Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (36)

XXXVI. Лио

В края на коридора имаше врата от орехово дърво с бронзов надпис:

АСКЛЕПИЙ

Проф. д-р специалист, експерт,

майстор на медицинските науки,

завеждащ катедра „Митологични болести“

Може би имаше и още титли в списъка, но в един момент мозъка на Лио отказа.

— Д-р Асклепий? — потропа на вратата Пайпър.

Вратата се отвори. Човекът в кабинета имаше мила усмивка, бръчки около очите, къса черно-бяла коса и добре поддържана брада. Върху официалния си костюм носеше медицинска престилка, а на врата му висеше стетоскоп. Приличаше на обикновен доктор, ако не се броеше черният жезъл с жив зелен питон около него.

Лио не се зарадва при вида на още една змия. Питонът го погледна с бледожълтите си очи. Момчето веднага разбра, че той не е програмиран на ниво „идиот“.

— Привет! — каза Асклепий.

— Докторе. — Усмивката на Пайпър бе толкова топла, че можеше да разтопи и Бореад. — Ще сме признателни, ако ни помогнете. Трябва ни лекът на изцерителя.

Лио дори не бе цел на очарователната магия, но въпреки това се почувства като омагьосан от думите на Пайпър. Бе готов на всичко, за да й помогне да намери лекарството. Щеше да запише медицина в университета, да спечели дванайсет степени на доктор и да си купи голям питон на пръчка.

— О, миличка — постави ръка на сърцето си Асклепий, — ще се радвам да помогна.

— Така ли? — Усмивката на Пайпър помръкна. — Искам да кажа, да, разбира се.

— Хайде! Влизайте! — Асклепий ги покани в кабинета си.

Бе толкова мил. Лио предположи, че вътре ще има инструменти за мъчения. Обаче приличаше на… докторски кабинет. Голямо дървено бюро, библиотека с медицински книги и един от пластмасовите модели на човешкото тяло, с които Лио обичаше да си играе като дете. Спомни си, защото веднъж бе превърнал бъбрека и едни крака на скелет в чудовище и бе уплашил сестрата.

Животът тогава бе по-простичък.

Асклепий се разположи на големия си удобен докторски стол и остави жезъла и змията на бюрото.

— Моля, седнете.

Джейсън и Пайпър заеха местата за пациенти. Лио остана прав, което не го притесни. Не искаше да среща погледа на змията.

— Та — облегна се назад Асклепий, — не мога да не споделя колко съм щастлив отново да работя с пациенти. Последните няколко хиляди години бумащината излезе извън контрол. Попълнете това, подпишете онова, сега ударете печат. Да не говорим за голямата алабастрова пазителка, която убиваше пациентите в чакалнята. Така цялото удоволствие от лекарското изкуство изчезва!

— Да — отвърна Лио, — Хигея е малко неприветлива.

— Истинската ми дъщеря не е такава — усмихна се Асклепий, — уверявам ви. Тя е много мила, но така или иначе ти добре препрограмира онази статуя. Имаш ръце на хирург.

— Лио и скалпел? — потрепери Джейсън. — Недейте му дава такива идеи!

Богът лекар се разсмя.

— Я да видим сега какъв е проблемът. — Той се приведе и погледна към Джейсън. — Рана от имперско злато, която обаче е зараснала съвсем добре. Няма рак, няма проблеми със сърцето. Следи за всеки случай бенката на левия си крак, макар да съм сигурен, че е доброкачествена.

— Откъде знаете… — пребледня Джейсън.

— О, разбира се — каза Асклепий, — ти си малко късоглед. Лесно поправимо.

Отвори чекмеджето си, извади списъка с рецепти и кутия, пълна с очила. Написа нещо на рецептата, след което я подаде на Джейсън заедно с чифт очила.

— Задръж рецептата за по-нататъшни прегледи, но тези стъкла би трябвало да свършат работа. Пробвай ги, ако обичаш.

— Какво? — попита Лио. — Джейсън е късоглед?

Джейсън отвори кутийката.

— Напоследък трудно виждам надалече — призна той. — Мислех, че е от умората.

Той постави очилата с тънки рамки от имперско злато на носа си.

— О-хо. Така е много по-добре.

— Изглеждаш като важен човек — усмихна се Пайпър.

— Не знам — обади се Лио, — аз предпочитам контактни лещи като котешки очи. Това вече би било яко.

— Очилата са си съвсем добри — реши Джейсън. — Благодаря ви, д-р Асклепий… но не затова сме дошли.

— Не? — сключи пръсти Асклепий. — Нека видим тогава…

Той се обърна към Пайпър.

— Изглеждаш добре, миличка. Чупила си ръка когато си била на шест години. След падане от кон.

Челюстта на Пайпър увисна.

— Как разбрахте?

— Спазваш вегетарианска диета — продължи той, — в което няма никакъв проблем, но все пак внимавай дали приемаш достатъчно желязо и протеини. Лявото ти рамо ми се вижда малко слабичко. Ударили са те с нещо тежко преди около месец, предполагам?

— Торба пясък — призна Пайпър. — Това е невероятно!

— Ако те притеснява, редувай студени и топли компреси — посъветва я Асклепий. — А ти… — Той се обърна към Лио. — О! — Изражението на доктора помръкна. Дружеския блясък изчезна от очите му. — Виждам.

Лицето му сякаш искаше да каже: „Съжалявам, толкова съжалявам“.

Сърцето на Лио натежа като от цимент. И да бе хранил някакви надежди, че може да избегне това, което предстои, сега те си заминаха.

— Какво? — Новите очила на Джейсън проблеснаха. — Какво не е наред с Лио?

— Хей, докторе. — Лио го погледна умолително. Надяваше се лекарската тайна да е съществувала и в Древна Гърция. — Дошли сме за лека на изцерителя. Може ли да ни помогнеш? Имам пилозийска мента и приятна жълта маргаритка.

Постави съставките на бюрото, като внимателно избегна устата на змията.

— Задръжте — каза Пайпър. — Нещо не е наред с Лио или…

— Няма значение — прокашля се Асклепий. — Забравете какво казах. Дошли сте за лека на изцерителя.

— Но… — намръщи се Пайпър.

— Хора, сериозно — каза Лио, — добре съм, просто ми е нервно от това, че Гея ще унищожи света утре. Да се съсредоточим.

Никой от двамата не изглеждаше доволен от това, но Асклепий продължи:

— Маргаритката е откъсната от баща ми Аполон, нали?

— Да — отвърна Лио, — праща ти целувки и прегръдки.

Асклепий взе цветето и го подуши.

— Дано татко остане жив и здрав след края на войната. Зевс може да бъде… доста безразсъден. Сега липсва само сърцето на окования бог.

— Имам го — каза Пайпър — или поне мога да призова макаите.

— Отлично. Изчакай за миг, миличка. — Той погледна към питона. — Спайк, готов ли си?

Лио сподави смеха си.

— Змията се казва Спайк?

Спайк го погледна лошо и изсъска, като разкри корона от шипове около яката си, която напомняше на базилиск.

Смехът на Лио заглъхна.

— Извинявай — каза той. — Разбира се, че се казваш Спайк.

— Малко е кисел — рече Асклепий. — Бъркат жезъла ми с този на Хермес, на който има две змии, разбира се. През вековете хората приели жезъла на Хермес за символ на медицината, вместо моя. Спайк се сърди, че Джордж и Марта получават цялото внимание. Така или иначе… — Асклепий постави маргаритката и отровата пред Спайк. — Пилозийската мента носи сигурна смърт, проклятието на Делос закотвя онова, което не може да бъде закотвено. А сега предстои последната съставка, сърцето на окования бог, хаосът, насилието и страхът от смъртта. — Той се обърна към Пайпър. — Миличка, освободи макаите.

Пайпър затвори очи.

В стаята повя вятър. Прозвучаха гневни гласове. Лио изпита странния порив да удари Спайк с чук. Искаше да удуши добрия доктор с голи ръце.

После Спайк разтвори челюсти и погълна гневния вятър. Шията му се изду, когато духовете на битката минаха надолу по гърлото му. Накрая глътна маргаритката и стъкленицата пилозийска мента за десерт.

— Отровата няма ли да го нарани? — попита Джейсън.

— О, не — отвърна Асклепий, — само гледай.

Миг по-късно Спайк изплю нова стъкленица, не по-голяма от пръста на Лио. В нея блестеше тъмночервена течност.

— Лекът на изцерителя. — Асклепий вдигна стъкленицата и я обърна на светлината. Изражението му стана сериозно, а след това озадачено. — Чакайте малко… защо се съгласих на това?

Пайпър постави ръка на бюрото.

— Защото ни трябва, за да спасим света. Много е важно. Ти единствен можеш да ни помогнеш.

Очарователната й магия бе толкова силна, че дори Спайк се отпусна. Той се нави около жезъла и заспа. Лицето на Асклепий омекна, все едно бе влязъл в гореща вана.

— Разбира се — отвърна богът, — забравих. Но трябва да бъдете внимателни. Хадес мрази, когато възкресявам мъртвите. Последния път, когато дадох това на някого, господарят на отвъдното се оплака на Зевс и ме убиха с гръм. БУМ!

— Добре изглеждаш за мъртвец — размърда се неспокойно Лио.

— После се оправих. Това бе част от споразумението. Виждате ли, когато Зевс ме уби, баща ми Аполон се ядоса много. Не можеше да излее гнева си на Зевс, царят на боговете е прекалено силен. Затова отмъсти на майсторите, които коват мълниите. Уби няколко от старшите циклопи. Заради това Зевс го наказа жестоко. Накрая, за да има мир, Зевс се съгласи да ме направи бог на Лечителството с уговорката, че няма да възкресявам мъртвите. — Очите на Асклепий се изпълниха с тревога. — Но ето, че ви давам лека.

— Защото осъзнаваш колко важно е това — допълни Пайпър — и си готов да направиш изключение.

— Да… — Асклепий с нежелание й подаде стъкленицата. — Така или иначе, отварата трябва да се приложи възможно най-скоро след смъртта. Може да се инжектира или да се излее в устата на пациента. Но стига само за един. Разбирате ли ме?

Погледът му се спря върху Лио.

— Разбираме — обеща Пайпър. — Сигурен ли сте, че не искате да дойдете с нас, Асклепий? Пазителката ви е разцентрована. Ще можете много да ни помогнете на борда на Арго II.

— Арго… — усмихна се с копнеж Асклепий. — Знаете ли, някога, когато бях герой, плавах на първия кораб. Какви времена бяха! Безгрижни приключения!

— Да — промърмори Джейсън, — много безгрижни.

— Но, уви, не мога. Зевс сигурно вече ми е ядосан, задето ви помогнах. Освен това пазителката скоро ще се препрограмира. Трябва да вървите. — Асклепий се изправи. — На добър час, герои! Ако видите отново баща ми, кажете му… че съжалявам.

Лио не знаеше какво означава това, но тримата си тръгнаха.

Докато минаваха през чакалнята, видяха статуята на Хигея да се полива с киселина по лицето и да си пее „Блести, блести, малка звездичке“, докато златната змия хапеше краката й. Идиличната сцена почти оправи настроението на Лио.

 

Когато се върнаха на борда на Арго II, отидоха в столовата и извикаха останалите от екипажа.

— Това не ми харесва — каза Джейсън. — Начинът, по който Асклепий погледна към Лио…

— Просто усети разбитото ми сърце — опита да се усмихне Лио. — Нали знаете… умирам да видя Калипсо.

— Това е много мило — отвърна Пайпър, — но не съм сигурна, че е истинската причина.

Пърси се намръщи към тъмночервената стъкленица в средата на масата.

— Всеки от нас може да умре, нали? Отварата трябва да ни е под ръка.

— Ако само един от нас умре — напомни Джейсън. — Имаме една доза.

Хейзъл и Франк погледнаха към Лио, а той им отвърна с поглед, казващ „гледайте си работата“.

Другите обаче не виждаха цялостната картина. Светът щеше да премине през огън или буря. Значи Лио или Джейсън. В Олимпия богинята Нике бе предупредила, че един от присъстващите герои ще умре — Пърси, Хейзъл, Франк и Лио. Само едно име попадаше и в двата списъка. Ако планът на Лио успееше, нямаше да има нужда да се тревожи за останалите.

А те, разбира се, нямаше да приемат решението му. Щяха да спорят. Щяха да опитат да го спасят. Щяха да настояват, че има друг начин.

Но този път Лио бе сигурен, че такъв няма. Както му бе казала Анабет, не можеше да пребориш пророчество. Това само създаваше още неприятности. Трябваше да направи така, че войната да свърши веднъж и завинаги.

— Трябва да си пазим възможностите — предложи Пайпър. — Трябва ни някой, който да носи отварата и да може да реагира бързо, за да помогне на този, който бъде убит.

— Страхотна идея, хубавице — излъга Лио. — Номинирам теб.

— Но… — премигна Пайпър — Анабет е по-умна. Хейзъл е по-бърза на гърба на Арион. Франк може да се превръща в различни животни…

— Но ти имаш сърце — стисна ръката й Анабет. — Лио е прав. Когато часът удари, ще знаеш какво да направиш.

— Да — съгласи се Джейсън. — Чувствам, че ти си най-добрият избор, Пайпс. Ще бъдеш с нас до края, каквото и да стане, в бурята и огъня.

— Всички ли са съгласни? — вдигна стъкленицата Лио.

Никой не възрази.

Лио и Хейзъл се взряха един в друг.

„Знаеш какво да направиш…“

Извади велурена кърпа от колана си и демонстративно уви лека на изцерителя. След това го даде на Пайпър.

— Добре тогава — каза той. — Атина ни очаква утре сутринта, банда. Готови ли сте да наритате гигантите?

— Да — промърмори Франк. — Ще спя като къпан.

След вечеря Пайпър и Джейсън опитаха да приклещят Лио. Искаха да говорят за случилото се при Асклепий, но той ловко ги избегна.

— Имам работа по двигателя — каза, което беше истина.

В отсека на двигателя, останал сам с работната маса Бъфорд, Лио тежко въздъхна. След което бръкна в колана си и извади истинската стъкленица с лека на изцерителя, а не илюзията на Мъглата, която даде на Пайпър.

Бъфорд гневно изсвири с облак пара.

— Съжалявам, човек, трябваше — отвърна Лио.

Бъфорд пусна холоизображението на Хедж.

— ОБЛЕЧИ СЕ, БЕ!

— Трябва да стане така. Иначе ще умрем всички.

Бъфорд жално изскимтя, а после с тракане отиде в ъгъла да се цупи.

Лио се загледа в двигателя. Бе прекарал толкова време да го майстори. Бе пожертвал месеци пот, болка и самота.

А сега Арго II приближаваше края на пътуването. Целият живот на Лио — детството с Тия Калида, смъртта на майка му в работилницата, годините му като сирак, месеците в лагера на нечистокръвните с Джейсън и Пайпър — всичко свършваше утре, в последната битка.

Отвори контролния панел.

Гласът на Фестус изскърца по интеркома.

— Да, приятелче — съгласи се Лио, — време е.

Чу се още скърцане.

— Знам — отвърна Лио, — оставаме заедно. До края, нали?

Фестус изскърца утвърдително.

Лио провери древната бронзова астролабия, заредена с кристала от Огигия. Надяваше се да проработи.

— Ще се върна за теб, Калипсо — промърмори той. — Заклех се в реката Стикс.

Той завъртя копчето и включи навигационното устройство, след което нагласи таймера за 24 часа.

Накрая отвори вентилационната шахта и пъхна вътре стъкленицата с лека на изцерителя. Тя потъна в дълбините на кораба с шумно тупване.

— Вече няма връщане назад — каза си Лио.

След това се сви на пода и затвори очи.

Искаше да се наслади за последно на познатото жужене на двигателя.