Кей Бърли
Първите дами (72)

72.

Стивън Джеймс седеше с екипа на „Приятен ден, Великобритания“ в близкия пъб и очакваше обаждане от Бен Уотсън. Отначало предпочиташе да чакат пред Чекърс идването на премиера от Лондон, но операторът Боб изтъкна, че охранителите едва ли ще са доволни да видят висящите наоколо журналисти. Така че пинтата на Боб, половинката на Колин — тонрежисьора, и содата с лимон за Стивън вече се бяха удвоили, докато чакаха обаждането, което щеше да потвърди или да отмени уговореното интервю за коледната сутрин с Джулиан и Валъри Дженсън. И Керъл Смит беше там, решила лично да надзирава отговорната задача.

Майкъл Грифтън беше побеснял след откровенията на Айла и веднага я беше уволнил, след като разбра за интервюто й с Пиърс Морган. Щом беше решила да се изповядва публично, защо беше избрала друг канал, а не „Приятен ден“? Най-много беше пострадало мъжкото му достойнство от това, че бе предпочела Джулиан Дженсън пред него. Шестмесечният договор на Айла изтичаше и трябваше да бъде подновен, очакваше я повишение, но „Курвагейт“ сложи кръст на всичко това.

Керъл не можеше да си позволи съчувствие към девойчето, което безразсъдно си беше играло с огъня. Да спиш с шефа си беше едно, но да го правиш с един от най-влиятелните мъже на света по същото време, това вече беше друга работа. И на всичкото отгоре да отидеш на прием в извънградската му резиденция, където знаеш, че ще бъде и съпругата му. Това не беше просто игра с огъня. Тя сама се беше навряла в пещта и бе захлопнала вратата след себе си.

Айла беше съсипана заради отказа да й подновят договора. Никакви количества шоколад и носни кърпички в кабинета на Керъл вчера не успяха да утешат младата репортерка. Напусна сградата подсмърчайки, а смутените й колеги в нюзрума стояха с наведени глави, докато тя вървеше към изхода. Падението й беше толкова стремително, че си разби носа, но Керъл бе убедена, че Айла няма да остане долу дълго. Може би интервюто с Пиърс щеше да й помогне? Ако не то, чекът със сигурност щеше да свърши това.

Най-сетне дългоочакваното обаждане на Бен дойде и екипът потегли към Чекърс. Керъл се настани отзад в буса със Стивън и двамата заговориха за интервюто.

— Помни, това не е сериозно политическо интервю, Стивън. Искаме да разберем какво мисли за себе си Джулиан Дженсън, човекът, мъжът. Зрителите ни искат да чуят извинение и не само към съпругата му, но и към тях самите заради непростимото му поведение. Дали Валъри му е простила? И ако не, защо да му простят хората? Ще се опита да твърди, че заглавията по вестниците са преувеличени. Глупости. Знаем вече версията на Айла. Искаме да го заковем, да разберем как е успявал да крие аферите си. Искаме също така да знаем какво планира, как смята да преживее бурята. Него си го бива и ще се опита да те поведе за носа, но ти си по-добър, човече.

Стивън Джеймс кимна малко надменно, но тайно се радваше, че Керъл е с него. Нямаше по-добър продуцент от нея. За по-малко от половин минута успя да нахвърли всичко необходимо за едно от най-важните интервюта в живота му.

Най-сетне стигнаха до голяма дъбова врата и влязоха в залата „Хотри“, от която Уинстън Чърчил беше говорил много пъти по време на Втората световна война. Боб веднага прецени точното място, където да постави камерата. От проучванията си Керъл знаеше, че едно от изискванията на семейство Лий, които бяха дарили Чекърс, беше резиденцията да не се използва за официална дейност. Беше чела за надписа върху стъклописа в Дългата галерия, който гласеше:

„Този дом на спокойствие и древни спомени е дар за Англия като приношение за победата в голямата война от 1914–1918. Нека бъде място за почивка и отмора за министър-председателите й завинаги.“

С други думи, Бен Уотсън поемаше голям риск, като позволяваше интервюто да се проведе в Чекърс. Сигурно беше доста притеснен, помисли си Керъл и отиде да успокои Стивън, който беше започнал да обикаля нервно из залата. Трябваше й спокоен и проницателен, а не превъзбуден.