Кери Уилкинсън
Жената в черно (12)

12.

Джейкъб Крисп допи от бирата и погледна мъжа срещу себе си.

— Фред, твой ред е, брато.

— Кой купи последните? — попита мъжът.

— Аз купих първите, после ходи Стиво, после Легс, сега е твой ред. Тръгвай.

Фред стана от масата под огромния чадър.

— Същото ли да бъде, момчета?

Тримата кимнаха.

— Супер е времето — каза Джейкъб, който се беше изпънал назад, за да може слънцето да огрява голите му рамене.

Един от другите двама нави ръкавите на тениската си и също се премести на вечерното слънце.

— О, да — отбеляза той, като кимна към входа на градината към заведението.

Това беше най-близката кръчма до офисите, които разчистваха. Не беше кой знае какво, но поне бирата беше евтина и при това хубаво време градината беше идеална за пийване след работа.

Джейкъб и третият мъж погледнаха натам, където беше посочил приятелят им, и видяха две жени, които тъкмо сядаха от двете страни на дървена маса на няколко метра от тях. Едната беше с къса руса коса, къси дънкови панталони и оскъден бял потник, а другата носеше къса пола и горнище на бански костюм.

— Е-ха, супер — възкликна Джейкъб и подсвирна тихо. Когато двете момичета погледнаха към него, той вдигна многозначително вежди. — Добър вечер, дами.

Без да му обръщат внимание, жените запалиха по цигара и протегнаха крака на слънцето.

— Сигурно са лесбийки — обърна се Джейкъб към другите момчета. — На такива ми приличат. Обратни — изкашля се високо той.

Другите двама се засмяха.

— Коя беше червенокосата с теб днеска? — попита единият.

— Някакво маце ченге.

— Какво искаше?

Джейкъб не знаеше какво да мисли за двете полицайки, нито пък разбра какво искат те. Дали имаха предвид, че той може да се окаже мишена заради нещо с отбора по ръгби, или просто събираха информация? Във всеки случай не смяташе да казва на приятелите си.

— Миналата седмица станах свидетел на автомобилна катастрофа. Дойдоха да ми вземат показания, това е.

— Как бяха отблизо? Отдалеч си ги биваше.

— О, на теб щяха да ти харесат.

Въпреки перченето си Джейкъб се беше поуплашил от тъмнорусата полицайка. Дали заради начина, по който го беше отрязала, или нещо друго, той остана с впечатлението, че тя премълчава нещо. Не можа да проумее коментарите за двамата ранени играчи, но ако беше продължил да пита, и на тях можеха да им хрумнат други въпроси. Колкото по-малко говореше за обиколките на отбора по ръгби, толкова по-добре. И без това беше отдавна; не беше виждал повечето от съотборниците си от години. Макар че им беше дал името на онази откачалка треньора, едва ли щяха да измъкнат нещо от него дори да го намереха.

Връщането на Фред с питиетата прекъсна мислите му.

— Доста се забави — каза Джейкъб.

— Някакъв мухльо се опита да се пререди. Барът се пука по шевовете. Никога не е било толкова пълно.

Докато говореше, някакъв мъж се приближи зад него и сложи ръка на рамото му.

— Всичко наред ли е, момчета? Искам да се извиня, че се прередих на бара. Не искам да създавам проблеми. Да ви се реванширам с по едно питие?

Фред погледна приятеля до себе си, после към Джейкъб, който сви рамене.

— Няма проблем, братле. Всички сме на бира, така че черпиш по една, и въпросът е приключен. Става ли?

— Разбира се, ей сега се връщам.

След като мъжът се върна в кръчмата, Джейкъб и другите двама обърнаха погледи към Фред.

— Какво му каза вътре?

— Нищо, просто го разкарах — каза Фред, малко объркан. — Сигурно ни е видял и иска да избегне евентуална разправия. И е прав.

Джейкъб взе новата бира и отпи голяма глътка.

— Щом ще идват още, да вземем да изпием тези.

— Виждал ли си ги тия двете? — посочи с глава Фред към момичетата, които сега бяха с гръб към тях.

— Да, и двете са лесбийки — отговори Джейкъб.

Продължиха да си говорят, а след малко другият се върна с поднос с четири бири. Обиколи масата и сложи пред всеки по една.

— Ето, момчета. Извинете за неприятната случка.

Джейкъб допи бирата си и взе новата.

— Безплатна бира. Трябва по-често да пращаме Фред да се ебава с хората.

— Да, тихите води са най-опасни — каза един от останалите.

Мъжете продължиха да си говорят и да се шегуват, но след петото питие Фред стана.

— Трябва да тръгвам. Сузи ще се чуди къде съм.

— Да, май и на мен ми е време — изправи се един от другите. — С кола съм, а един приятел полицай казва, че след осем правят проверки. Не искам пак да ме спипат.

— Ще ме качиш ли? — попита третият от компанията.

— Да, но трябва да тръгваме, вече е седем и половина.

— Всички ли тръгвате? — упрекна ги Джейкъб, усещайки как заваля думите.

— Съжалявам, братле — каза Фред. — Утре ще трябва да гледам децата, но можем да дойдем пак вдругиден.

Другите двама закимаха в знак на съгласие.

Джейкъб искаше да възрази, но се чувстваше прекалено замаян. Другите трима излязоха през вратата в градината, вместо да минават през кръчмата. Джейкъб извади телефона от джоба си, но виждаше екрана неясно. Знаеше, че наблизо има стоянка на таксита, но не си спомняше къде точно. Взе си тениската от масата, но по някаква причина не успя да си пъхне главата в дупката. Наблизо се чу хихикане и той си даде сметка, че се опитва да пъхне глава в ръкава. Почувства се като глупак. Усука тениската и накрая успя да я нахлузи. Двете жени, които се беше опитал да заговори, го гледаха и сега се смееха открито.

— Какъв ви е проблемът? — попита той, но думите му се сляха в едно неясно цяло. Усещаше, че е много пиян, но не проумяваше защо.

Двете момичета продължаваха да се смеят.

— Май си прекалил, скапаняк такъв — каза едната.

При опита си да стане Джейкъб се блъсна в дървената седалка на стола си. Успя да се изправи, но главата му се въртеше. Понечи да напсува жените, но думите му се сляха и жените се разсмяха още повече. Затътри се към задната врата, през която бяха излезли приятелите му. Знаеше къде е, но по някаква причина мозъкът не му подсказваше накъде да върви. Спря и се опита да се фокусира в някаква точка на пътя, за да си прочисти главата.

Странно, даваше си сметка, че погълнатият алкохол не е достатъчен да го напие така. Спомняше си петте питиета, но вечер вкъщи изпиваше почти толкова. Вярно, че на обяд беше изял само един пай, но и това не беше необичайно за него. Приятелите му го знаеха като човек, който носи много.

Запрепъва се надясно. Макар да не знаеше къде точно е стоянката на такситата, имаше петдесет процента шанс да улучи. Преди да стигне кръстовището, някой го хвана за рамото. Понечи да се обърне, но тогава почувства как нещо го удря отстрани на главата. Ударът беше толкова силен, че му причерня.

Опита се да се задържи на крака и дори замахна с ръка, но не видя откъде го нападат. Ударът му срещна само топлия въздух. После усети как нещо се забива в тила му. Опита се да остане прав и да запази ума си бистър, но последва нов удар. Обгърна го мрак.