Кристина Дод
Почти влюбени (12)

Глава 11

Бостън, Масачузетс

— Какво имаш предвид, като казваш, че знаеш откъде да започнем издирването на Пепър? — Хоуп Гивънс погледна Гризуолд, игнорирайки всички гости, цялото семейство, събрано в имението Гивънс в чест на завършването й на Харвард и предстоящото раждане на нейното и на Зак първо дете. Силата на погледа й застави възрастния им иконом да й отговори веднага.

Зак Гивънс, изпълнителен директор на „Гивънс Ентърпрайсис“ знаеше добре каква сила притежава жена му, когато съсредоточеше големите си сини очи върху един мъж и му поискаше сметка. Той имаше голям опит с това. Двамата бяха женени от седем години и Хоуп беше най-сладката, най-сговорчива жена. Беше — докато не видеше несправедливост, която трябваше да се оправи, или не забележеше, че някой се нуждае от нещо сред стотиците хора, които тя наричаше приятели; или пък не срещнеше пречка в търсенето на отдавна изгубеното си семейство.

Изправен във вътрешния двор на разкошната къща на Гивънс, Гризуолд усети, че челото му се изпотява. Той прокара ръка по плешивото си теме, обърна очи към Зак и с ясен британски акцент каза:

— Сър, партито по случай завършването на мадам продължава, но мадам е в напреднала бременност и предполагам, че не е добре за нея да се вълнува по този начин. Дали да не пренесем този разговор във вашия кабинет, където ще ви дам пълен отчет…

Звукът, който Хоуп издаде, можеше да бъде описан единствено като ръмжене.

Вече влязла в деветия месец, Хоуп имаше достатъчно хормони, които бушуваха във вените й и я караха да плаче на повторението на филма „Аз обичам Луси“, да се смее на „Тримата комедианти“ и да избухва гневно — нещо, с което би се гордяло тригодишно хлапе. Всичко това от една жена, която всички ценяха като спокойна и благоразумна.

Разбира се, Зак беше свикнал с нейния темперамент; преди брака им тя бе нахлула в душата му и бе накъсала на парченца неговото самомнение. Беше си го заслужил, но никога не направи повторната грешка да смята Хоуп за слаб противник.

Защото Хоуп беше загубила двете си сестри и приемния си брат, когато родителите й били обвинени в злоупотреба с църковни фондове. Тяхната смърт в автомобилна катастрофа непосредствено след това бе оставила Хоуп сама и объркана. Когато Зак я срещна, тя търсеше другите деца и единственият начин да я убеди да се омъжи за него, беше да я подкупи с това, че е открил приемния й брат, Гейбриъл. Оттогава — вече седем години — цялото семейство търсеше двете момичета и Хоуп нямаше търпение да чуе какви новини е изровил при разследването си интернет гуруто Гризуолд.

Гейбриъл стоеше до Зак. Косата на Гейбриъл беше черна и гладка, очите му зелени като смарагди, и въпреки че семейството не знаеше произхода му, латино предците му личаха в силните скули и широкото чело. Той показа присъствие на духа, когато предложи:

— Семейството трябва да се оттегли в кабинета на Зак и да чуе какво е открил Гризуолд.

— Отлична идея. — Зак обви ръка около Хоуп и й помогна да стане от стола. На навъртащите се наоколо гости той предложи да продължат с празника. — Обещавам, че скоро ще имаме още неща да празнуваме.

Гостите, близки приятели и познати, кимнаха и се съгласиха. Всички знаеха историята за изгубеното семейство на Хоуп; всички помагаха в търсенето с каквото могат.

Зак, който вървеше пред Хоуп, забеляза, че съпругата му се движи бавно. Изглеждаше уморена и той си помисли, че не след дълго тяхната дъщеричка ще се роди. Молеше се да е скоро, защото нямаше търпение да държи бебето в ръцете си. И се надяваше също да намерят Пепър, защото искаше Хоуп да празнува раждането с пълно сърце.

Тя спря на прага на кабинета.

— Съжалявам. Преди да чуя новините, трябва да посетя тоалетната. Но да не сте посмели да обсъждате Пепър, преди да съм се върнала.

Гейбриъл я изчака да влезе в тоалетната и вратата да хлопне след нея, преди да прошепне:

— Не, мадам. Както кажете, мадам.

Зак впери очи в затворената врата и поклати глава.

— Тъжно е, когато трима големи мъже се страхуват от една бременна жена.

— Аз не се страхувам от нея, сър, просто уважавам състоянието й прекалено много, за да я разстройвам. А сега, ако ме извините, сър, ще вляза и ще налея питиета. — Гризуолд влезе в кабинета.

— Не е в настроение — прошепна Гейбриъл и го последва вътре.

Зак остана в коридора, чакаше да види дали Хоуп няма да има нужда от него.

Тя излезе и се усмихна, сякаш самият му вид й доставяше удоволствие.

— Казвала ли съм ти напоследък колко красив мъж си?

— Не. — Той въздъхна театрално. — А знаеш колко зле се отразява това на егото ми.

Тя избухна в смях и когато той разтвори ръце, тръгна към него.

— Егото ти не се нуждае от четкане, момчето ми. То и без това е достатъчно голямо.

— Само защото те имам. Теб и бебето. — Не можа да обхване наедрялата й талия, и при притискането на корема на Хоуп бебето зарита енергично.

Хоуп облегна глава на гърдите му.

— Тя е едно чудо.

— Наистина е.

Съвместното им начало беше трудно, но последните седем години бяха най-сладките, които някога бе преживявал, и той не искаше нищо повече от това да я направи щастлива.

— Мислиш ли, че този път ще успеем да намерим сестра ми? — попита тя.

Той я погали по кестенявата коса, но не можа да покаже фалшив ентусиазъм.

— Не знам. Надявам се. — Съпругата му бе преживяла години на бедност и лишения, опитвайки се да открие някаква информация за семейството си. Всеки неин, както и негов опит се проваляха, и сега той призна най-дълбоките си мисли. — Намирам за подозрително, че не са правени никакви опити да ви задържат вас, децата, заедно, и фактът, че сте били изпратени далеч от дома е странен.

— Знам — прошепна тя. — И аз си го мислех.

— Още по-подозрително е, че с моите пари и влиянието на семейството ми все още не сме в състояние да намерим никаква следа от другите момичета. — Сякаш някаква висша сила блокираше разследването им.

— Може би е параноя, дължаща се на безсънието ми в момента, но наскоро се питах… — Хоуп вдигна глава от гърдите му и го погледна. — Смяташ ли, че пожарът в Съдебната палата в Хобарт е умишлен, за да унищожи архивите? — След което бързо добави: — Нелепо е, нали?

— Да се мисли, че някой би изгорил окръжния съд в Хобарт, Тексас, за да се отърве от вашите документи за осиновяване? Нелепо е… но и аз се питах същото. — Макар да знаеше, че Гейбриъл е убеден, че случаят е точно такъв, Зак още не искаше да й го каже.

Тя въздъхна.

— Почти е облекчение да мисля, че точно така се е случило. По-добре е, отколкото да мисля, че всички сме толкова некомпетентни, че не можем да проследим семейството ми.

— А най-лошото е да мислиш, че някой се опитва да скрие истината. — Той предпазливо добави: — Истина, която трябва да е ужасна.

— Казах ти, че родителите ми бяха добри хора. — Устата й се сви в мрачна черта. — Те не са откраднали онези пари.

— Тогава някой ги е убил.

В сините очи на Хоуп бликнаха сълзи.

— Не издържам да мисля за това.

Той се прокле, че й го споменава сега. Сега, когато бе толкова емоционална.

— Тогава недей. Да влезем и да чуем онова, което Гризуолд ще ни каже.

В кабинета си Зак й помогна да се настани в най-удобното кожено кресло и седна на ръкохватката, за да я държи за ръка.

Гейбриъл се разположи на канапето.

Гризуолд подаде на Хоуп чаша с вода, след което зае позиция пред камината и издекламира фактите, които Зак и Гейбриъл знаеха, но не и тя.

— Госпожица Пепър живее в окръг Вашингтон. Тя е успешен ландшафтен дизайнер.

— Ландшафтен дизайнер? — Хоуп слушаше внимателно всяка негова дума. — Винаги е била толкова шумна и непокорна. Никога не бих очаквала да навлезе в такава тиха професия.

— Да. Хубаво. — Гризуолд си пое въздух. — Заради затрудненията да проследя сестра ви в системата за приемни семейства, и защото Пепър е необичайно име, отдавна подозирах, че тя го е променила, или че е било променено. В началото смятах, че е осиновена. Тъй като е била осемгодишна, когато… е напуснала Тексас, това изглеждаше логично, но проучването на архивите за осиновявания не доведоха до нищо.

— Агенциите за осиновяване са ти позволили достъп? — попита Гейбриъл с интерес.

— Ъ-ъ-ъ… не. Позволили би бил прекалено щедър термин — отвърна Гризуолд.

— Хакнал си архивната система?! — Гейбриъл успя да прозвучи строго и да не изглежда развеселен, макар Зак да знаеше, че беше.

— Гейбриъл, знаеш, че го е направил, така че мълчи — скастри го ядосано Хоуп. Тя бе търсила сестра си сама и знаеше добре колко малко информация са склонни да дават тези агенции. — Искам да чуя какво е открил Гризуолд.

— Благодаря, мадам. — Гризуолд се усмихна подигравателно на Гейбриъл с превъзходството, което само един английски иконом можеше да демонстрира. След това избоботи, гласът му предаваше вълнението от неговото разследване. — Намерих жената, която мислех, че може да е вашата сестра Пепър в Албакърки, Ню Мексико. Живяла е там преди четири години за малко и се е наричала Пепър Портър. Разговарях с хора, които са я познавали и описанието пасва на Пепър, както смятаме, че може да изглежда днес.

Зак беше накарал експерти да сканират снимката на единайсетгодишната Пепър и със сложна софтуерна програма да създадат лицето, което би имала като голяма. Беше мистериозно да видиш тези лешникови очи да се взират в теб така безстрастно. Хоуп плака, когато я видя, защото изглеждаше като смъртна маска на любим човек — а това, знаеше Зак, бе най-големият й страх. Защото нямаше да могат да открият Пепър, ако бе мъртва. Той можеше само да си представя очакването и отчаянието, което Хоуп чувстваше сега, когато знаеше, че са намерили най-после следа.

— Променяла е името си. Няколко пъти. — Гризуолд въздъхна възмутено, сякаш Пепър му пречеше умишлено.

Хоуп се изправи в креслото.

— Защо? — поиска да знае тя. — В беда ли е била?

— Не мога да кажа, мадам.

Хоуп размени многозначителен поглед с Гейбриъл. Зак знаеше защо. Беше чул приказки за Пепър. За това, че била типичната пасторска дъщеря, бунтарка, нагла и дръзка. Знаеше, че Хоуп и Гейбриъл си мислят, че Пепър със сигурност е била в беда.

Зак ги върна към главната тема:

— Какво е правила?

— Купувала си е фалшиви идентификационни документи чрез Интернет — информира го Гризуолд.

Хоуп прокара пръсти през косата си.

— Това не е ли незаконно?

— Да, мадам. Много. И макар да не можах да стигна до произхода й, попритиснах джентълмена, който й е продал документите. — Гризуолд се ухили гордо. — Така че успях да проследя дирите й от Албакърки до Минеаполис, след това до Тампа и накрая до окръг Вашингтон. В последното си превъплъщение се е наричала Джаки Портър. Не открих дома й веднага, защото макар да е работила като Джаки Портър, тя е наела жилище под името Джаклин П. Питърс, идентичност, която е купила от съвсем друг източник.

Неспособен да стои повече на едно място, Гейбриъл закрачи из кабинета.

— Бяхме толкова близо да я намерим. За малко я изпуснахме във Вашингтон. Изчезна. Зак и аз я проследихме до Денвър, където си купи кола, тръгна към планините и… оттогава не можем да открием следа от нея.

— Защо? Защо е изоставила една процъфтяваща кариера на градинар и е изчезнала? — поиска да знае Хоуп.

— Защото… — Гризуолд се поколеба. — Боя се, че открих статия във „Вашингтон Поуст“, в която се споменава името Джаки Портър и я издирват… — С притеснен поглед към Хоуп, Гризуолд произнесе: — … за убийство.

Зак се изправи на крака.

— Мили боже.

Гейбриъл спря да крачи и пребледня.

— На кого?

— Това е невъзможно. Тя е невинна — поклати глава Хоуп.

— Открих човек, който ще се съгласи с вас. С нас. След като намерих дома на госпожица Пепър във Вашингтон, влязох в компютъра й и открих имейл от човек, който е уверен в невинността на госпожица Пепър и й предлага да й помогне. С помощта на тази жена със сигурност ще можем да открием местоположението на госпожица Пепър и да изчистим репутацията й. Защото жената, която вярва в невинността на госпожица Пепър е — Гризуолд произнесе триумфално прочутата личност — самата генерал Дженифър Непиър.