Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (50)

49.

20 декември, 15:04

Сива, Египет

Рун се завъртя бавно в кръг. Оглеждаше покрития с пясък кратер и си представяше основата му от мистериозно стъкло. Още докато помагаше на Ерин и Джордан в разчистването на отвора на кладенеца лечебна вода бе почувствал леко парене от стъклото. Искаше му се да го обясни с нагорещения пясък и жарещото слънце, но разпозна познатото бодване от безбройните докосвания на разпятието си през вековете.

Това стъкло гореше със святост.

Чувстваше същото от кладенеца… и от тази странна жена ангел. Когато тя мина покрай него да излекува Томи, от пръстите й капеше вода и падаше на пясъка с такава святост, че Рун уплашено отстъпи назад.

Кристиан очевидно бе доловил същото и я поглеждаше с почуда и страхопочитание.

Рун трепереше — усещаше огромната тежест на светостта на този кратер.

Самата му опетнена кръв сякаш гореше на това божествено място.

— Трябва да разчистим пясъка! — извика Ерин.

Вече беше коленичила и чистеше една ивица, разкривайки нещо гравирано в стъклото. Махна им да се пръснат в кръг около извора.

Всички се захванаха за работа, дори Томи.

Единствено Арела не прояви никакъв интерес. Но пък тя знаеше тайните, погребани тук от векове. Вместо това продължаваше да гледа забуленото в пепел небе — взираше се на север почти с очакване.

— По-лесно е, ако не се борите с пясъка — каза Ерин. — Използвайте естествената му тенденция да се стича.

И им показа, като започна да изхвърля пясъка между краката си като куче. Рун и другите последваха примера й. Песъчинките пареха дланите им, нагорещени от нещо повече от слънцето в небето.

Рун стигна до стъклената основа на кратера. Появиха се още части от шарката, открита от Ерин, врязана дълбоко в повърхността. Той махна пясъка и разкри правоъгълен панел, съдържащ една-единствена сцена.

Другите също откриха подобни панели, гравирани в златистата повърхност. Те образуваха пръстен около извора и разказваха отдавна скрита история.

Всички се изправиха, като се мъчеха да разберат изображенията.

Арела пристъпи към най-близкия до Ерин панел, наведе се и внимателно махна пясъка от една фигурка. Малкото момче ги гледаше, но лицето му бе изобразено в профил, в типичния египетски стил.

— Прилича на йероглифи — промърмори Томи.

Но разказът не бе за египетски царе или богове. Момчето с къдравата коса се изкачваше по стилизирана дюна, от другата страна на която имаше водоем.

Но това не беше което и да е момче.

— Това Христос като дете ли е? — попита Ерин.

Арела се обърна към тях.

— Тук се разказва как едно малко момче отишло само в пустинята да намери скрит извор. Още нямало единайсет години и си играело сред пясъците и езерцата като всички други момчета.

При мисълта, че Иисус е можел да си играе в пустинята като всяко друго невинно дете, Рун трепна.

Арела пристъпи към следващия панел и те я последваха. Тук момчето бе стигнало водоема. На отсрещния бряг бе кацнала птица, от чието тяло излизаха някакви линии.

Ерин се загледа в изображението и сбърчи чело.

— Какво е станало?

— Ти си Жената на Познанието — отвърна Арела. — Ти трябва да ми кажеш.

Ерин клекна, огледа рисунката и каза:

— Момчето носи прашка в дясната си ръка и камъни в лявата. Значи ловува… или може би си играе. Прави се на Давид, който се бие с Голиат.

Арела се усмихна, излъчваше ведро спокойствие.

— Точно така. Само че в пустинята не е имало Голиат. А само малък бял гълъб с яркозелени очи.

Томи ахна и впери поглед в Арела.

— Видях такъв гълъб в Масада… със счупено крило.

Усмивката й се изпълни с тъга.

— Както и един друг човек много преди теб.

— Имаш предвид Юда… — Томи клекна до Ерин, за да разгледа птицата по-добре. — Той също каза, че е видял гълъб. Когато бил момче. Сутринта, когато срещнал Иисус.

Ерин погледна Томи, после Арела.

— За Църквата гълъбът винаги е бил символ на Светия Дух.

Рун се мъчеше да разбере как е възможно тази птица да свързва трите момчета. И което бе още по-важно — защо?

Арела просто се обърна с безстрастна физиономия и продължи към следващия панел. Те я последваха.

Тук камъкът беше полетял от прашката, бе улучил птицата и беше счупил крилото й.

— Улучил е птицата — промълви Ерин.

— Искал е камъкът просто да падне до нея и да я подплаши. Но намеренията не са достатъчни.

— Какво означава това? — попита Томи.

Ерин обясни:

— Само защото искаш нещо да се случи по определен начин, не означава, че ще се получи точно така.

Рун долови мъката в сърцето на Томи. Момчето вече беше научило добре този урок.

„Както и аз.“

Следващият панел показваше мрачната развръзка от детската игра. Тук къдрокосото момче държеше гълъба, чиято шия висеше безжизнено.

— Камъкът не е счупил само крилото — рече Ерин. — Убил е гълъба.

— Колко му се искаше да може да върне времето — каза Арела.

Рун разбираше и това чувство. Представи си лицето на Елизабета под лъчите на слънцето.

Томи се обърна към Арела и присви едното си око.

— Откъде знаеш какво е правил Иисус и какво си е мислел?

— Бих могла да кажа, че е защото съм стара и мъдра, или защото съм прорицателка. Но в действителност зная тези неща, защото той ми ги разказа. Втурна се при мен, целият в пясък и сажди, и ми разказа какво се е случило.

Ерин се облещи.

— Значи не просто си довела светото семейство в Сива. А и си останала тук и си бдяла над тях.

Арела сведе глава.

Кристиан се прекръсти. Дори ръката на Рун несъзнателно се вдигна към кръста на гърдите му. Тази жена бе познавала Христос и бе споделяла първите му радости и мъки. Тя бе наистина свята.

Арела обгърна с жест кратера.

— Иисус стоеше точно тук, където стоим ние в момента.

Рун си представи извора. А също и птицата и момчето на брега. Но какво бе станало след това?

Арела продължи напред. Следващата картина показваше момчето с вдигнати високо ръце. От дланите му излизаха лъчи, изрязани в стъклото. И сред тези лъчи летеше гълъбът с широко разперени криле.

— Излекувал го е — каза Ерин.

— Не — отвърна Арела. — Върна го към живот.

— Неговото първо чудо — ахна Рун.

— Точно така. — Гласът на Арела не бе ликуващ. — Но светлината на това чудо привлече тъмния поглед на друг, който го търсеше, откакто ангелът се яви на Мария с радостната вест.

— Цар Ирод ли? — попита Джордан.

— Не. Много по-голям враг, на когото дори Ирод не би могъл да съперничи.

— Значи не е човек, ако не се лъжа? — предположи Ерин.

Арела ги отведе при следващия панел, на който момчето беше изправено срещу фигура от дим с огнени очи.

— Наистина не е човек, а неумолим враг, който издебна момчето не поради омраза към самото него, а защото винаги се е мъчил да разруши направеното от баща му.

— Говориш за Луцифер — тихо каза Ерин. Гласът й бе изпълнен с ужас.

Рун се взираше в стъклото, в тъмния ангел, предизвикващ младия Христос — както щял да направи Сатаната, подложил на изкушения Христос в пустинята по-късно, когато Спасителят бил вече мъж.

— Бащата на лъжите дойде тук, готов за битка — каза Арела. — Но някой друг се притече на помощ на момчето.

И пристъпи към следващия панел, на който момчето бе обгърнато от крилете на ангел, точно както сибилата бе обгърнала Томи днес сутринта.

— Друг ангел му е дошъл на помощ. — Ерин се обърна към Арела. — Ти ли беше?

Лицето на сибилата омекна.

— Иска ми се да беше така, но не е.

Рун разбираше съжалението в гласа й. Каква привилегия би било да спасиш Христос.

— Тогава кой? — попита Ерин.

Арела кимна към панела. Изображението беше частично закрито от пясъка. Рун помогна на Ерин да го разчистят и светостта отново опари дланите му.

Ерин махна още няколко песъчинки и видя, че момчето е предпазено не само от криле, но и от меч в ръката на ангела.

Ерин погледна Арела и каза:

— Архангел Михаил. Ангелът, който се сражавал с Луцифер във Войната на Небето. Единственият, който успял да рани Луцифер, като го поразил с меч.

Арела пое дълбоко дъх.

— Михаил винаги е бил първият и най-добрият меч на Небето, както се доказа и този път. Той слезе и защити момчето от бившия си противник.

— Какво стана? — попита Джордан.

Арела сведе глава, сякаш не й се разказваше. Рун се вслуша в шепота на вятъра по пясъка, в сърдечните удари на човеците. Звуци, вечни като самата сибила.

Когато разбра, че тя няма да каже нищо повече, пристъпи към следващия затоплен от слънцето панел. Той изобразяваше експлозия, излизаща от момчето — линиите излизаха от слабото му телце, запращайки всичко друго извън панела.

Рун вдигна очи и погледът му обходи ръба на кратера. Опита се да си представи достатъчно силен взрив, че да остъкли пясък. Какво би могло да оцелее при подобна експлозия? Представи си ангелските криле, закриващи смъртното тяло от взрива.

Но какво бе станало със защитника на Христос?

Обърна се към Арела.

— Как е успял Михаил да издържи на подобен чудодеен взрив от детето?

— Не успя. — Тя въздъхна тихо и обърна гръб на пръстена от изображения. — Беше разкъсан на парчета.

„Разкъсан на парчета?“

— От него оцеля единствено мечът му. Тук, в кратера.

Рун стигна до последния панел. На него бе изобразен нащърбен меч, забит в кратера. Рун погледна подредения в дъга картинен разказ, като се мъчеше да го проумее изцяло.

Милостивата постъпка на Христос да върне живота на един обикновен гълъб бе довела до унищожаването на ангел. Как би могло момчето да си прости? Дали мисълта за станалото го беше преследвала непрекъснато?

Откри, че е паднал на колене пред последния панел и е закрил лицето си с ръце. Беше унищожил Елизабета, обикновена жена, и чувството за вина го преследваше през вековете. Беше отговорен за унищожаването на нейния живот и на всички онези животи, които тя бе отнела. Но въпреки това в този момент ръцете му не криеха мъката или срама му, а облекчението, когато откри мъничка утеха в този разказ.

„Благодаря ти, Господи.“

Да научи, че самият Христос е можел да направи грешка, облекчаваше товара му. Това осъзнаване не опрощаваше греховете му, но му помагаше да ги носи по-лесно.

— Какво стана с меча на Михаил? — попита Ерин.

— Момчето дойде при мен след това. Носеше парче от меча.

Арела докосна гърдите си.

— Пластината — каза Ерин. — С която беше заклан Томи.

Арела погледна извинително към момчето.

— Да.

„Парче от ангелски меч.“

— Къде е останалата част? — попита Джордан, който си оставаше воин докрай.

Спокойният глас на Арела затрепери, сякаш споменът я тревожеше.

— Момчето ми каза, че е съгрешило, когато убило гълъба… и е съгрешило отново, когато го е върнало към живот. Че не е готово за тази отговорност на чудесата.

— Нима искаш да кажеш, че първото чудо на Христос е било грях? — попита Джордан.

— Той така мислеше. Но пък в много отношения той бе просто едно уплашено, измъчвано от чувство за вина момче. Не съм аз онази, която да съди.

— Какво стана после? — попита Ерин.

— Той ми разказа всичко. — Тя махна с ръка. — После го успокоих, сложих го да си легне и отидох да проверя дали думите му са истина. Намерих кратера и меча в димящия му център. Потърсих наоколо и открих следите на Луцифер на юг, изцапани с капки от черната му кръв.

Рун погледна на юг. Едва сега откри по-тъмна диря, която прорязваше светостта. Беше слаба, но все пак различима.

„Дали капките са още тук?“

— А от Михаил — продължи Арела — не намерих нито следа.

— А мечът му?

— Остава скрит — рече тя. — Докато Първият ангел не се върне на земята.

— Но това не съм ли аз? — попита Томи.

Тъмните очи на Арела се задържаха безмълвно върху него за момент, след което тя каза:

— Ти носиш в себе си най-доброто от него, но не си Първият ангел.

— Не разбирам — каза Томи.

Ерин погледна Рун.

„Никой от нас не разбира.“

Нищо чудно, че момчето не можеше да благослови книгата.

Горчиво разочарование изпълни Рун. Всички жертви, за да може Томи да стигне тук, се оказваха напразни. Толкова много бяха страдали и проливали кръвта си в търсене на неправилния ангел. А портата на Ада продължаваше да се отваря и гибелта на света вече бе неминуема.

Бяха се провалили.

— Хеликоптер — каза изведнъж Кристиан.

Арела погледна на север, накъдето поглеждаше често, сякаш беше очаквала подобно нещо, и каза:

— Значи всички най-сетне идват. Да видят дали онова, което някога е било повредено, може да бъде поправено.

— Ами ако не може? — попита Ерин.

Слънцето вече се беше спуснало над хоризонта. До залеза оставаше малко повече от час.

Рун зачака с ужас отговора.

— Ако не може — Арела приглади мръсната си бяла рокля, — с царството на човека на земята е свършено.