Кери Уилкинсън
Жената в черно (36)

36.

Когато проумя ужасното намерение на Едуард, Джесика впрегна всички сили да раздвижи крайниците си. Краката не реагираха, но успя да помръдне дясната си ръка, колкото да я повдигне. Мъжът си събу панталона и тя стисна силно очи, за да не го гледа.

Докато се взираше в мрака на затворените си очи, времето сякаш спря. Внезапният звук на звънеца прекъсна ужаса, който я беше обзел. Джесика отвори очи и вдигна поглед към Едуард. Той беше на колене пред нея и си вдигаше панталона.

— Мамка му! Дано да не са работниците за басейна. Казах им четвъртък — подхвърли весело.

Говореше така, сякаш двамата бяха стари приятели и ставащото беше най-нормалното нещо на света; ако не беше толкова ужасно, щеше да е смешно. Изправи се и докато си закопчаваше колана, отново се позвъни.

— Между другото, забравих да ти кажа колко се зарадвах, че хареса картините ми — каза той. — Исках да ти кажа, че са мои, но така щях да се издам. Както и да е, ей сега се връщам.

Когато той излезе, Джесика зърна някакво движение вляво, откъм полупрозрачните найлони, висящи от стената. Сякаш зърна нещо червено. Иззад найлоните бавно се показа детектив Дайъмънд.

— Добре ли си? — прошепна високо тя.

Джесика искаше да каже, че не е, но не можа да помръдне.

Изи Дайъмънд се огледа и влезе в помещението. Сигурно се беше промъкнала през мястото, оставено за прозорците.

— Чакахме в дъното на алеята, както ни каза, но понеже никой не се появи, решихме да видим какво става. Добре ли си?

Детектив Дайъмънд погледна отново към вратата, после бързо тръгна към Джесика. Видя ножа и го взе, после се наведе към Джесика.

— Джес?

В един момент си даде сметка, че нещо не е наред, и залитна уплашено назад.

— О, Боже, Джес! Можеш ли да говориш?

Джесика се опита да изрече нещо и се насили да помръдне с ръка, но не се получи. Откъм преддверието чу гласове. Изи Дайъмънд разшири очи.

— Дейв е там — каза.

Изправи се бързо и излезе с ножа в ръка. Джесика затвори очи и се съсредоточи върху дишането си.

* * *

Джесика си пое дълбоко дъх, облегна се назад и допи бирата си. Пиеше този вид лека бира само при особени обстоятелства, но в този момент беше доволна на всякакво питие.

— Върви за още, Дейв — обърна се тя към детектива, седнал до нея.

— Не е ли твой ред? — попита Роуландс.

— Да, ама аз съм още болна.

— Да бе — изсмя се той. — От същото ли, Изи? — обърна се към другата жена.

— Да, но двойно.

Роуландс се измъкна от сепарето и тръгна към бара. Седяха в най-близката кръчма до участъка. Атмосферата беше доста весела и Джесика се стараеше да се настрои на една вълна с приятелите си. Подробностите за случилото се в къщата на Едуард Маркс пазеше за себе си.

Изминала беше една седмица, откакто го арестуваха. Роуландс и Изи Дайъмънд бяха решили да не говорят за него пред Джесика. Тя не знаеше всичко, защото първо лежа в болница, а после си почива вкъщи. Тази вечер за пръв път идваше близо до участъка. Лекарят беше дал болнични за две седмици и тя отхвърляше всички обаждания от участъка, освен ако не бяха от Дейв или Изи. Това беше, защото не искаше да я съжаляват, а и защото се притесняваше, че се е втурнала да действа почти сама. Поне беше взела със себе си двама колеги, което показваше, че е научила нещо, след като преди две години Рандъл Андерсън почти я беше удушил. Въпреки това Джесика знаеше, че се е разминало на косъм.

Именно осъзнаването на това я спираше да отиде в участъка. Колкото и да се опитваше да изтрие спомена за погледа на Едуард, той не излизаше от ума. Джесика не беше споделила с никого и въпреки че се разбра, че е била упоена, никой не знаеше какво точно се е случило. А тя нямаше никакво намерение да казва.

— Добре ли си? — попита Изи.

— Да, просто първите дни бях малко извън релси — отговори уж уверено тя. — Лекарят каза, че дозата, която ми е инжектирал Едуард, може да предизвика шок или постоянни увреждания. Чувствам се добре, но утре имам още прегледи. — Погледна празните чаши на масата. — Сигурно не трябваше да пия.

— Тогава ще се върнеш ли на работа по-следващата седмица?

— Не знам.

Нещо в тона събуди съмнение у Изи.

— Ще се върнеш ли изобщо? — попита тихо.

Джесика вдигна поглед към колежката си — в очите се четеше уязвимост. После ги извърна.

— Не знам.

Изи неволно въздъхна:

— О, Боже, Джес, толкова съжалявам! Знам, че трябваше да дойдем по-бързо. Какво стана?

— Нищо — отвърна твърдо Джесика.

Другата жена явно не повярва. Беше навела глава леко встрани, дългата червена коса се спускаше до раменете.

Роуландс се върна с питиетата и сложи край на разговора им. Бавно постави на масата трите чаши, които стискаше с двете си ръце.

— Добре ли сте? — попита, явно усетил лекото напрежение.

— Да, всичко е наред — каза Джесика, преди Изи да успее да отговори.

— Наред е — кимна Изи. — Излиза, че сме доста добър екип.

Джесика я прегърна през рамо.

— Е, ние двете с теб да. Не знам ти как се вписваш в картинката — обърна се тя към Дейв.

— Ей, нали аз арестувах Едуард Маркс — възропта той.

— Само защото аз го изненадах — каза Изи.

— Именно. Точно това се има предвид под работа в екип.

Джесика искаше да смени темата:

— Добре, тримата сме добър екип. А сега ми кажете какво става с нашия депутат?

Колегите се спогледаха.

— Хайде де — добави Джесика. — Знам, че се предполага да не знаете, но обещавам да не казвам на никого.

— Коул и Рейнолдс гледат да не се разчува, но всички казват, че не разполагат с нищо срещу него, освен слухове. Собственикът на гаража твърди, че са му дали пари в брой да отвлече Кристин Джонсън, но не могат да докажат, че парите идват от депутата. Разпечатките от обажданията и съобщенията, с които разполага механикът, са от нерегистрирана предплатена карта; и за нея няма как да докажат, че е на Джонсън. Има всевъзможни косвени улики, но хората твърдят, че ще го отнесе собственикът на гаража. Той май наистина го е направил, но всички мислят, че поръчителят е Джонсън.

— Разполагат ли с мотив? — попита Джесика.

— Не знам — каза Роуландс. — Джордж Джонсън е достатъчно богат, жена му няма застраховка „Живот“, така че не е това. Явно си има любовница, макар че отрича. И той, и адвокатът му знаят, че нямаме доказателства. Джейсън е бесен, но нищо не може да се направи. До медиите е изтекла информация, че сме прибрали Джонсън за разпит. Говорят, че информаторът е самият Коул. Мисля, че чакат да се появи някой с нова информация, но не разчитат много на това. — Роуландс отпи от бирата си. — Собственикът на гаража трябва да бъде осъден, той на практика си призна, че го е извършил. Но те търсят поръчителя.

Джесика кимна — звучеше логично. После отпи голяма глътка бира.

— Да разбирам ли, че знаеш какво става с Едуард, макар че не си на работа? — продължи Роуландс.

Тя не отговори веднага. Беше проверила съобщенията на гласовата и електронната си поща. Освен това беше дала показания за всичко, което беше казал Едуард.

— Чух това-онова — отговори.

— Знаеш ли, че в основите на басейна са намерили останките от петима мъже?

— Да.

Изи Дайъмънд се размърда неловко, но Роуландс не забеляза нито това, нито смущението на Джесика и продължи:

— Намерили са и склада. На името на баща му е, затова не са го открили по-рано. Криминалистите са били там, но още не знаем дали са намерили нещо. Изи ходи до Лондон да покаже снимки на Чарли на бившите му колеги. Те твърдят, че нашият „Чарли“ не е техният „Чарли“. В момента работим върху официалното установяване на самоличността. Докато стигне до съда, изрусеното ще израсте и той отново ще си е тъмнокосият Едуард.

Джесика знаеше почти всичко това, но беше доволна, че срещу Едуард продължават да се трупат доказателства. В едно от съобщенията Коул я питаше дали ще даде по-официални показания, но тя още не се чувстваше готова.

— Най-големи проблеми създава кралската прокуратура, макар че не ги виня — намеси се Изи. — Цяла седмица не могат да решат кое име да използват при гледането на делото в съда. „Едуард Маркс“ официално се води за изчезнал, така че в момента е голяма каша. Има и нещо друго.

— Какво? — попита тя.

— Нали поиска да прегледам нерешените случаи на изнасилване, в които не е намерена ДНК? Една от жертвите разпозна Джейкъб Крисп и каза, че той е изнасилвачът. Очевидно няма как да го осъдим, но поне жената може да затвори тази страница.

— Хубаво.

— Как се сети? — попита Изи.

Джесика въздъхна и отпи от бирата си. Не се говореше за това, но все пак дължеше обяснение на колегите си.

— Няколко неща ме наведоха на мисълта — започна. — Когато бях в училището за Деня на професионалната ориентация, едно от децата ме попита как човек може да се измъкне безнаказано за престъпление. Беше глупаво, но се замислих и осъзнах, че най-лесният начин не е да не оставяш улики, а да насочиш подозренията към някой друг. Ако не оставиш никакви следи, ние, полицаите, започваме да ровим в миналото ти. Едуард очевидно е искал да го избегне.

Джесика обясни как на сватбата е установила, че Едуард е левичар, и после всичко си е дошло на мястото.

— Беше просто хипотеза — заключи тя.

— Ще се свържеш ли със Сам Келет? — попита Роуландс. — Ние още не сме, но е добре да кажем, преди случаят да стигне до съда.

Джесика си спомни за ексклузивното интервю, което обеща на Гари Ашфорд, и си помисли колко доволен ще е той, когато научи всички пикантни подробности след края на делото.

Тя отпи от бирата си.

— Мисля да отида на почивка — каза и сложи чашата си на масата.

За двамата колеги това беше като гръм от ясно небе. Те се спогледаха, после се обърнаха към нея.

— Моля? — попита Роуландс.

— Ще отида на почивка. Имам натрупани много извънредни работни часове, а и от години не съм пътувала.

Джесика видя как двамата отново се споглеждат, този път притеснени.

— Джес, добре ли си? — попита Изи.

— Мисля, че просто имам нужда от почивка.

Роуландс сложи ръка на рамото.

— Знам, че понякога се държим като задници, но сериозно, добре ли си?

Тя рядко го беше виждала така искрено загрижен за нея, макар да знаеше, че повечето им заяждания са просто за шега.

— Добре съм — кимна.

Роуландс свали ръка от рамото, очевидно успокоен.

— Сама ли ще ходиш? — попита дяволито.

— Да, защо?

— Дочувам, че напоследък доста си се, хм, сближила с един човек.

Джесика знаеше какво намеква той. Понеже Каролин беше на меден месец, през последната седмица беше държала постоянна връзка единствено с Хуго. Разменяха си съобщения по телефона, той дойде при нея и направи чай — друг негов скрит талант. Докато се опитваше да забрави чувството на безпомощност, когато я упоиха, чудатостите на Хуго я караха да се усмихва.

Джесика не каза нищо, но Роуландс продължи да я закача:

— Не забравяй, че аз те запознах с него.

— О-хоо. Я разкажи — каза Изи, като се наведе нетърпеливо напред.

Роуландс не позволи на Джесика да се намеси.

— Джес доста се е сближила с нашия общ приятел Хуго — побърза да каже. — Чух, че много сте се забавлявали на сватбата на приятелката ти, а?

Джесика разбра, че Дейв не знае, че се е виждала с Хуго и след това.

— Е, и какво? Той ми беше просто кавалер — отвърна, като се стараеше гласът да не звучи твърде отбранително.

— Да, добре, вярвам ти — каза Роуландс, макар от тона му да личеше, че е точно обратното. — Двамата ще сте страхотна двойка. Той е умен и всестранно надарен, а теб те бива да командваш.

— Гледай си работата.

— Детектив Джесика Пач — добре звучи — подметна весело Роуландс.

— Фамилията му Пач ли е? — попита Джесика, като се опита да прикрие изненадата си.

— Да, не знаеше ли? — вдигна вежди Роуландс.

— Май не.

— Ама че гадже си и ти.

Джесика не си направи труда да спори. Допи бирата си и остави чашата на масата.

— Твой ред е — обърна се тя към Роуландс.