните му преспивания в лондонския му клуб не се обсъждаха, а в замяна се избягваха неловките ситуации. В резултат лорд и лейди Дженсън-Фицсимънс можеха да се похвалят със задоволителен брак. Защо не можеше Джулиан да си намери такава жена? Разбиранията на Сали за живота определено бяха съвсем различни от тези на майка му.

Той се загледа разсеяно в прекрасните кристални чаши, от които отпиваха „Дом Периньон“, деликатно покрити с осемнайсеткаратово бяло и розово злато. Чашите бяха поразителни, но той започваше да се чуди дали точно както при шампанското мехурчетата във връзката им не започваха да намаляват. Да си прекарва времето с журналистка беше риск за един министър-председател, а на всичкото отгоре я имаше и Сали. Определено щеше да се сбогува с положителните медийни изяви, които тя му гарантираше. Хубавите снимки и добрите думи в „Селебрити“ винаги бяха взимани под внимание от вестниците и другите лъскави списания. Това досега беше помагало за известността му и щеше да бъде основен фактор до изборите. Сали щеше да го разпие на кръст, ако я отхвърлеше, а щеше и да осигури пиршество за пресата.

Погледна към любовницата си, прелъстително излегнала се върху шезлонга. Есенното слънце осветяваше красиво повдигнатото й лице в не най-добрата му светлина.

Като вземеше предвид всички неща, нямаше ли да е по-добре, ако останеше със скучната, зависима и хрисима Валъри, като започне тайна връзка с поразителната Айла?

Сали долови безпокойството му, но не предполагаше причината за него. Протегна ръка, взе дистанционното от декоративната маса и избра „Сексуално изцеление“ от Смоуки Робинсън — музиката, на която бяха правили секс за първи път.

Натисна копчето за включване и като се отпусна леко назад, разтвори краката си достатъчно, за да възбуди в Джулиан несекващия му интерес към секса. Всичките отрицателни мисли към любовника й избледняха, след като той отметна завивката — внимателно, за да не се покаже скритият там телефон — и нетърпеливо се присъедини към нея.

Докато Сали отново се извиваше от удоволствие, Валъри продължаваше да се върти неудобно по време на семейния обяд. Бяха привършили печеното, а Доминик вече достатъчно беше отклонявал темата.

— Хенри, разбрах, че си познавач на Хароу. Дали да не се възползваме по един прекрасен начин от това, като изведеш на кратка разходка из околностите бабата на Доминик? Ние ще ви почакаме тук и ще поговорим за някои неща.

— О, да, госпожо Дженсън, за мен ще е удоволствие.

— Да речем, половин час, мамо?

Хенри, който не успя да долови умолителния поглед на съученика си, се изправи и предложи ръката си на Шийла.

— Може би ще ви е интересно да видите къде е погребана Алегра — незаконната дъщеря на лорд Байрон? Мога ли да ви наричам „бабо“, Шийла?

Тя кимна утвърдително и двамата се отправиха към църквата „Дева Мария“. Надхитрен от майка си, Доминик се призна за победен и остана на мястото си. Майка му отпи от чая си и върна чашата върху чинийката.

— И така, млади човече, слушам те.