Кристина Дод
Почти влюбени (9)

Глава 8

Беше татуирана, имаше пиърсинги и носеше грим като оръжие. Пепър Прескот застана на вратата на класната стая в първия училищен ден, сякаш беше собственичка на мястото. Цялата гимназия, всичките сто петдесет и трима души, спряха да говорят и зяпнаха. Косата й беше изсветлена до русо с кичури червено — но не онова червено, създадено от господ. Червено като черешов пай или стена на обор. Тя имаше серия халки, които минаваха през двете й уши. Блузата й беше вързана под пищния бюст, и разкриваше пиърсинг на пъпа и тънка талия. На лицето й се виждаше презрителна усмивка, беше обула дънки, които плътно обхващаха малкото й задниче. Никой не помръдна, докато тя стоеше на прага, съзнаваща добре впечатлението, което е направила върху консервативните селски ученици.

Израженията на момичетата бяха смешни, когато осъзнаха колко са скучни в сравнение с нея. Израженията на момчетата, докато поглъщаха необузданата й сексуалност, бяха оживени.

Дан, седнал прегърбен на чина си, знаеше, че и неговата физиономия изразява същата възбуда. Той усети, че получава ерекция; това се случи с всички момчета, и те се размърдаха, опитвайки се да се успокоят. Но Дан знаеше, че има предимство; той беше Греъм, беше по-голям, можеше да се бие и никой не караше ретро кола Ел Камино 66. Той беше най-опасното момче в училището.

След това погледът на Пепър се плъзна по него без капчица интерес и той осъзна, че се изправя от възмущение. Това момиче не бе осъзнало колко важни са Греъм тук. Тя не го беше забелязала изобщо.

Госпожа Суит, директорката, очевидно бе очаквала пристигането на Пепър, защото направи знак и се обърна към нея:

— Седнете, госпожице Прескот. Ще имаме открито общо събрание. След като свършим, можете да дойде в кабинета ми и да обсъдим подходящите дрехи за училище.

Всички зачакаха, напрегнати и възбудени, да чуят новото момиче да отговаря нахакано на госпожа Суит.

Вместо това Пепър кимна с глава и се отпусна на един чин до водачката на мажоретките, Рита Джонсън, толкова чисто и стандартно момиче, че се смущаваше да погледне корица на „Космополитън“. Сега Рита изглеждаше така, сякаш ще припадне от ужас, и тя се обърна и подсмръкна, като че ли се опитваше да долови миризмата на незаконна дрога или, още по-лошо, на пот.

Пепър й се усмихна. Тогава той за първи път видя онзи внезапен изблик на свободолюбие, и също се усмихна, сякаш нейната веселост бе заразна. Нещо по-важно, след първоначалното си изумление, Рита отвърна на усмивката на неуправляемата, екзотична ученичка с пиърсинги. Не след дълго двете момичета си зашепнаха и по средата на речта за посрещане на госпожа Суит, директорката трябваше да спре и да ги сгълчи. Това беше първият път, когато на Рита се правеше забележка и за изненада на Дан, тя не избухна в сълзи. Изглеждаше по-скоро предизвикателно доволна, сякаш бе постигнала цел, която отдавна си е била поставила, но не е знаела как да я осъществи.

Разбира се, когато госпожа Суит приключи с Пепър, Пепър беше с напъхана в дънките блуза и само с по една халка на ухото, и носеше бележка до госпожа Дрейс за това, че я е изпратила в училище облечена по начин, който със сигурност оказва лошо влияние на другите ученици.

Госпожа Суит беше права. Защото от този ден нататък Пепър носеше тениска и дънки, но белята беше вече сторена. Всички в гимназията се впуснаха да се правят на интересни — дори Рита Джонсън. Особено Рита Джонсън, която шиеше сама дрехите си и успя да свърши невероятна работа като преобрази за по-малко от седмица гардероба си от непретенциозен и скромен до такъв, който караше очите на другите да изскачат от орбитите.

Интересното беше, че Пепър не се подигра на усилията на Рита, нито на някого другиго за това. Тя не говореше за другите места, на които бе живяла. Не сравняваше Дайъмънд с големия град, нито им казваше, че малкото им градче е безумно скучно. Тя не говореше за себе си изобщо. И всички, дори мажоретките, дори госпожа Суит, я харесваха. Независимо какво правеше Пепър, независимо от гафовете й, независимо колко често бягаше от училище, всички я харесваха.

Той я харесваше.

Харесваше начина, по който тя говореше, бавно и замислено, сякаш претегляше всяка дума. Като удължаваше гласните по южняшки, макар да нямаше онзи носов изговор, и когато някой я питаше дали е от Тексас, тя свиваше рамене и казваше:

— Аз съм от всякъде.

Драматичността на твърдението й го впечатли.

Харесваше му начина, по който тя спираше всеки следобед веднага щом излезеше от двора на училището и сменяше всичките си обици, когато се окажеше извън полезрението на госпожа Суит. Харесваше му как вървеше, с лениво въртене на хълбоците, което очароваше всяко момче в гимназията на Дайъмънд. И адски му хареса, когато онзи идиот, Пек Малткин, чието семейство се смятаха за по-висши от Греъмови, се опита да я хване за гърдите пред училищната тоалетна. Тя го стисна за китката и я изви, карайки го да се свлече на колене, и го държа там, докато не я помоли за извинение за всичко, включително, че е бил роден.

Да, Дан я харесваше, но бедата беше, че тя не го харесваше. Независимо какво правеше, независимо колко се перчеше пред нея, тя не му обръщаше внимание. Той нямаше представа защо. Всички момичета в градчето искаха да са с него.

Какво не й беше наред?

За първи път в живота си той трябваше да преследва момиче. Планира внимателно атаката си. Започна с посещения при госпожа Дрейс. Тя им беше съседка откакто се помнеше, освен това правеше най-хубавите курабийки в града, така че не беше неудобно да се отбие, да седне в кухнята и да гледа как Пепър се учи да пече.

Само че госпожа Дрейс не понасяше лентяи, така че Дан си връзваше престилка и започваше да мачка с вилица фъстъчено масло за курабийки и да ги пъха във фурната.

Пепър продължаваше да не говори много с него, с изключение на: „Подай ми содата за хляб“, или „Ще престанеш ли най-после с телта за разбиване?“.

Госпожа Дрейс ги гледаше с мъдро изражение и се преструваше, че няма представа защо е дошъл.

Той отиде на училище в деня след първия си кухненски експеримент, очаквайки, че Пепър е казала на целия град, че Великия Дан Греъм е правил курабии. Нямаше да го преживее.

Само че тя не каза на никого какво е правил, сякаш се срамуваше, че е прекарала известно време с него.

Какво не му беше наред?

Така че той инструктира Карен Д‘Амато, първото му гадже и единствената, която го бе научила как да запотява прозорците на кола, да даде подробен анализ на Пепър за неговите сексуални умения.

Това не доведе до нищо. Пепър го игнорираше още по-яростно, посвещавайки времето си на това да помага на Рита да си пробие ухото и да учи Меган Доусън как да се татуира с къна. Би предположил, че Пепър не проявява интерес към момчета, само погледите, които му хвърляше, когато си мислеше, че не гледа… предпазливи и неудържимо любопитни… подсказваха обратното.

С напредването на зимата започна да излиза на срещи с няколко други момичета — добре де, какво да направи, щом те го искаха — но продължи да се отбива у госпожа Дрейс. Помагаше в ежедневната работа и научи много повече за растенията, отколкото някога бе искал да знае, защото госпожа Дрейс ги обичаше, а Пепър ги обичаше още повече. Те държаха зимна градина под прозореца на задната спалня, където имаше повече слънчева светлина, и експериментираха с отглеждане на многогодишни растения, които да издържат шокиращия студ на планините, и растения, които съзряваха за половината от времето и по този начин реколтата се удвояваше. Той попита Пепър за произхода й, но единственото, което получи за усилията си беше, че Пепър се отнесе към него като към брат, който не беше наред с главата.

Най-после, след като бяха минали шест месеца от идването й тук и Коледа бе дошла и отминала, настъпи денят, когато гимназията пренебрегна студа заради годишното мероприятие „Тези деца ни побъркват“ и организира пътуване до топлите извори и басейна за плуване. Температурата на въздуха беше под нулата, около басейна имаше лед, и придружителите седнаха вътре добре облечени и в топли ботуши, като се показваха единствено да направят по някое предупреждение. Но самото езеро беше затоплено до над четирийсет градуса. Единственото нещо, което беше толкова хубаво, колкото качването на трамплина за скачане, заемането на поза и скачане в топлата вода, беше да гледаш как момичетата го правят. Докато стояха горе в техните цели бански костюми (госпожа Суит не позволи бикини), те се смееха и трепереха, и се перчеха, докато момчетата ги следяха с поглед. Както Дейв Джиъри каза, докато се звереше в Лора Бърнърс: зърната й са толкова твърди, че могат да срежат стъкло.

Когато Пепър се изкачи на трамплина, тя потвърди това, което всички в гимназията вече знаеха. Тя имаше фигура, която можеше да спре трафика. Банският й костюм беше по-консервативен от на другите момичета, но не успяваше да скрие тези дълги крака. Бедрата й бяха тесни и талията тънка, но гърдите й преливаха над ръба на банския й щедро и той искаше да удави другите момчета за лигавенето в басейна. Тя се хвърли, изпълни перфектна лястовица и заплува така, сякаш е родена за водата. Плувните й способности бяха другата мистерия около нея, мистерия, която го амбицира още повече да я накара да го хареса.

Той не осъзнаваше, че късметът му ще се обърне, и че ще се среща с най-страхотното момиче.

Госпожа Суит и госпожа Дрейс слязоха долу да предупредят момчетата да не се хвърлят един друг в басейна, и останаха да поговорят с учениците. Всички ги харесваха: госпожа Суит беше строга, но справедлива; госпожа Дрейс беше строга, но забавна.

Точно преди да се качат горе и да седнат при останалите придружители, госпожа Суит каза на госпожа Дрейс:

— Пепър Прескот започва да свиква тук. Ще е добре за всички, ако остане в Дайъмънд. Ще забрави всичките си дивотии и ще стане добър, стабилен член на общността. Предполагам, че ще си намери и съпруг не след дълго — някое от момчетата на Ийгър, може би, или момчето на Майкъл.

Госпожа Дрейс отвърна рязко:

— Прекалено добра е за тях, а и си е добре сама.

Но белята беше свършена.

Той чу госпожа Суит. Чуха я и половин дузина други деца. След което отидоха право при Пепър и й предадоха дума по дума какво е казано.

Пепър изглеждаше смаяна. След това сякаш й прилоша. Ийгърови бяха бедни и тъпи като бутилка „Джак Даниълс“ в четвъртък вечер. Синът на Майкъл беше мамино детенце, предпазлив, мълчалив и критичен. Госпожа Суит харесваше Пепър, да, но не би могла да разсъждава по-елементарно: тя смяташе, че Пепър трябва да уседне заради това, което може да получи, и да бъде благодарна.

Пепър не беше благодарна.

Тя доплува до Дан и прошепна:

— Да се срещнем в момичешката съблекалня. — След което излезе от басейна.

Начинът, по който вървеше, бе напълно различен от начина, по който я бе виждал да върви някога. Крачките й бяха дълги и бавни. Хълбоците й се въртяха напред-назад хипнотично. Тя си търсеше белята.

И той щеше да й помогне да я намери. Изчака известно време, достатъчно дълго, че никой да не ги свърже, след което я последва.

Тя го посрещна на вратата, настръхнала. Влетя в прегръдките му и го целуна.

Още си спомняше какъв бе вкусът й онзи ден. На хлор, дъвка и предизвикателство. Двете им тела се сляха, стопляйки се бързо под напора на неговите хормони и нейното бунтарство. Когато най-после я пусна, за да си поеме дъх, тя произнесе срещу устата му:

— Да се облечем. Хайде.

— Разбира се. Къде?

— Където искаш, скъпи. — Тя докосна устните му с пръсти. — Където искаш.