Кей Бърли
Първите дами (1)

1.

— Здравейте, познавате ли се вече с министър-председателя?

Този въпрос Валъри Дженсън, премиерската съпруга, беше задала вече хиляди пъти на гостите. Беше домакиня на коледен обяд в Чекърс — лятната резиденция в Бъкингамшир, дарена на държавата от семейство Лий в края на Първата световна война. Оттогава в имението почиваше премиерът, а днес на бляскавия прием присъстваха най-прочутите представители на лондонските медии, дошли да отпразнуват втората съкрушителна изборна победа на Джулиан Дженсън.

Валъри, висока, стройна красавица на около четирийсет, отпи от чашата с вода. Облечена в рокля на Маккуин, изглеждаше зашеметяващо дори според собствените й високи стандарти. Сновеше между гостите и се преструваше, че се интересува от отговорите на баналния й въпрос за познанството с министър-председателя. Всъщност тези хора не я вълнуваха. Огледа салона и разпозна редактора на „Таймс“, политическия редактор на „Сън“, който беше публикувал в „Гардиън“ списъка на стоте най-влиятелни личности в медиите, и много други, които й бяха безразлични.

О, колко мразеше пресата. Да му се не види, не можеше ли съпругът й да покани вместо журналисти и репортери Дейвид и Виктория Бекъм, Лорейн Кели или Нанси дел Олио, както правеха Тони и Чери Блеър по време на златната британска ера? Защо техните гости трябваше да са толкова помпозни и тъпи.

За Валъри най-влиятелният човек, преминал през елегантните дъбови врати на Чекърс, беше баба й Бети.

Деветдесет и две годишната старица беше извън себе си от възбуда, когато я поканиха да прекара уикенда в извънградското имение.

— Валъри, миличка, много добре си се справила, скъпа — бяха първите й думи, щом пристъпи в построения като френски замък дом в подножието на Чилтърн Хилс. Това одобрение завинаги беше отредило специално място в сърцето на Валъри за разположеното върху хиляда акра имение.

Докато се връщаше към онези хубави дни, тя си спомни и живота си преди политиката. Тогава беше преуспяваща бизнес дама, чийто прям подход вдъхваше страх у всеки член на борда, който бе достатъчно глупав да я квалифицира като фриволна заради малката й черна рокля „Шанел“ и убийствено високите й токчета.

Валъри беше боец. Неуморно и упорито се беше трудила, за да се издигне до заместник-директор в отдела за популярна литература на издателство „Фърст Стоп“. Специалност й бяха биографиите на спортисти, а това, че успя да подпише договор с Франк Лампард под носа на по-големите издателски къщи, я превърна в легенда. Обаче двете бебета и изискванията на съпруга й — работохолик, маниакално съсредоточен в достигането на най-високата политическа длъжност, означаваха, че трябва да направи жертви. Надеждите да стане главен изпълнителен директор на „Фърст Стоп“ — реална възможност след договора с Лампард — угаснаха. Вместо това й се наложи да приеме много по-популярната, но далеч по-малко вдъхновяваща роля на първа дама, което означаваше да смени обичайното си битие с живота на Даунинг Стрийт.

Не можеше да отрече, че смяната се бе оказала тежка, и докато годините минаваха, тя все повече се разочароваше. Джулиан постоянно отсъстваше по работа, а двете деца наскоро бяха изпратени в училище с пансион. Самотна, но полагайки усилия да бъде обичана, Валъри водеше безцелното съществуване на златна рибка в аквариум под зоркото око на медиите. Всяка усмивка, всяка гримаса, всеки гаф в облеклото бяха анализирани на минутата дори от сериозните вестници, които според нея би трябвало да имат по-смислени занимания.

Продължи да се движи между гостите в познатата голяма зала. Някога този салон беше украсяван от присъствието на прочути личности като Индира Ганди и Нелсън Мандела, но този следобед тук бяха само големи клечки от телевизията и от Флийт Стрийт. Никой не си даваше сметка, че вече е полупияна. Беше си обещала, че ще стои далеч от концентратите, но глътка-две водка превръщаха приема в далеч не толкова изтощително преживяване. Обаче все пак й се искаше Джулиан да побърза и да се присъедини към събирането.

Той както винаги беше на телефона — този път говореше с Вашингтон. Напрежението в Афганистан ескалираше и двамата лидери се опитваха да избегнат обявяването на необходимостта от изпращане на повече войски преди Коледа. Не точно с това предизвикателство би искал да се занимава в момента премиерът, но му помагаше това, че американската президентка, най-могъщата жена в света, винаги беше готова да се откъсне от управленските си задължения, за да си поговорят, докато се любува на широките му хубави рамене.

Нямаше никакво съмнение, че Джулиан се харесва на жените, обаче Валъри беше спокойна, защото знаеше, че въпреки някой поглед настрани в сърцето си той беше мъж само на една жена. Обичаше го с цялото си сърце, както при първата им среща.

Знаеше, че ще й се наложи още известно време да продължи неангажиращите разговори, затова се подкрепи с още една глътка. Предпочиташе джин, обаче Бен беше изтъкнал, че лишената от мирис водка се нуждае от по-малко обяснения. Беше тиранин и потисник, но всяко питие щеше да й свърши работа, така че всъщност нямаше значение.

Бен Уотсън беше политическият говорител и шеф на пресцентъра на съпруга й, признат за „виновник“ за съкрушителната изборна победа на Джулиан Дженсън.

Валъри се опита да го хареса, но безславно се провали. Той улови погледа й и тя му отвърна с неискрена усмивка. Бен много държеше историята й с алкохолната й зависимост да не се превърне в проблем. Персоналът беше предупреден за нищо на света да не долива чашата на първата дама, затова беше почти сигурен, че тя днес няма да създава неприятности.

Този коледен обяд беше много важен за Джулиан Дженсън и нищо не биваше да се обърка. Беше планиран педантично като политически трамплин, който да го изстреля за следващите пет години в кабинета. Бен беше съставил списъка с големите клечки само с едно-две допълнения от страна на премиера. Обядът също така беше и закъснял израз на благодарност към онези, на чиято подкрепа партията се беше радвала през шестседмичния предизборен маратон. Подкрепа, на която премиерът трябваше да разчита в различна степен през живота на следващия парламент. Наложително беше обядът да мине без инцидента.

Бен огледа залата и като видя добре известен издател от Флийт Стрийт да влиза със съпругата си и красивата им дъщеря, тръгна към тях, за да ги посрещне сърдечно. Подкрепата за вестника по време на кампанията се беше оказала ключова, особено в случая със скандала, забъркан от секретарката. Жената, която позираше провокативно за снимка на перваза на къщичката за птици, можеше да създаде неприятности. За да влоши нещата още повече, тя беше събудила неколцина от по-възрастните съседи от дрямката им с възбудените си писъци, докато плуваше гола в току-що почистеното езерце. За беда едно от изданията на „Сънди“ се беше сдобило със снимки и с интервю с възмутен съсед, но навременният разговор с приятелски настроения издател беше подсигурил задължителното опровержение в конкурентен вестник. Бен беше облекчен и оценяваше помощта. Беше тъкмо онази ценна помощ, която щеше да гарантира на изданието изключителен достъп до новините за последните промени в правителството, планирани за идната седмица. Бен не можеше да изброи колко пъти беше предупреждавал премиера, че проклетата секретарка е пречка. Не се съмняваше, че ще е сред първите, получили повишение, когато утре се върнеха на Даунинг Стрийт.

Валъри потръпна неволно, докато наблюдаваше как Бен практикува черната си магия край вратата. Залепи усмивката на устните си и тръгна към грамадната камина, където две жени, които й бяха бегло познати, отпиваха вино от чашите си. Наслаждаваха се на „Лъв и мишка“ от Рубенс с намесата на подпийналия Чърчил, на когото една вечер му се сторило, че мишката е твърде малка за размерите на платното.

Щом приключи с редактора и семейството му, Бен Уотсън отиде при една телевизионна директорка, с която се налагаше да проведе кратък личен разговор. Срещата на четири очи отне само няколко минути и завърши успешно. Бен отново погледна часовника си, после пак огледа залата, за да държи Валъри под око до пристигането на Джулиан.

Само миг по-късно забеляза зараждането на бурята.

Беше предупредил Джулиан, че ще допусне фатална грешка, ако покани тъкмо тези две жени, но премиерът беше опиянен от успеха си, гарантирал му още пет години в кабинета. Страната го обичаше, световните лидери го обичаха, обичаше го и семейството му. В момента беше цар на света и не би могъл да сбърка в нищо. Ето защо въпреки настояванията на Бен той изпрати поканите.

Сега цялата стратегия, планирането, хитрините и двойното подсигуряване през последните четири години и особено през последните няколко дни на предизборната кампания… всичко беше на път да рухне.

Бен се вцепени, парализиран от осъзнаването, че дори недостижимият му талант не би могъл да предотврати бедата. Гледаше от другата страна на голямата зала началото на спектакъла, който без съмнение щеше да доведе до разпъването на министър-председателя. Нищо не можеше да се направи. Валъри заговори първа:

— Е, госпожи, откъде се познавате с министър-председателя?