Даниел Стийл
Победители (4)

4

Адам, Хедър и Джими бяха у дома за вечеря, когато Крис излезе за срещата си. Спря, за да каже чао на баща си в кухнята, и го завари да слага две замразени пици във фурната. Едната беше попрегоряла. Всички се оплакаха, че пиците са препечени, и се качиха горе, докато и останалата част от вечерята стане готова, а Тим върна пиците във фурната, за да останат топли.

— Приятно прекарване, татко — пошегува се Крис и Тим го погледна с измъчена усмивка.

— Изобщо не е смешно — рече кисело той. — Трябваше да поръчам пица. — След това погледна сериозно сина си. — Да караш внимателно. Навън е адски студ. Пътищата ще бъдат заледени. — Всички имаха зимни гуми, но той винаги се тревожеше, когато синът му излизаше с кола в такова време, а тази нощ температурата беше паднала много. Снегът, навалял през деня, се бе превърнал в лед, но Крис никак не се притесняваше.

— Майката на Беки ще сготви вечеря, ще останем у тях и ще гледаме някой филм. — Тим знаеше, че тя живее на няколко километра, и това донякъде го успокои, въпреки че Крис трябваше да шофира до тях.

— Да внимаваш — предупреди го той и погледна пастата, която вареше. Чу хлопването на входната врата, след това започна да слага вечерята. Беше направил салата и пет минути по-късно, когато ги повика, трите деца изтрополиха по стълбите и се настаниха на обичайните си места на масата. Джими остана разочарован, когато видя пиците и пастата.

— Мама каза, че ще прави такос — обади се той, докато посягаше към парче пица, а Адам взе половинка за себе си и натрупа паста в чинията си.

— Тя трябваше да отиде на работа — обясни Тим и подаде храната на останалите деца. Те изядоха всичко и той обеща да закара Хедър и Адам веднага след като почистят кухнята. — Двамата с теб отиваме на боулинг — обърна се Тим към Джими, който се усмихна щастливо на баща си. Имаше доволен вид, когато стана от масата, и всички се качиха на втория етаж, за да се приготвят за излизане. Тогава Тим получи есемеса на Джеси и отговори. Знаеше, че нощта й ще бъде дълга, и се надяваше да не се умори прекалено много. Тя не хапна нищичко, преди да излезе, но животът им често беше такъв. Единият вечно бързаше за работа, повикан по спешност. Вече бяха свикнали, също и децата. Родителските грижи приличаха на щафетно бягане.

Двайсет минути по-късно Тим остави Адам в дома на приятеля му. Беше поканен да спи там, така че нямаше да се връща за него, а Хедър помоли да остане у приятелката си и ето че двамата с Джими щяха да прекарат вечерта сами. Половин час след като излязоха от къщи, бяха в боулинг залата, наеха обувки, а Джими поиска кока-. Тим купи и за двамата, после взе и пуканки и започнаха играта. Той показа на сина си някои от тънкостите на играта. Прекараха добре и си тръгнаха в десет. За Джими бе истински празник да е навън толкова късно. Освен това много обичаше да излиза с баща си.

— Един ден искам да стана лекар като теб, татко — заяви най-неочаквано той, докато се връщаха към колата, и Тим му се усмихна.

— Това е голямо решение — отвърна той, докато отключваше автомобила и настаняваше детето на задната седалка, преди да му сложи предпазния колан. Беше застудяло още повече, докато бяха в боулинг залата, земята беше хлъзгава. Отново започна да се притеснява за Крис и се надяваше да се е прибрал у дома без произшествия. Никак не му беше приятно, че момчето шофира, вечер винаги се тревожеше за него, знаеше, че и Джеси се притеснява. Усмихна се на Джими в огледалото за обратно виждане, запали автомобила и излезе бавно от паркинга. Шофираше предпазливо и двамата с Джими си приказваха. Джими разпитваше баща си за медицинската школа, докато Тим следеше пътя.

— Да си направим безалкохолна бира със сладолед — предложи момчето и Тим отново му се усмихна в огледалото за обратно виждане, докато спираше на кръстовището. Подкара, когато стана зелено, и веднага усети как колата поднася на леда. Внимаваше как кара и не забеляза автомобила, който се носеше към него с висока скорост. Тийнейджърът зад волана поднесе в мига, в който наби спирачки, при което колата му се завъртя. Изгуби контрол и удари Тим, докато Джими наблюдаваше ужасен от задната седалка. Последва хрущене на смачкан метал, когато техният автомобил се завъртя неудържимо, удари се в знак „Стоп“, а другата кола се заби в дърво. Всичко приключи за броени минути и нощта утихна отново. Мълчанието бе пълно, Тим беше отпуснат напред, а Джими не изрече и дума. Въздушната възглавница се бе отворила и Тим беше потънал в нея. Единственото, което Джими виждаше, беше струйката кръв, която се процеждаше от ухото на баща му.

Момченцето не беше в състояние нито да помръдне, нито да говори, след това чу вой на сирени, полицаи отвориха вратата на колата и го извадиха. Настаниха го в полицейски автомобил, защото навън беше прекалено студено, един го попита дали е добре, докато останалите проверяваха колата им, а след това и другата, която се беше ударила в дървото.

— Мисля, че татко е ранен — рече Джими с изтънял ужасен глас, когато полицаят коленичи на земята, за да поговори с него.

Няколко минути по-късно пристигна линейка и парамедиците го откараха в болница за преглед.

— Мама работи в тази болница — обясни Джими. Вече им беше казал името и адреса си. — Може ли да изчакам татко да дойде с нас? Той е ранен — обърна се малкият към един от парамедиците, докато сълзите се търкаляха по бузите му.

— Ще го доведем, но след малко — обясни парамедикът. — Първо трябва да поговорим с него за случилото се. — Джими кимна. Главата го болеше, беше се ударил странично във вратата, когато другият ги блъсна. Още една линейка изпищя покрай тях, докато пътуваха. И двете коли бяха смазани, а шофьорът и пътникът до него от другия автомобил бяха загинали. Също и Тим Матюс. Докато отвеждаха Джими към болницата, той знаеше единствено, че баща му ще дойде по-късно, а майка му е вече в болницата, на работа. Знаеше, че ще го доведат тук. Беше уплашен, стреснат и бе сигурен, че баща му много скоро ще дойде, а майка му ще ги намери.

Парамедиците от линейката го отнесоха в спешното на носилка. Там дежурният полицай обясни на главния специализант какво се е случило. Той остана шокиран, когато шофьорът на линейката му съобщи, че Тим Матюс е загинал. Познаваше Тим и Джеси. Не каза и дума пред Джими, когато отиде да поговори с него. Обеща да позвънят на майка му, за да дойде и да го вземе. Детето имаше леко сътресение, но други наранявания нямаше. Тази вечер Джими беше извадил късмет, за разлика от баща си. Специализантът отиде да вземе номера на Джеси от администрацията, позвъни на мобилния й, но се включи гласова поща. Не искаше да казва твърде много в съобщение, просто остави името си и номера на мобилния и я помоли да му позвъни незабавно. До полунощ тя така и не отговори, затова решиха да прехвърлят Джими в педиатрията, тъй като нямаха по-добро решение.

— Татко ще дойде съвсем скоро — увери ги Джими и специализантът обеща да го събуди веднага щом баща му или майка му дойдат, за да го приберат. След това една от сестрите отведе детето в педиатричното отделение, преоблякоха го в пижама с динозаври и го сложиха да си легне. Все още чакаше баща си, когато най-сетне заспа.