Кристина Дод
Почти влюбени (25)

Глава 24

Бостън, Масачузетс

Гейбриъл прекоси ориенталския килим в кабинета на Зак.

Зак помогна на Хоуп да седне в най-удобния стол. Пъхна табуретката под краката й и й подаде бутилка с вода. Тя я погледна с отвращение.

— През цялото време можех да пия коктейли, но не го направих. — Тя яростно отвори капачката. Отпи една глътка и я подаде на Зак. Този свиреп, покровителствен блясък в очите й.

— Сега пък какво има?

Зак се усмихна доволен.

— Джейсън Ърбано се отби. Разпитвал е клиенти на Пепър в опит да открие къде може да е избягала. Срещнал се е със сенатор Варгас от Аризона, който след няколко въпроса е признал, че е получил имейл от Джаки Портър, неговата градинарка, изпратен от едно интернет кафене в Денвър, обвиняващ генерал Непиър за убийството на нейния помощник и за връзка с терористи.

Хоуп изправи гръб в стола.

— Съобщил ли е в правителството?

Двамата мъже размениха погледи и Гейбриъл каза:

— Уверил Джейсън, че го е сторил, но не бил много словоохотлив за последващите действия на правителството.

Бузите на Хоуп пламнаха.

— Защо?

Зак взе ръката й.

— Помисли, скъпа. Става въпрос за националната сигурност.

— Зак, ти имаш много връзки. Помъчи се да разбереш какво правят!

— Свързах се с тях — каза той успокоително. — Обясних коя е Пепър. Не ми казаха много — тези хора никога не говорят много — и макар да не се ангажираха с въпроса за терористите, признаха, че искат да открият Пепър почти толкова, колкото и ние.

Розовината изчезна от лицето на Хоуп.

— А генерал Непиър иска Пепър мъртва, така че да не може да каже на силите на реда какво се е случило. Защо не я намерихме по-скоро? Защо аз не…

Гейбриъл я прекъсна:

— Защото Пепър не е искала да я намерим.

— Какво? Защо?

— Не е искала да бъде пасторско дете. Не е искала хората да очакват от нея да бъде дете за пример и е направила всичко, за да бъде лош образец.

— Разбирам. — Хоуп беше с осем години по-голяма от Пепър. — Мама винаги казваше, че тя е нашето диваче.

Гейбриъл продължи:

— Когато татко и мама загинаха, спомняш ли си как хората от църквата приказваха, че тя не била привлекателна, и че никой няма да иска да я осинови?

Зак никога не бе чувал това.

— Негодници! Казали са това за едно осемгодишно дете?

Гейбриъл кимна мрачно.

— Членовете на църковния борд бяха убедени, че татко и мама са откраднали църковните фондове. Така и не търсиха друг извършител. Разхвърляха нас, децата, като непотребен боклук.

— Пепър беше толкова разстроена, когато взеха Кейтлин, и пищеше ужасно, когато дойдоха за нея. А аз им помогнах… Казах й, че това е временно.

— И аз й казах същото. Двама души, които обичаше, и двамата я излъгахме.

Когато Хоуп осъзна истината, по бузите й се затъркаляха сълзи.

— Тя не иска да я открием. Вярва, че сме я изоставили.

— Това помогна — промърмори Зак саркастично на Гейбриъл. И като седна на ръкохватката на стола, той разтърка гърба на Хоуп и произнесе високо: — Но ще я намерим. Ще я накараме да ни изслуша.

Гейбриъл предложи книжни кърпички на сестра си.

— Най-лошото, което може да се случи, е да спасим живота й.

— Най-лошото, което може да се случи, е да не можем. — Хоуп изтри сълзите от лицето си. — И какво ще правим сега?

Зак взе домашния телефон и звънна на Гризуолд.

— Какво става? Можеш ли да дойдеш? — Възторженото грачене на Гризуолд го накара да отдалечи слушалката от ухото си. Доближавайки я отново, той произнесе: — Добре. Радвам се, че е проработило.

Гейбриъл бавно се изправи.

— Какво? — попита Хоуп. — Какво е проработило?

— Добри новини — увери я Зак. — Да почакаме Гризуолд и той…

— Какво е проработило? — поиска да знае тя.

Преди да успее да я успокои, чуха приближаващи се стъпки по дървения под на фоайето.

Гризуолд влезе в стаята, с наполовина облечено сако и с разкопчана жилетка. През всичките години, през които бе работил за Зак, Зак никога не бе виждал иконома си в такова състояние.

— Кажи ми — посрещна го със заповед Хоуп.

Гризуолд приглади оредялата коса, която ограждаше черепа му.

— По-рано днес господин Гивънс ми се обади от Вашингтон и каза, че имал идея.

Хоуп насочи строгия си поглед към Зак.

Зак обясни:

— Хрумна ми, че са ви изпратили в Бостън, възможно най-далече от Хобарт. Тъй като виновникът се е опитвал да раздели семейството, може би Пепър е била изпратена в обратната посока.

Гризуолд продължи нататък:

— Ходих да търся данни за госпожица Пепър в архивите на общественото училище в Сиатъл, Вашингтон, и района.

Хоуп стисна ръката на Зак толкова силно, че кокалчетата го заболяха.

— Намери ли я? — попита тя.

Гризуолд триумфално извади лист хартия от вътрешния джоб на сакото си.

— Пепър Прескот, осемгодишна, поверена на държавата, първо се появява преди седемнайсет години в Сиатъл без каквито и да било официални документи. Настанена е в приемно семейство. Не се е получило заради прекомерна войнственост от нейна страна. Била е преместена в друго приемно семейство. Скандали и безпричинни избухвания. Изпратена в трето семейство в Белингхам, Вашингтон. Не се получило, защото…

Хоуп стана от стола.

— Съкрати историята до преследването — нареди Зак.

— Да, сър. — Гризуолд прочете: — На шестнайсетгодишна възраст била изпратена в малкото градче Дайъмънд, Айдахо. Живяла с госпожа Патриша Дрейс почти година, най-дългото време, през което е оставала някъде. Оттук избягала и изчезнала от поглед. — Той подаде на Хоуп листите. — Сър, ако изпратите хора до приемните семейства, в които е била, сигурно ще намерим следа към настоящото й местонахождение… А може би ще открием и самата госпожица Пепър.

Хоуп подаде на Зак един от листите.

— Вие двамата идете в Дайъмънд.

Зак го подаде на Гейбриъл.

— Гейбриъл ще отиде в Дайъмънд. Вземи корпоративния джет, Гейбриъл.

— Зак, искам и ти да отидеш — настоя Хоуп.

Гейбриъл погледна листа.

— Айдахо. Къде е Айдахо?

— На запад, сър — отвърна услужливо Гризуолд.

— Зак. — С малък успех Хоуп се опита да се измъкне от удобния тапициран стол. — Ти иди!

Гейбриъл и Гризуолд излязоха, игнорирайки я и оставяйки Зак да посрещне яростта й. Той поклати глава към нея.

— Скъпа, не ме интересува какво казваш, нито дали плачеш, нито колко си ядосана. Няма да отида. Оставам тук при съпругата си, която скоро ще роди.