Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- First Ladies, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Ангелова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
История
- — Добавяне
20.
Мусуел Хил, Лондон
Сали както винаги закъсняваше и нямаше време да се разсейва заради неща като подрастващ син, който не иска да стане от леглото. Преди да тръгне към стълбите, хвърли бърз поглед в огледалото в коридора и както винаги остана доволна от видяното. Днес беше избрала костюм с панталони на Стела Маккартни от необятния си гардероб, нова покупка, която да подчертае тъмната й коса. Сали не обичаше да носи панталони и предпочиташе да показва краката си винаги, когато беше възможно, но не и тази сутрин. Трябваше да приеме, че бъдещата младоженка Джулия Каван има дори по-хубави крака и определено не беше подготвена да отстъпи пред по-младата жена. Така че на помощ бе дошъл чудесният костюм с панталон.
Днес беше денят, в който трябваше да приключи с репортажа за сватбата на годината на Монти и Джулия, най-голямото и най-скъпо събитие, което „Селебрити“ някога беше отразявало. В крайна сметка цената се беше оказала значително по-висока от тази, която списанието беше склонно да плати в началото. Агентът на Монти се беше проявил като истинска змия и бе изискал доста солена сума. Това бе довело до няколко изнервящи пазарлъка с едно-две силни хълцания, но накрая всичко се беше разрешило с помощта на влюбената двойка. Най-сетне всички проблеми бяха разрешени и сделката беше сключена. Тя включваше снимки на годежа в домашна обстановка, самата сватба, снимки от медения месец, както и първите снимки на бебето. Всичко накуп. Издателят на Сали наистина беше много доволен и беше длъжен да се присъедини към празничната закуска в заседателната зала в девет часа. Обикновено нещата се уреждаха с бърз разговор в офиса на редактора с агента на клиента, последен поглед върху написаното и два подписа. Но Сали много искаше Джулия и Монти да дойдат лично в сградата на „Селебрити“ въпреки ергенското парти на младоженеца предната вечер. Това само по себе си се беше оказало ябълката на раздора, защото Сали държеше да включи снимки от събитието като част от сделката, но Монти беше прокарал чертата, така че списанието трябваше да се задоволи само с телохранителите, които да пазят инвестицията им. Дано Монти успееше да хване влака. Искаше ги и двамата тук под претекст, че за здраво работещия персонал ще бъде голям стимул да се срещне с известната двойка. Всъщност целта й беше да пофлиртува с Монти, както всъщност правеше с всеки мъж, когото срещаше за пръв път. Сали се надяваше, че когато следващия път крикет звездата се срещнеше със зет си, името й ще бъде изпуснато в разговора.
Ако трябваше да е съвсем честна, цената на сделката беше твърде висока и тя щеше да я откаже, ако не беше намесен Джулиан. Притеснението й, че той лека-полека се отдалечава от нея, нарастваше. Бяха се срещали в тайната къща само два пъти, след като той обяви изборите, а тази сватбена история можеше отново да я върне в мислите му.
С тази цел беше настояла сватбените снимки да се ръководят от редактор. Залогът беше твърде голям, за да остави събитията в ръцете на някой заместник. В действителност това беше и единственият начин да бъде поканена на големия ден и тя вече беше планирала как да изглежда така, че всички да гледат нея, а не булката. Усмихна се на коварството си, провери грима си в огледалото и понеже не беше напълно доволна от резултата, добави още малко от сивата палитра на „Есте Лаудер“.
Погледна ролекса си и видя, че вече е осем. Закъсняваше, закъсняваше, закъсняваше. За пореден път извика на Шон да става и да се приготвя за училище. Докато минаваше през кухнята, даде набързо нареждания на икономката, преди да я освободи с махване на ръка, след което хукна към входната врата. Втурна се по алеята и се качи на задната седалка на очакващия я мерцедес S класа.
В същия момент Шон се обърна и отново заспа.
— Добро утро, Том. Закъснях, съжалявам, да тръгваме.
Елегантният й шофьор й беше опора през последните десет години. Беше я виждал да преминава през много житейски предизвикателства и бе единственият мъж, освен Джулиан, на когото можеше безусловно да вярва. Беше с нея още от пребиваването й във вестника и тя бе настояла да я придружи и в „Селебрити“ като част от споразумението. Том знаеше почти всичко за Сали. Среднощните завръщания у дома след вечери със знаменитости или срещи с издатели бяха довели до много откровени разговори, разкрили различни строго пазени тайни. Познаваше слабостите и особеностите й, съветвал я беше относно отчуждаването й от родителите й, както и вината, която чувстваше като самотна майка. Но дори Том не знаеше за Джулиан, макар да имаше подозрения. За Сали се беше оказало трудно да не обсъжда връзката си с премиера, но знаеше, че дискретността е единствената й надежда завинаги да се събере с Джулиан.
Том знаеше за предизвикателствата, срещу които Сали се беше възправяла в ранните дни на кариерата си, и тактично я укоряваше, когато обиждаше или крещеше на персонала си така, както някога се бяха отнасяли с нея. Освен това й подаваше ръка, когато й се случеше да падне духом. Сали го обожаваше, гледаше на него като на баща и го затрупваше и с проблеми, и с подаръци.
Настани се на седалката и се накани да се обади на Мария, за да приключи с плановете за приема.
— Колана.
Сали се намръщи на Том, който знаеше, че тя мрази да си слага колан. Често се оплакваше, че й смачква дрехите, но неохотно си го закопча. Мария й вдигна телефона.
— Добро утро, Мария, днес е голям ден. Започна ли да изстудяваш шампанското? Джулия харесва онова розе, твърде претенциозно, ако питаш мен. Сигурно ще иска собствен фризьор и за сватбените снимки! Все едно, днес може да има всичко, каквото си пожелае. Издателят ще е там и не ни трябват нервни кризи от нашата пикла.
Мария за миг изпадна в паника. Шефката й явно още не беше чула новините. По дяволите, дали да се изложеше на гнева й, като се поставеше в ролята на вестоносеца, или да се опиташе да избегне куршума, като я оставеше да научи сама отнякъде другаде?
— Такова, как е Шон?
— Добре е, Мария. Ти слушаш ли ме? Шампанското изстудява ли се и какво сме избрали за закуска? Джулия практически нищо не хапва, но Монти сигурно ще иска пълна английска закуска след снощния купон.
Сали си отбеляза, щом приключи разговора с помощничката си, която очевидно не схващаше значението на днешната среща, да се обади на сина си и да се увери, че е готов за училище.
— Гледа ли „Приятен ден“ сутринта, Сали? Сузи е в отпуска и пробват някаква Трейси Парингтън, мисля. Не я бива много.
Мария отчаяно се опитваше да разбере дали Сали е гледала новините, но шефката й започваше да губи търпение:
— Мария, да не би да си загубила и малкото си мозък? Днес е най-големият ден, който в „Селебрити“ някога сме имали, а ти ми дърдориш за ваканцията на някаква телевизионна водеща. Слагай проклетото шампанско да се изстудява, тъпа краво!
Том изгледа Сали през прозореца на преградата и повдигна вежда. Това беше достатъчно, за да успокои пътничката.
— Сали, мисля, че трябва да накараш Том да пусне „Приятен ден, Великобритания“ в колата още сега. Сериозно, много е важно да видиш водещата новина. Пак ще поговорим, когато стигнеш офиса. Дочуване.
Сали невярващо разтърси глава. Какво й ставаше на помощничката й тази сутрин? Набра номера на Шон и се наведе към Том:
— Мария иска да гледам „Приятен ден“. Сякаш си нямам друга работа. Би ли го пуснал, Том, ако обичаш?
Докато чакаше сина си да вдигне, си позволи доволна усмивка, предвкусвайки предстоящия ден. Подписването на сделката за сензационното отразяване на сватбата с най-голямата спортна суперзвезда на страната и красивата му избраница беше брилянтен удар. Още по-хубавото беше, че ще бъде там с Джулиан… е, може би не точно с него, но и така ставаше. Каквито и да ги дрънкаше Мария за новините, това нямаше да й развали деня. Телефонът на Шон се включи на гласова поща и тя тъкмо се канеше да направи нов опит, когато красивото лице на Сид се появи на екрана. Тази сутрин изглеждаше особено сладък, помисли си тя.
— Определено трябва да направим нещо с него, Том. Напомни ми да кажа на Мария да уговори среща с него.
Том кимна, но не каза нищо. Беше гледал новините и знаеше какво ще последва.
— Добро утро, ако сега включвате телевизорите си, ще ви дадем допълнителни сведения за ужасната новина от снощи. Съжалявам да ви съобщя, че английската крикет звезда Монти Мичъл е в критично състояние в болницата вследствие на ужасен инцидент пред един нощен клуб в Манчестър. Годеницата му Джулия Каван е при него. Министър-председателят като негов зет заедно със съпругата си Валъри в момента пътуват към Кралската болница в Манчестър. Родителите му току-що също пристигнаха там. Цялото семейство се събира, за да е при Монти в тези мигове на изпитание. Слава на Бога, че ще бъде заобиколен от онези, които най-много обича, а и те ще се подкрепят в този труден момент. Очакваме включване от нашата кореспондентка Айла Макгавърн, която трябваше да отразява предизборната обиколка на премиера.
Белинда, режисьорката, включи Айла, която беше на път към Манчестър. Нежните думи на Керъл както винаги бяха направили чудо. След като се беше обадила на Бен, Айла отново се възползваше максимално от чудесните си контакти.
— Добро утро, Сид, добро утро, Трейси, добро утро на нашите зрители. Последните ми сведения са, че Монти наистина не е добре. Всъщност мога да споделя, че нашият крикет герой е на животоподдържащи системи.
Бил е ударен от отворена врата на кола, след което е изпадал в безсъзнание пред нощния клуб. Паднал е под колата и левият му крак е счупен на три части. Освен това е получил и много сериозни наранявания по главата и в момента е в медикаментозна кома, докато лекарите привършат с изследванията. Сватбата му, която трябваше да се състои след три седмици, е отложена.
Докато Айла говореше, бягащата лента в дъното на екрана съобщаваше извънредните новини на зрителите: „Монти Мичъл е в критично състояние в болница. Сватбата на звездата е отложена. Министър-председателят и съпругата му скоро ще бъдат при него.“
Сали беше шокирана. Седеше неподвижно, без да знае какво да направи, какво да си мисли. Това не можеше да се случва. Стисна облегалката и се опита да се съвземе. Не беше сигурна какво чувства. Неверието й вследствие на отлагането или може би на отмяната на сватбата ли беше? Може би донякъде, но не, тя беше сигурна, че не е това. В договора имаше предостатъчно клаузи, които да подсигурят парите на „Селебрити“. Адвокатите щяха да направят всичко агентът на Монти да парафира договора, докато спортистът не е в състояние отново да държи химикалка. Освен това за всеки случай разполагаше със съгласието на Уейн и Колийн Руни за специално интервю и само й трябваха пари и хора, за да го задвижи. Никакъв проблем.
Не, както си седеше спокойно на задната седалка на колата си, осъзна, че травмата й няма нищо общо със сделката, със списанието или с инцидента с Монти. Сали знаеше, че е нещо много по-лично. Внезапно изпита усещане за празнота. Преди два часа беше неразделна част от живота на министър-председателя и семейството му. Тя се разпореждаше с подготовката за сватбения ден. Тя осигуряваше първокласно медийно отразяване на Джулиан, като се държеше достатъчно далеч от хищните нокти на Бен. Систематично унищожаваше съперницата си по страниците на успешното си списание. Тя контролираше всичко.
Сега, в момент на изпитание семейството се събираше, за да споделя любов, утеха и подкрепа. Присъствието й в живота им вече не беше важно. Вместо това се бяха обърнали един към друг, за да бъдат силни. Тя, Сал и Симпсън, беше абсолютно ненужна.
Сал и се разплака.
Том погледна през прозореца на преградата. И той като Боб беше виждал същото и преди. Обърна колата и се отправи към собственото си изпитано лечение за случаи на нервна криза — закуска с шампанско в „Кларидж“.