Даниел Стийл
Победители (26)

26

Новата икономка, Мери Шърман, пристигна в деня след като докараха мебелите, и Джеси я представи на децата. Мери прекара сутринта с тях, за да свикнат с нея. Беше на четирийсет и няколко и бе работила за две семейства, познати на Бил. Приготви хубав обяд и предложи да ги закара до парка, да ги заведе на кино. Щом излязоха, Джеси се зае с работа. Истинският живот беше започнал.

Бил се оказа прав. „Лилиите“ беше истински кошер, хората се стрелкаха нанякъде, отваряха папки, работеха на компютри, прибираха медицинско и спортно оборудване. Имаше хиляди неща, които се вършеха от армия хора. Джеси влезе в кабинета си с усмивка и дълбока въздишка на облекчение. И тук се чувстваше у дома, също както в новата къща. Всичко й се струваше свежо, ново, хората бяха развълнувани. Оставаха им два месеца до откриването. Всичко обаче беше наред.

Тя се зае да изпрати имейли на познати неврохирурзи в страната, разказа им с какво ще се занимават, покани ги да ги посетят, помоли ги да им изпращат пациенти. Екипът им беше впечатляващ. Уебсайтът, който бяха направили, даваше богата информация и беше много добре изработен. Джо се беше справил блестящо с него. Оказа се, че той не само има усет към преустройство и създаване на връзки с различни хора, ами бе и страхотен компютърджия. Център „Лилиите“ му даваше възможност да приложи многобройните си таланти. Джеси пък беше горда с всичко, което бяха направили през изминалата година. Центърът щеше да се превърне в забележително място.

— Как върви? — попита я Бил, когато влезе в кабинета й късно следобед. Беше обсъждал финансови въпроси с Джо и се зарадва, когато видя Джеси в кабинета до своя, защото така щяха да имат възможност да разговарят и да се обръща към нея за съвети по всяко време, не само по телефона и когато тя имаше възможност да открадне някой и друг уикенд, за да отскочи до Денвър.

— Според мен всичко е точно както трябва — усмихна му се тя. Чувстваше се в свои води, на точното място. — Нямам търпение да отворим. Ще бъде наистина вълнуващо, когато започнат да идват пациенти.

— Ами ако не дойде никой? — погледна я той, обзет от паника.

— Няма такава опасност — увери го тя. — Имаме страхотен персонал, хора с невероятен опит и умения. Когато лекарите видят кой работи тук, ще разберат.

— Освен това ти си тук — рече облекчено той. От време на време все още се питаше дали ще се получи, но Джеси нямаше подобни съмнения, а и други му бяха казали същото. За него този свят бе съвършено нов.

— Щяха да дойдат дори да не бях тук. Аз съм само примамката.

— Благодарение на теб примамката е невероятно апетитна — рече той с благодарност и се отпусна на един стол. — Всичко ли беше наред с децата?

— Абсолютно. Харесаха Мери. Харесват къщата. Момчетата са щастливи, Хедър ще се оправи. Задължена съм на Лили, че я разведе из училището. Според мен това помогна много. Сега ми се струва по-спокойна и не чак толкова гневна. Животът е хубав. — Той я погледна доволно. — Нямаше да се справя без теб и къщата.

— Аз пък нямаше да се справя без теб — призна той. Хората, които тя бе препоръчала, се бяха оказали първокласни специалисти. — Смяташ ли да си вземеш отпуск през лятото? — попита той и тя поклати глава.

— Нали не си забравил, че откриването е през август? Може да организирам някой дълъг уикенд с децата, но нищо повече. Мислех да направя барбекю за четвърти юли. Иска ми се да отпразнувам новата къща и да поканя хората, които познавам. Ще ти кажа, щом се организирам.

— Лили държи да дойдете на дипломирането й следващата седмица. Много се гордея с нея — подхвърли усмихнато той.

— И аз — промълви Джеси. — Ще дойдем с удоволствие.

Това бе съвършено събитие за слънчев ден, а след това Бил организира скромен обяд в градината. Лили грееше в шапката и тогата. За нея това бе огромна победа. Бил и Джеси се разплакаха, когато тя излезе, за да получи дипломата си.

Когато Джеси разказа на децата за намерението си за четвърти юли, те много се зарадваха. Щеше да им бъде приятно да се запознаят с нови хора. Хедър направи покани на компютъра си и през следващите няколко седмици ги раздаде. Щеше да бъде нещо като старомоден пикник в задния двор. Когато денят настъпи, пристигнаха петдесет човека. Крис и Адам приготвяха хамбургери и хотдог. Хедър и Джеси бяха направили най-различни салати, имаше царевица на клечка, пържени картофи, бисквити, а Джими помогна, като нареди пайовете и десертите, раздаваше сладолед от огромна хладилна чанта, докато хората си наливаха бира, леден чай и лимонада. Беше точно каквото Джеси бе обещала, традиционен пикник за четвърти юли. Когато Крис приключи с готвенето, седна при Лили, за да си почине. Тя пиеше лимонада, а той си наля чаша леден чай.

— Хамбургерите бяха страхотни — похвали го Лили, а той свали престилката и й се ухили.

— Мама и татко обичаха да организират партита край Тахо. Радвам се, че пак го правим. — Навремето баща му обслужваше барбекюто, а сега той бе главата на семейството.

— Утре двамата с татко ще ходим да ловим риба на езерото. Искаш ли да дойдеш? — попита срамежливо Лили.

— С удоволствие. — Той се зарадва на поканата и нежно пое ръката й в своята. — Радвам се, че се преместихме тук — призна с известно неудобство. — Така мога да те виждам непрекъснато. — Лошото бе, че тя заминава да учи далече. Крис усети в каква посока са поели мислите й и се замисли над проблема. — Много ще ми липсваш, когато заминеш.

— Ще се връщам често — обеща тя. — А ти ще бъдеш тук по празниците. Може някой път да дойдеш и да ме видиш в „Принстън“ — подхвърли неуверено Лили.

— Ще ми бъде много приятно — прошепна той и я прегърна, а тя премести стола си по-близо до него. Вече не се чувстваше неловко сред хора. Беше съвсем спокойна, както и той с нея. Фактът, че тя не може да ходи, не го притесняваше. Освен това Лили беше по-добър скиор от него, дори на моноски със седалка. Момчето се гордееше с онова, което тя беше постигнала. А и отделяше много време и усилия за „Лилиите“. Докато говореха за това, Теди пристигна с електрическия си стол. Досега беше разговарял с гостите и беше душата на партито. После бе седнал да похапне с Каръл и Джо, да обсъдят програмата по изкуства, която беше съставил, за да заинтересува деца на всички възрасти. Ходеше в „Лилиите“ всеки ден и съставяше списъци с покупки. Бяха наели двама учители по рисуване на пълен работен ден и имаха две просторни стаи, в които децата щяха да работят. Имаше намерение да работи тук след училище и през уикендите, да помага и това да му се признае като стаж.

— Какви ги вършите вие двамата? — попита ги той.

— Просто си приказваме — отвърна небрежно Лили. Теди и Крис се разбираха добре, което я радваше. Обичаше да прекарва времето си с тях, а Крис харесваше Теди. След малко при тях дойде и Джими и се гушна в големия си брат. Брадичката му беше омазана в сладолед и Лили избърса лицето му и го прегърна, преди той да хукне, за да намери майка си. Тримата останаха да седят заедно, докато хората се разотиваха и останаха само две семейства. Денят беше съвършен.

— Момчета, искате ли да влезете в басейна? — попита по едно време Бил. Беше шест часът и все още горещо. Децата от семейство Матюс бяха очаровани от предложението и се преместиха в неговата къща. Теди си беше тръгнал заедно с придружителя си от „Крейг“. След като всички скочиха в басейна, за да поиграят на водна топка, Лили също влезе и се заговори с Джеси. Баща й играеше с момчетата, а накрая и Хедър се престраши. През целия ден изглеждаше щастлива. Всички се забавляваха, за вечеря нападнаха хладилника и хапнаха каквото намериха. Прекараха чудесен ден, а на Лили никак не й се искаше да си тръгват. Бил забеляза, че двамата с Крис се привързват все повече.

— Поканих го да дойде на риба с нас, татко, нали нямаш нищо против? — попита небрежно тя.

— Приятно хлапе, харесва ми. Май и ти го харесваш — каза тихо той и тя кимна с усмивка. — Как ще стане, когато заминеш в колеж? — попита Бил с надеждата тя да се прибира по-често заради него, ако продължат да се виждат.

— Не знам. Ще видим. И двамата имаме предостатъчно работа. Ще се виждаме, когато се прибирам. — Бил кимна и за пореден път му се прииска тя да не заминава, но вече бе започнал да свиква с тази мисъл. Джеси го беше убедила, че постъпва правилно като я пуска, въпреки това на него му беше трудно. Но беше добре, че Лили иска да продължи образованието си.

На следващия ден тримата прекараха добре на езерото. Хванаха няколко риби, а когато се прибраха, Бил ги почисти и ги сготви за вечеря. Бяха изключително вкусни, а след като хапнаха, Крис заведе Лили на кино. На няколко пресечки от дома й той спря колата и я целуна.

— Цял ден имам желание да го направя — рече жадно и тя му се усмихна.

— И аз. — Двамата се стараеха да се държат дискретно, когато са около баща й. Бяха влюбени от четири месеца и огънят между тях се разгаряше. Бяха млади, животът беше пред тях. И двамата знаеха, че отношенията им няма да бъдат обикновен летен романс. Джеси бе забелязала какво става и двамата с Бил обсъдиха въпроса в понеделник, когато отидоха на работа.

— Май в двете семейства избуяват сериозни чувства — рече Бил, докато обядваха в кабинета на Джеси, което се превръщаше в изключително приятен за него навик. Всеки ден й докладваше нови неща, а тя го държеше в течение за онова, което върши.

— Знам — кимна тя.

— Одобряваш ли? — попита Бил.

— Абсолютно — усмихна се тя. — А ти?

— Той е страхотно момче и се държи прекрасно с Лили. Не искам обаче нито един от двамата да остане наранен или разочарован — рече загрижено Бил.

— Като че ли това е възможно — сви рамене тя. — Не можем да ги защитим, нито пък себе си. Животът просто си тече. Доколкото можем, се справяме, както е при нас с теб или с Лили. Друго не можем да направим.

— Сега, след като Тим го няма, ще се справиш ли? — Обикновено не му беше приятно да споменава Тим, за да не я разстройва, но напоследък тя му се струваше по-ведра, а и не изглеждаше толкова уморена, както по времето, когато живееше в Скуо Вали. Беше по-щастлива и облекчена, че децата й се приспособяват, дори Хедър, която очакваше с нетърпение гостуването на приятелките си от Скуо. Все още й беше тъжно, че са се преместили в Денвър, но откакто дойдоха, прекарваше добре и не беше толкова сърдита на майка си.

— Тук ми е по-лесно — отвърна тихо Джеси. — Никога нямаше да намеря смелост да се махна от онази къща. Това обаче беше най-доброто за нас. Бен ми го повтаряше отдавна, ала отначало нямах сили, след това сърце не ми даваше, но сега, изглежда, съм готова. Тук ни предстои нов живот. Все още пазя спомените, но не се налага всеки ден да виждам леглото, в което той спеше. Това е истинско облекчение. — Сега му се струваше по-свободна и изглежда грижите й бяха намалели. Беше го забелязал през последните няколко седмици.

Тогава Каръл влезе в кабинета на Джеси с професионални биографии на съветници, които искаше да й покаже, последвана от Джо. Напоследък двамата работеха почти непрекъснато заедно. Все разглеждаха някой проект. Бил и Джеси бяха забелязали, но не казваха и дума. Този път обаче той не се въздържа.

— Да не би да имаме и служебен романс? — попита, след като те излязоха, и я погледна развеселен, а Джеси го изгледа въпросително.

— Тя твърди, че няма такова нещо. Много е сложно. Но изглежда нещо става, нали? — В Каръл и Джо се забелязваше нещо различно, двамата бяха станали по-близки, държаха се по-интимно, макар да не го демонстрираха.

— И на мен така ми се струва, но той не ми е казал абсолютно нищо. Джо е много затворен човек. — Бил го познаваше добре.

— Тя също. Не иска обаче да излиза с никого след развода и всичко, което е преживяла.

— Все пак съм почти сигурен, че нещо става. Може и да си въобразявам — реши Бил и се върна в кабинета си. Трябваше да мислят за твърде много неща преди откриването, но той щеше да се зарадва за приятеля си, ако е открил жената, която да държи на него. А Каръл беше чудесна.

— Мислиш ли, че те знаят? — обърна се Каръл към Джо, когато се върнаха в офиса му, за да обсъдят партито по случай откриването, което планираха. Тя го погледна виновно и той се разсмя.

— Може би. Дори да знаят, какво?

Всичко започна преди няколко седмици, през юни, най-сетне, точно преди Джеси да се премести в Денвър, но не бяха казали на никого. Каръл не можеше да повярва, че е преодоляла собствените си задръжки, но малко по малко, постепенно, Джо я беше пленил и тя се радваше, че е успял. Никога досега не се беше чувствала така свободна и спокойна с друг, а притесненията й вече изглеждаха маловажни. Той я приемаше каквато е, а тя се беше влюбила в него, макар да се бе зарекла никога повече да не си позволи подобно нещо. Дори разводите им нямаха значение. Двамата имаха чувството, че са създадени един за друг.

— Рано или късно ще трябва да си признаем — рече тихо той и й се усмихна. Всеки ден си намираха хиляди извинения да работят заедно. Бяха добър екип както у дома, така и в офиса. Бяха ту в апартамента на единия, ту в този на другия, а Каръл настояваше да ходят на работа отделно, за да не разберат колегите им.

— Малко ми е странно, че трябва да кажем на Бил и Джеси. Тя е толкова самотна без Тим. Не искам да я разстройвам, като размахвам щастието ни пред нея — притесни се Каръл.

— Според мен тя ще се зарадва, когато разбере за нас. Платили сме своята дан, Каръл — напомни й той. — Най-вече ти. — Наведе се и я целуна. — Заслужаваме го.

— Наистина го заслужаваме — съгласи се тя и двамата отново се заеха със списъка с гостите за откриването на „Лилиите“. Сама не можеше да си обясни защо няма сили да признае пред Джеси. Засега двамата с Джо пазеха в тайна връзката си и в някои отношения така бе по-вълнуващо. Усмихна се, когато се замисли. Беше забавно да си влюбен, независимо от възрастта.