Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (4)

3.

18 декември, 18:06

Ватиканът

Кардинал Бернар подреждаше вестниците на полираното си бюро, сякаш организирането им в стегнати редици можеше да промени думите в тях. Ужасяващи заглавия крещяха от страниците:

Сериен убиец вилнее из Рим

Млади жени стават жертва на ужасни убийства

Полицията е зашеметена от бруталността

Светлината на свещите се отразяваше от инкрустирания със скъпоценни камъни глобус до бюрото. Кардиналът бавно завъртя сферата: копнееше да е навсякъде, само не и тук. Погледна старите си книги, свитъците, меча си от времето на кръстоносните походи на стената — неща, които бе събрал през вековете, посветени на служба на Църквата.

„Служих дълго, но дали службата ми бе добра?“

Миризмата на вестникарско мастило пак насочи вниманието му към страниците. Подробностите го смутиха още повече. Всяка жена била с прерязано гърло и кръвта й била източена. Всички били красиви и млади, с черни коси и сини очи. Били от най-различен произход и положение, но всички намерили смъртта си в най-старите квартали на Рим, в най-тъмните часове преди изгрева.

Общо двайсет, ако се вярваше на вестниците.

Но Бернар беше успял да скрие много повече детайли. Броят на жертвите бе такъв, че се падаше по една на ден от края на октомври.

Нямаше как да не забележи времето.

Краят на октомври.

Убийствата бяха започнали малко след битката в криптите под базиликата „Св. Петър“ — битка за Кървавото евангелие. Сангвинистите бяха излезли победители срещу Белиал — съюз между хора и стригои, воден от неизвестен лидер, който продължаваше да тормози ордена му.

Малко след битката отец Рун Корза беше изчезнал.

Къде беше той? Какво беше направил?

Бернар се помъчи да избяга от тази мисъл.

Погледна купчината вестници. Може би някой стригой се беше измъкнал от битката и ловуваше по улиците на Рим, като издебваше тези момичета? В тунелите бе имало толкова много зверове. Един от тях би могъл да се изплъзне от мрежата им.

Част от него се молеше това да е истина.

Не смееше да си помисли за алтернативата. И този страх го караше да чака нерешително, докато невинни момичета продължаваха да умират.

На вратата се почука.

— Кардинале?

Той позна гласа и мудните удари на сърцето, които вървяха с него.

— Влезте, отец Амвросий.

Човекът свещеник отвори дървената врата с едната си ръка. Другата му бе свита в подобие на юмрук.

— Съжалявам, че ви безпокоя.

От тона му изобщо не личеше да съжалява. Всъщност в гласа му се долавяше едва прикрито злорадство. Макар че Амвросий явно обичаше кардинала и му служеше прилежно, у него си оставаше нещо дребнаво, което намираше перверзно задоволство у нещастието на другите.

Бернар потисна въздишката си.

— Да?

Амвросий влезе. Пълното му тяло бе наклонено напред като на надушила следа хрътка. Той огледа осветената от свещи стая, може би за да се увери, че Бернар е сам. Амвросий страшно обичаше тайните си. Но пък може би именно това бе причината да обича и Бернар. След толкова много векове във вените му имаше толкова много тайни, колкото и черна кръв.

След като се увери, че са сами, помощникът сведе почтително глава.

— Хората ни намериха това на мястото на последното убийство.

Пристъпи към бюрото и протегна ръка. Бавно разтвори пръсти.

Беше нож. Извитото острие приличаше на нокът на тигър. Острата кука имаше дупка в единия край, през която боецът можеше да прокара пръст и за нула време да нанесе хиляда смъртоносни рани. Това бе древно оръжие, известно като карамбит, и корените му можеха да се проследят векове назад. А ако се съдеше по патината, точно този нож също беше стар — но това не го правеше музеен експонат. Ясно си личеше, че е издраскан в битки и е бил използван по предназначение.

Бернар взе оръжието от ръката на Амвросий. Паренето по пръстите потвърди най-лошите му страхове. Острието бе покрито със сребро — оръжие на сангвинист.

Представи си лицата на убитите момичета, разрязаните им от ухо до ухо гърла.

Сви пръсти около изгарящото сребро.

В целия орден имаше само един сангвинист, който носеше такова оръжие — онзи, който бе изчезнал с началото на убийствата.

Рун Корза.