Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (40)

XL. Рейна

Нямаше време да се радва на победата си над Орион.

По муцуната на Блекджак имаше пяна. Кръв капеше от раната на хълбока му. Рейна разкъса торбата със запаси, която Фебе й бе дала, и проми раната с лековита отвара. След това стри малко от рога на еднорог с острието на джобното си ножче.

— Моля те, моля те — прошепна тя на себе си.

Всъщност нямаше идея какво прави, но изчисти раната доколкото можа, и хвана дръжката на стрелата. Ако върхът й бе назъбен, можеше да нанесе повече щети, като я изтегли. Но ако бе отровна, не можеше да я остави вътре. Нямаше и как да я избута, тъй като бе в средата на тялото му. Трябваше да избере най-малкото зло.

— Това ще боли, приятелю — каза тя на Блекджак.

Той изпръхтя, все едно да искаше да отвърне: „кажи ми нещо, което не знам“.

Тя разряза малко раната от двете страни с ножа си. След това издърпа стрелата. Блекджак изцвили от болка, но тя излезе лесно. Върхът не бе назъбен. Може би бе намазан с отрова, но нямаше как да е сигурна. Трябваше да решава проблемите един по един.

Изля още от лековитата отвара в раната и я превърза. Натисна и преброи наум. Кървенето като че ли намаля.

След това изсипа праха на еднорог в устата на Блекджак.

Изгуби представа за времето. Пулсът на коня стана по-силен. Очите му просветнаха. Дишането му се успокои.

Когато Рейна се изправи, трепереше от страх и изтощение, но Блекджак бе все още жив.

— Ще се оправиш — обеща тя, — ще извикам помощ от лагера на нечистокръвните.

Блекджак изсумтя. Рейна можеше да се закълне, че се опитва да каже „поничка“. Явно бе обезумяла.

Внезапно осъзна колко е просветляло небето. Атина Партенос блестеше на слънцето. Гуидо и останалите крилати коне тропаха нетърпеливо с копита.

— Битката… — Рейна се обърна към брега, но не видя следи от военни действия. Гръцката трирема обикаляше спокойно морето. Хълмовете изглеждаха зелени и мирни.

За миг се запита дали римляните не са се отказали от атаката. Може би Октавиан бе дошъл на себе си. Може би Нико и останалите бяха спечелили легиона.

И тогава оранжево зарево обагри върховете на хълмовете. Множество огнени линии се спуснаха от небето като пламнали пръсти.

Онагрите бяха изстреляли първия си залп.