Даниел Стийл
Победители (20)

20

Лили изкара приличен успех през последния месец в училището. Оценките й не бяха високи, както обикновено, но пак беше сред отличниците, независимо че бе пропуснала месеци. В последната събота преди края на учебната година имаше танци. Уокър Блейк я покани да отидат заедно. Той си имаше гадже, но въпросната вечер го заряза, а то не се разсърди, защото двамата така или иначе непрекъснато танцуваха заедно. Не беше абитуриентски бал, Лили нямаше намерение да ходи, но Уокър я убеди и тя прекара добре. Разговаря с всички, които познаваше, известно време поседя с диджея и му помагаше да избере музиката. Уокър я завъртя на дансинга няколко пъти, както беше в инвалидната количка, и тя усети, че й се завива свят, и едва не падна, но той я хвана навреме. Забеляза Вероника с ново гадже, но тя се престори, че не я вижда, и така и не дойде да я поздрави. Макар да й беше странно, че отива на първия си бал в инвалидна количка, Лили прекара добре. Беше много мило, че Уокър я покани, и тя разказа на Теди, когато отиде да го види на следващия ден.

— Как ми се иска да се върна на училище — рече замислено той.

— Тук научаваш много повече — рече Лили. Той четеше непрекъснато, обичаше книги за история на изкуството, биографии на известни творчески личности. Мечтата му беше един ден да преподава изкуство. Беше твърдо решен да кандидатства в Университета на Денвър през есента и се надяваше да го приемат в програмата по изящни изкуства. Лили все още възнамеряваше да кандидатства в любимите си колежи на Изток, но засега не бе разговаряла с баща си.

Повечето й приятели си бяха намерили работа за през лятото. Някои от момичетата заминаха като съветнички в различни лагери. Една щеше да преподава плуване, друга започваше в офиса на баща си. Двамата с Теди бяха единствените, които нямаха какво да правят през лятото. Баща й щеше да бъде зает с „Лилиите“. Тя имаше намерение да ходи при Теди в „Крейг“ и й бяха дали разрешение да използва басейна. Мислеше да се запише на курс по дълбоководно гмуркане. Баща й я изненада седмица след като приключи училище. Каза, че трябвало да отиде набързо до Лондон, и я покани да тръгне с него. Отново щеше да наеме самолет, така че тя да пътува без проблем. Докато беше в „Крейг“, бе изкарала курс по пътуване, който включваше и полети със самолет, така че можеше да се качи и в туристическа класа, но баща й категорично отказа. Можеше да си позволи да наеме частен самолет.

— Какво ще кажеш да дойдеш с мен? — предложи тайнствено той.

— Ти какво ще правиш там? — Тя все още помнеше неприятното преживяване в „Хародс“, но знаеше, че този път ще се справи безупречно.

— Ще сключа една сделка. Ако не дойдеш, ще се върна след няколко дена. Ако решиш да ме придружиш, ще останем по-дълго, въпреки че тук имам доста работа.

— Ще дойда — рече тя, готова за приключение, а на следващия ден разказа на Теди. Никой от училището не й се беше обаждал от края на учебната година, но тя знаеше, че този път съучениците й са заети и много от тях са заминали. Нея я чакаше дълго скучно лято, тъй като нямаше да има работа. Пътуването до Лондон щеше да е приятна промяна и щеше да има какво да прави. Открай време й беше приятно да пътува с баща си.

Бил и Лили заминаха за Лондон седмица по-късно и отново отседнаха в „Карлайл“. Баща й предложи да й вземе придружител, но тя настоя, че ще се справи сама. Ангажираха апартамент с две спални и общ хол, за вечеря Бил я заведе в „Харис Бар“, клуб, на който беше член. Храната бе превъзходна и това бе първото елегантно място, на което Лили отиваше след инцидента. Бил беше впечатлен колко добре се справя. Тя облече къса официална рокля, чорапогащник и красиви равни обувки. Вечерта беше топла и двамата се насладиха на изискания клуб, а Лили успя да прекара инвалидната количка през тесните места с много грация. На следващия ден обиколи „Хародс“ и още няколко други магазина, които харесваше, и се върна натоварена с покупки. Баща й отстъпи колата и шофьора и се качи на такси. Каза, че ще ходи на търг в „Кристис“, нещо, което не я интересуваше, макар да знаеше, че на Теди би му било изключително приятно. Беше обещала да му донесе пощенски картички от галерия „Тейт“ и от музея „Виктория и Албърт“, които той щеше да използва в колаж. Вече ги беше купила от малко магазинче близо до хотела. Имаше доволен вид, когато се върна в апартамента с пликовете, които пиколото пренесе. Баща й я чакаше.

— Няма нужда да те питам как си се справила днес — разсмя се той. — Сигурно си получавала само шестици в часовете по пазаруване в „Крейг“. Успя ли да ме разориш?

— Още не — усмихна се тя, но определено беше похарчила доста пари и се бе забавлявала, затова се гордееше със себе си. Имаше огромна разлика с предишния път, когато излезе от магазина почти разплакана, защото някои се блъскаха в нея, а други се държаха грубо, просто не й обръщаха внимание или пък нямаше начин да привлече вниманието им.

— Как мина търгът?

— Успешно — усмихна се широко Бил. — Взех това, за което дойдохме. Можех да го направя и по телефона от Денвър, но не купувам често картини. — Всъщност той никога не бе купувал толкова скъпа или известна картина, но тази беше специална. — Реших да дойда и да й се насладя. — Пък и щеше да пътува с Лили и двамата да се позабавляват.

— Купил си нещо? — Не й беше казал, че възнамерява да купи картина, а че има работа в Лондон. Не искаше тя да остане разочарована, ако не спечели наддаването.

— Разбира се — усмихна се той и й подаде снимка.

— Мили боже, татко! Това ли купи? — Тя позна веднага художника и стила. — Истинска ли е?

— Надявам се! — Той се разсмя, щом видя изражението й. — Дано, след като знам колко платих. Ще бъде много неприятно, ако съм купил фалшификат. — В „Кристис“ нямаше такава опасност и документите за произход бяха безупречно изготвени. Той бе купил една от картините с водни лилии на Моне. Платното не беше голямо, но размерът беше чудесен, а самата картина великолепна. — Ще я закача на рецепцията на „Лилиите“. Реших, че там ще стои чудесно. — За момент Лили не знаеше какво да каже.

— Невероятно. — Тя го прегърна и притисна до себе си.

Бил знаеше, че дори да стане на сто, пак няма да успее да направи достатъчно за нея, и остана очарован, че картината й е харесала също като на него. Нямаше търпение да я види във фоайето на „Лилиите“.

Лили позвъни веднага на Теди и разбра, че той тъкмо става.

— Направо няма да повярваш — рече задъхано тя, когато той отговори.

— Какво? Проходи ли? — Понякога се шегуваха така, защото бяха в едно положение.

— Не, тъпчо. Стига глупости. Говоря сериозно. Татко току-що купи картина от „Кристис“. — Знаеше, че понякога Теди следи резултатите от важните аукциони онлайн и й разказваше за тях, въпреки че тя не се интересуваше особено. Този аукцион обаче бе събудил интереса й.

— Какво е купил? — попита любопитно Теди.

— Моне — изрече тя, сякаш думата бе свещена, поне така щеше да я приеме Теди, а и за нея не беше по-различно, тъй като баща й я беше купил заради нея.

— Говориш за Клод Моне ли? Ти шегуваш ли се? — Това бе напълно невъзможно. Родителите му имаха страхотни произведения на изкуството, но не притежаваха Моне. Такива картини бяха в музеите.

— От серията с водните лилии и смята да я закачи във фоайето на „Лилиите“. Нямаш представа колко е красива.

— Чакай да погледна онлайн. Ще ти звънна след малко.

Тя се изкиска, когато затвориха, а той се обади пет минути по-късно.

— Мама му стара. Направо невероятно! — Знаеше, че картината е струвала цяло състояние, защото пишеше „оценка при поискване“, което означаваше, че сумата е огромна. Колосална дори, но той бе достатъчно добре възпитан и не каза нищо, а заговори за красотата на картината, която беше изключителна. — Нямам търпение да я видя. — Беше задъхан от вълнение.

— Трябва да дойдеш у нас и да я видиш, когато се приберем.

Теди все още не й бе ходил на гости. Лили беше заета в училище през последните няколко седмици. Бе намислила да го покани на вечеря и да прекарат лятото заедно. Трябваше само да вземат ван заради тежкия му електрически стол, който имаше нужда от специално електрическо приспособление, за да бъде вдигнат. Затова Теди беше по-малко подвижен от Лили, чийто стол беше лек като перце и се прибираше в багажника на автомобил.

Поговориха още малко за картината, след това затвориха и тя отиде при баща си, за да му благодари, че я е купил.

— За нас тя е много специална — рече Бил със страхопочитание. Някой ден щеше да я подари на Лили. Тя щеше да се превърне във важна част от имуществото му и щеше да е добра инвестиция. Самият той бе впечатлен от покупката си и не съжаляваше нито за секунда.

През следващите два дни ходиха на пазар, в Хайд Парк, хранеха се в различни ресторанти, а в последния ден взеха картината от „Кристис“. Бил не искаше да я остави в хотела. Тя беше твърде важна, за да не бъде под ключ. Беше уредил да я приберат в сейфа на Музея на изкуството в Денвър, преди да я закачат в „Лилиите“. Беше вълнуващо, докато я качат в самолета. Известното произведение на изкуството щеше да пътува с тях чак до дома. Пътуването бе чудесно и за двамата.

Лили разказа на Теди всичко, когато се прибраха, и като специална награда Бил уреди ван с шофьор от „Крейг“ и откара Теди до музея заедно с Лили веднага след като се прибраха, за да може и той да види картината. Теди я наблюдаваше безмълвно, изпълнен със страхопочитание, най-сетне вдигна насълзените си очи към Лили.

— Това е най-красивото нещо, което някога съм виждал — рече той и Бил остана трогнат, че момчето я харесва толкова много.

След това го заведоха на вечеря у тях и Теди обиколи заедно с Лили цялата къща, благодарение на промените, които Бил беше направил. После останаха в хола, слушаха музика и Лили приготви вечеря в кухнята, в която и Теди можеше да влезе без всякакъв проблем. Гостуването беше толкова успешно, че Теди започна често да ходи у тях. Той нарисува своя картина, вдъхновена от водните лилии, и я подари на Бил, за да му благодари, задето го е приел в дома си. Творбата бе забележителна за млад художник, още повече човек, който не можеше да използва ръцете си свободно. Никой не би заподозрял, че има проблем, ако се съди по картината му.

— Ще я сложим в „Лилиите“ — увери Бил момчето, — във фоайето, също като Моне. — Той бе трогнат от подаръка и впечатлен от изключителния талант на Теди.

Между посещенията на Теди, Уокър, който се отби няколко пъти, и пет-шест момичета от класа, лятото на Лили се изниза неусетно. В края на август двамата с баща й ходиха до Аспен за няколко дена и когато се върнаха, беше време да тръгне на училище за последна година. Лятото беше приятно, весело и благодарение на Лили и баща й то беше най-хубавият сезон на Теди от две години насам. Сега вече и той беше част от семейството.