Даниел Стийл
Победители (23)

23

Когато Бил, Оскар и Лили заминаха за Аспен седмица преди олимпиадата през март, всичките им познати бяха толкова развълнувани, че едва сдържаха нетърпението си.

Бил беше резервирал къща в града с апартамент и за Оскар. Джеси щеше да дойде със самолет от Скуо и да се види с Крис там. Каръл щеше да пристигне от Бостън, а Джо нямаше да пропусне събитието за нищо на света и щеше да отседне в хотел. Уокър Блейк бе организирал десетина съученици, които да подкрепят Лили на параолимпиадата. Теди щеше да дойде с Фил и да участва в демонстрацията по ръгби, която щеше да рекламира летните игри. Сега нямаше да се състезава, но щеше да участва през лятото, а ръгби демонстрацията беше голямо събитие. Щяха да я филмират за И Ес Пи Ен.

Лили беше много развълнувана, също както по времето, когато участва в младежката олимпиада и когато беше приета в олимпийския отбор. Този път обаче се чувстваше по-нервна. Искаше да се представи добре и да накара всички да се гордеят с нея. Напрежението беше значително, докато тренираше заедно с Оскар всеки ден.

— Забрави за медала — нареди Оскар през първия ден в Аспен. — Прави онова, което сметнеш за необходимо. Забавлявай се. Наслади се на усещането! — обясняваше той, за да я накара да се отпусне преди събитието. Веднага разбра колко е напрегната и не искаше това да повлияе на представянето й. На втората вечер тук, в ресторанта, където Лили вечеряше с баща си, се натъкна на Вероника. Тя се държа горделиво, след като бе спечелила бронзов медал на олимпиадата предишната седмица. Започна да ахка и охка, когато видя Лили, а Лили не скри колко се е подразнила, след като някогашната й приятелка си тръгна. Беше облечена в същото яке, каквото носеше Лили преди година. Сега Лили беше в униформата в червено и синьо на параолимпийския отбор и се гордееше с нея. Беше създадена специално от „Ралф Лорън“ за игрите.

Беше напрегнато време за всички, които участваха в състезанията. В Аспен беше пълно с хора, дошли от цял свят, за да гледат. Навсякъде имаше филмови екипи, молеха Лили за интервюта, а единственото й желание бе да тренира преди събитието. Бе работила много през последните пет месеца в щатската програма на Зимния парк и цели шест години преди това.

Каръл и Джо дойдоха заедно от Денвър и отседнаха в хотел близо до къщата, която Бил бе наел, вечеряха заедно с Бил и Лили. На следващия ден Джеси пристигна с най-големия си син и се настаниха в същия хотел. Тя запозна Крис с Лили и двамата си допаднаха веднага, заговориха за училище, за музика, за ски, той призна, че е в ски отбора на университета на Денвър, остана впечатлен от олимпийската й история и колежите, в които беше кандидатствала. Очевидно тя беше умно момиче, но не правеше впечатление на надута като повечето девойки от колежа, които познаваше.

— Искаш ли утре да покараме ски? — попита небрежно Лили и тъй като той беше много любопитен да я види как се справя, се съгласи. Щяха да се срещнат, преди тя да започне да работи с Оскар по обяд. Треньорът й предпочиташе Лили да си почине сутринта, щеше да й се отрази добре.

На следващата сутрин Крис дойде да я вземе от къщата и двамата отидоха до шкафчето, където тя си държеше ските и щеките. Младежът я проследи с интерес как си слага моноските, снабдени със седалка, и вкара инвалидната й количка в шкафчето. Лили потегли с лекота, след като той си сложи ботушите и ските. Крис беше добър скиор, но трябваше да се постарае много, за да я настигне, и двамата се качиха заедно на лифта. Бъбреха приятелски, той я разпитваше за параолимпиадата. Майка му беше разказала за събитието, а Лили му разказа за Теди и ръгбито.

— Липсва ли ти Скуо Вали? — попита го тя, докато се возеха на лифта. Той беше красиво момче и на нея й беше приятно да си говорят, а за него изглежда нямаше значение, че тя е в инвалидна количка. Той също я намираше за красива, беше му интересно да покарат ски заедно и да види как тя ще се справи с моноските и малката седалка.

— Понякога Скуо ми липсва — отвърна искрено Крис. — Само че в Денвър много се забавлявам. — Беше участвал в ски отбора в Скуо, но призна, че не бил достатъчно добър за олимпиадата, за разлика от нея.

Подаде й ръка, когато слизаха от лифта, и тя зае поза с лекота, а той се приготви да я последва. Поеха бавно, след това увеличиха скоростта. Крис беше много добър и двамата се спускаха един до друг. Лили остана до него известно време и се отпусна напълно. Беше изключително добра и той остана впечатлен как се справя с моноските и щеките, докато се спуска. Тя ускори, но после реши да го изчака. Двамата бяха много въодушевени, когато стигнаха до базата и се качиха отново на лифта.

— Леле! Ти си страхотен скиор! — похвали я Крис, а тя се усмихна и нагласи каската. Той й предложи шоколад и двамата потеглиха отново. Спуснаха се три пъти преди срещата й с Оскар, а Крис изглеждаше така, сякаш е видял Господ, когато се срещна с майка си и Бил.

— Как беше? — попита го Джеси. — Забавлявахте ли се?

— Тя е невероятен скиор! — каза Крис и на двамата и бащата на Лили се съгласи.

Лили прекъсна в един и трийсет, срещна се с тях за обяд, после отново се качи с Оскар и покани Крис да отидат заедно, а треньорът остана доволен. Тя имаше нужда от човек точно като Крис, за да я разсее от напрежението и тревогите около предстоящото състезание. Когато Фил и Теди пристигнаха на следващия ден, Лили беше в страхотно настроение. Тримата млади се забавляваха добре, следобеда при тях дойдоха Уокър и неговата група и неочаквано къщата, която Бил бе наел, се напълни с приятели на Лили. Някои от състезателите в параолимпиадата, с които тя се беше запознала, също дойдоха и се възцари истински хаос от музика, храна, гласове и смях, навсякъде бъбреха хлапета.

— Чувствам се като директор на училище! — обърна се широко усмихнатият Бил към Джеси. Не можеше дори да се добере до стаята си.

— Свиквай — рече Джеси. — Скоро ще бъде точно така. — Той се разсмя на думите й.

Всички отидоха заедно на церемонията по откриването същата вечер. Тя беше трогателна, всички състезатели влязоха, а накрая запалиха олимпийския огън. Бе поставено официалното начало на игрите.

След това успяха да вечерят мирно и кротко с Каръл и Джо. На следващия ден предстоеше състезанието на Лили и тя трябваше да си легне рано. След вечеря Джо, Каръл, Бил и Джеси се разходиха из Аспен. Двамата мъже тръгнаха заедно, а Каръл и Джеси разгледаха витрините с бижута и кожи, скъпите изкушения на курорта.

— Трябва да ти кажа нещо — започна Каръл с хитра усмивка, когато спряха пред една от витрините. Джеси се запита дали не е променила мнението си за Джо. Той не можеше да се нарадва всеки път, когато я видеше, макар тя да бе категорична, че двамата ще си останат колеги и приятели. — Смятам да напусна Бостън. Така хлътнах по „Лилиите“, че искам да се преместя в Денвър и да приема работата тук. Може и да съм луда, че напускам „Мас Дженерал“, но решението ми се струва правилно. Какво ще кажеш?

Джеси се усмихна широко.

— Боже мой! Шегуваш ли се? Това е страхотно! Каза ли на Бил?

— Не, казах на Джо, че днес ще помисля. Смятам да подам молба за напускане, когато се върна. Ще им дам един месец. Така ще мога да се преместя през април. Денвър ми харесва. Градът е приятен, ти ще се местиш тук, Бил и Джо са тук, имам приятели. Това е добро начало. Може пък да ми трябва ново начало. — Каръл се замисли след тези думи. За нея решението беше важно. Много важно.

— На всички ни трябва ново начало — рече сериозно Джеси. — Това е най-хубавата новина, която съм чувала от година насам. Надявам се да го направиш.

— Сигурна съм, че ще го направя. Мисля по въпроса много сериозно още от Деня на благодарността.

— Джо има ли нещо общо с това решение? — попита предпазливо Джеси, но Каръл поклати глава.

— Все още не — отвърна честно тя. — Много е мил с мен и ми звъни в Бостън. Не че ме натиска да приема работата. Просто тук ми харесва. Да не говорим колко лоши неща ми се случиха в Бостън. Предпочитам да съм тук и да помогна „Лилиите“ да тръгне добре.

— И аз така — отвърна Джеси. — Нямам търпение да стане юни. Ще съобщя на децата, когато се върна. Така ще имат предостатъчно време, за да свикнат с тази мисъл. — Месеците, откакто бе взела решението през септември, бяха отлетели неусетно, а тя пътуваше често до Денвър. Бил й плащаше за консултациите и през юни щеше да започне да получава заплата като медицински директор. Финансово положението й се бе подобрило благодарение на консултациите, също както и това на Каръл. Това бе променило живота и на двете. — Добре дошла в екипа — продължи тя и я прегърна. Говореше така, сякаш преместването в Денвър е сигурно. Щеше да й е толкова приятно. Те двете се бяха сближили още повече, откакто работеха заедно за „Лилиите“.

— Какво обсъждате? — попита Джо, когато двамата с Бил застанаха до тях. Джо погледна топло Каръл и тя се усмихна.

— Работа — отговориха едновременно те.

— Някога мислите ли за друго? — скара им се той и те се разсмяха. Бяха изключително трудолюбиви и умни жени, и двете блестящи в професиите си. Той искрено им се възхищаваше.

Върнаха се във взетата под наем къща на Бил и младите си тръгнаха. Много от тях щяха да участват в различни състезания на следващия ден или да тренират. Теди и Фил се бяха настанили в хотел наблизо. Крис тъкмо си тръгваше, когато Бил се прибра след вечеря. Нямаше желание да се раздели с Лили, когато баща й се качи в стаята си. Двамата не можеха да се наприказват.

— Пожелавам ти успех утре. — Крис погледна Лили топло, след това се наведе и я целуна по бузата. Тя продължаваше да се усмихва, когато той си тръгна.

— Май си имаш обожател — отбеляза по-късно баща й, когато я видя в кухнята. Лили бе много развълнувана от предстоящото събитие и Бил наля и на двамата по чаша мляко, преди да си легнат.

— Харесвам го. Приятен е — призна срамежливо тя. Беше първото момче, което прояви романтичен интерес към нея след нараняването. Очевидно Джеси беше права — имаше момчета, които щяха да я харесат и може би дори да излизат с нея, въпреки че тя беше в инвалидна количка. Мисълта беше вълнуваща.

Същата вечер Лили се отпусна в леглото, замислена за състезанието на следващия ден. Надяваше се да се представи добре. Беше й трудно да заспи, а на сутринта стана много рано. Алпийското спускане беше втората дисциплина за деня след ски бягането. Демонстрацията по ръгби на Теди бе насрочена за втория ден и зрителите щяха да видят как ще изглежда състезанието по време на летните игри.

— Готова ли си? — попита я баща й, когато тръгнаха заедно от къщата, и тя кимна. Стори му се уплашена и той се опита да й вдъхне кураж, преди да се видят с Оскар. Имаха среща с останалите от олимпийския отбор. Състезателите бяха от цялата страна, от цял свят и когато я представяха официално, винаги подчертаваха, че е трябвало да участва в олимпиадата и е била една от фаворитките за златото, че е спечелила бронзов медал на младежките олимпийски игри преди четири години. И двете събития бяха големи, но сегашното не им отстъпваше, а конкуренцията беше жестока. Участниците бяха не по-малко амбициозни и подготвени от тези на другата олимпиада.

Всички се качиха на седалковия лифт и докато Лили чакаше съотборниците си, се запита дали е готова. Не искаше да се изложи. Треньорът поговори с тях преди началото и тя се подреди. На гърба й се виждаше номерът — деветнайсет. Знаеше, че баща й и Джеси, Крис, Каръл и Джо, Теди и Фил я чакат на финиша в края на пистата. Уокър също беше там с огромна тълпа и бе обещал да скандира шумно, когато тя финишира. Лили беше толкова нервна, че почти не бе в състояние да мисли, а Оскар се въртеше наблизо, защото не го пускаха при нея.

Тя наблюдаваше първите и остана впечатлена от стила и скоростта им. Някои от тях се бяха състезавали преди, а старата златна медалистка също участваше. Нараняването й бе малко по-леко, отколкото това на Лили, и тя можеше да ходи с патерици, когато не беше на ски. Ето че дойде и нейният ред, Лили изрече бърза молитва и се оттласна напред, концентрира се над планината и онова, което правеше. Времето летеше и докато се усети, финишира. Беше развълнувана, задъхана и видя, че Теди и останалите са широко усмихнати. Приближи се до Теди, щом можа, и зачакаха резултата, а баща й дойде да я поздрави за великолепното представяне. Очите му грееха от гордост. Крис вдигна палци.

— Как се справих? — обърна се тя задъхано към Теди, докато сваляше очилата.

— Беше като светкавица — грейна той.

Минути по-късно оповестиха скоростта й, времето й беше добро, но не колкото на предишния шампион. Въпреки това беше съвсем близо. Треньорът й слезе от планината и също бе доволен от времето и скоростта й.

— Сребърният ни е в кърпа вързан — рече той със силния си акцент. В очите му блестяха сълзи. Нищо не беше сигурно, докато другите не се спуснеха. В края щяха да съобщят кои са победителите. Чакането се проточи безкрайно, докато Лили слушаше внимателно какво е времето на останалите. Най-сетне дойде време за окончателните резултати. Тя беше на второ място. Беше спечелила сребърен медал и неочаквано се озова в седалката на ските, сложиха й панделка с медал на врата, звучеше химнът, тя се разплака, а когато вдигна очи, видя баща си и Оскар, които се прегръщаха. После, след края на церемонията, всички дойдоха да я разцелуват и поздравят. Беше по-хубаво, отколкото когато спечели бронза на младежките олимпийски игри.

Това беше един от най-великите моменти в живота й. Уокър я сграбчи, вдигна я от земята и тя се разсмя. Наведе се да целуне Теди, а когато я настаниха отново в инвалидната количка, Крис я прегърна и се вгледа в очите й е широка усмивка.

— Много се гордея с теб! — рече той развълнувано и сълзите отново рукнаха по бузите на Джеси. Преди година, в болницата в Скуо, тя не беше очаквала подобно нещо, нито тя, нито Бил.

Останаха до края на състезанията, после отидоха в къщата на Бил и Лили да празнуват. Вечерта тя имаше среща със съотборниците си, но преди това баща й наля шампанско на всички, а Крис бе неотлъчно до нея. Денят бе наистина невероятен. Златната медалистка я поздрави. Беше девет години по-възрастна от Лили и се занимаваше с този спорт от осем години. Подчерта, че един ден Лили със сигурност ще спечели златен медал.

Вечерта беше дълга, вълнуваща, поздравяваха я. На следващия ден всички отидоха да гледат как Теди играе ръгби, а Лили не спря да се тревожи, докато го наблюдаваше, както винаги досега. Играта беше агресивна, груба, тя бе изтръпнала от страх, че ще го наранят. Той обаче вкара гол и отборът му спечели. Всички останаха много впечатлени, а момчето се забавляваше. На всички им беше приятно. След мача от И Ес Пи Ен интервюираха Теди.

Моментът беше вълшебен за Лили и тя нямаше търпение да минат четири години, за да се състезава отново. Сега вече й се искаше още повече да наблегнат на спортната програма в „Лилиите“, където щяха да организират ежегодни състезания с медали. Така всички щяха да имат цел, а четири години бяха дълго време. Останаха в Аспен десет дена, докато траеха игрите, и посетиха много от състезанията. Лили прекара разкошно с отбора. Заключителната церемония беше много трогателна. Лили си сложи сребърния медал и знаеше, че никога няма да забрави тези моменти. Накрая тя благодари на Фил за онова, което бе направил за нея.

В деня след закриването всички се прибраха. Крис й обеща да й се обади в Денвър. Искаше отново да отидат заедно на ски и предложи да излязат на вечеря.

— Ще бъде супер — усмихна му се тя, когато той тръгваше за Денвър с майка си. Джеси спря да поговори с Каръл за минутка, преди да си тръгнат.

— Взе ли окончателно решение? — прошепна тя.

— С вас съм. Щом се прибера, ще си пусна заявление за напускане. — Джеси се усмихна широко, прегърна я и вдигна палци, а след това забърза, за да откара Крис до университета на Денвър. Беше го наблюдавала как се държи с Лили. Разбра, че между тях разцъфва романс, и остана много доволна. Не можеше да си представи по-добро развитие и за двамата. Очарована беше, че Каръл ще се премести в Денвър. Сега щеше да си има добра приятелка, щом дойде тук. А най-хубавото бе, че Лили е спечелила медала, за който бе работила толкова упорито.

Лили заспа в колата на баща си с медала на врата, докато пътуваха за Денвър. Той я погледна и се усмихна. Не помнеше да е бил по-щастлив в живота си.