Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (48)

XLVIII. Нико

Нико искаше да изкрещи: „Тайм аут! Спрете! Осъзнайте се!“.

Но знаеше, че нямаше смисъл. След няколко мъчителни седмици, гърците и римляните бяха жадни за кръв. Да опита да спре битката сега, бе като да спре водата от отприщен бент.

Спасителят се оказа Уил Солас.

Той постави пръсти в устата си изсвири още по-ужасно от предния път. Няколко гърци изпуснаха мечовете си. Вълна мина през римляните и цялата първа кохорта потрепера.

— НЕ БЪДЕТЕ ГЛУПАВИ! — извика Уил. — ВИЖТЕ!

Той посочи на север и Нико се ухили до ушите. Видя, че има и по-красиви неща от отклонилите се от траекторията си снаряди — Атина Партенос, светеща на изгрева на слънцето, летеше от брега, увиснала на въжетата от шестте крилати коне. Римските орли ги обкръжиха, но не нападнаха. Няколко дори се спуснаха да хванат въжетата и да помогнат.

Нико не видя Блекджак, което го притесни, но Рейна Рамирес-Арелано яздеше Гуидо с вдигнат меч. Пурпурното й наметало блестеше странно на слънцето.

И двете армии се спряха замаяни, когато дванайсет-метровата статуя от злато и слонова кост кацна.

— ГЕРОИ НА ГЪРЦИЯ! — Гласът на Рейна прогърмя като че от статуята, все едно Атина Партенос се бе превърнала във високоговорител за концерт. — Поклонете се пред най-свещената си статуя, Атина Партенос, отнета ви насила и по грешка от римляните. Връщам ви я като предложение за мир!

Статуята застана на върха на хълма, на около шест метра от бора на Талия. Златна светлина премина през земята, към долината на лагера на нечистокръвните, а също и към застаналите отсреща римски редици. Нико усети топлина да се разлива в тялото му чак до костите. Успокоително, нежно чувство, което не бе изпитвал от… дори не можеше да си спомни. Един глас в него сякаш прошепна: „Не си сам. Ти си част от олимпийското семейство. Боговете не са те изоставили“.

— Римляни! — извика Рейна. — Правя това за доброто на легиона, за доброто на Рим. Трябва да застанем рамо до рамо с гръцките си братя и сестри!

— Чуйте я! — тръгна напред Нико.

Дори не знаеше защо го прави. Защо им бе на която и да е от двете страни да слушат него? Той бе възможно най-лошият посредник.

Въпреки това застана между бойните редици с черен меч в ръка.

— Рейна рискува живота си за всички вас! Донесохме тази статуя от другия край на света, римлянка и грък, застанали един до друг, защото ние трябва да се обединим. Гея се пробужда. Ако останем разделени…

ЩЕ УМРЕТЕ.

Гласът разтърси земята. Чувството за топлота и спокойствие незабавно напусна Нико. Вятър повя по хълма. Самата земя стана течна и лепкава. Тревата задърпа ботушите на Нико.

ИЗЛИШНО УСИЛИЕ.

Нико се почувства, сякаш е застанал върху гърлото на богинята и целият Лонг Айлънд отеква с гласа й.

НО ЩОМ ИСКАТЕ, УМРЕТЕ ЗАЕДНО.

— Не — отстъпи назад Октавиан. — Не, не…

Той се прекърши и побягна, избутвайки собствените си войници.

— Съберете редици! — заповяда Рейна.

Гърците и римляните се събраха, застанали рамо до рамо, докато земята около тях се разтърси.

Така наречените подкрепления на Октавиан се спуснаха напред и обградиха полубоговете. Дори заедно, героите от двата лагера бяха като петънце сред морето врагове. Щяха да се бият за последно, в сянката на Хълма на нечистокръвните, с Атина Партенос като техен покровител.

Но дори така бяха на вражеска територия.

Тъй като цялата земя бе Гея.

И сега земята се бе пробудила.