Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (45)

44.

20 декември, 07:38

Недалеч от италианския бряг

Катерът се носеше към брега. Следвайки съвета на Ерин, бяха начертали курс на северозапад от Неапол, към един тъмен залив в Тиренско море, в сянката на вулканичния конус, където се намираше домът на кумската сибила.

Черните вълни кипяха покрай корпуса и пепелта шибаше лицето на Рун. Не миришеше на кръв, а само на желязо, сгурия и сяра. Когато я изтри от челото си, пръстите му се покриха с песъчинки.

Трусовете бяха спрели, но изригването продължаваше, изхвърляше пушек и пепел и запращаше струи огнена лава в мрака. Ерин им беше казала, че тази калдера се намира в центъра на по-голям супервулкан на име Кампи Флегреи, и ги предупреди, че ако този малък фитил подпали чудовищния магмен кладенец отдолу, по-голямата част от Европа ще бъде обречена.

С колко време разполагаха?

Вдигна поглед към небето в търсене на отговор — и не намери. Слънцето изгряваше, но под покривалото на вулкана си оставаше безлунна нощ. Светлините на катера прорязваха черния сняг.

Вътре в кабината Ерин и Джордан бяха покрили носовете и устите си с накъсани ивици плат, подобно на някакви крадци в безкрайна нощ, за да се предпазят от пепелта.

Джордан извика и посочи.

— Наляво. Онова там на плажа не е ли хеликоптер?

Рун видя, че той е прав, и леко се подразни, че войникът го е забелязал пръв. С по-острото си зрение различи уникалната форма и опознавателните знаци, които отговаряха на формата и знаците на машината, която ги бе атакувала.

— Хеликоптерът на Искариот! — потвърди той.

Кристиан насочи катера към него и освети корпуса му с лъчите на прожекторите.

В отговор по тях откриха огън. Куршумите улучиха един прожектор и засвистяха през носа. Джордан и Ерин се снишиха. Кристиан даде газ, сякаш се канеше да вземе хеликоптера на таран.

— Дръжте се! — извика младият сангвинист.

Вместо това Рун отстъпи от вратата и тръгна към носа. Чу как подводните криле заораха в пясък и камъни — и катерът рязко спря. Отхвърлен напред, Рун скочи високо, като използва инерцията да прелети над носа и останалата тясна ивица вода. Приземи се плавно на мекия пясък до хеликоптера. Забеляза движение в сенките и се хвърли натам. Стрелецът носеше кожен пилотски костюм и имаше кучешките зъби на стригой.

Рун замахна със своя карамбит към гърлото на звяра и благословената стомана разсече плътта до кост. Пилотът рухна на колене, после по очи. Тъмно петно се разпълзя по пясъка, докато черната кръв се мъчеше да изкипи светостта от прокълнатото тяло, отнемайки и живота със себе си.

Рун бързо претърси покрития с пепел плаж и махна на останалите да слязат.

Когато те се събраха около него, Рун вдигна поглед от трупа към тъмното небе. Денят се беше превърнал в нощ и всякакви създания можеха да бродят необезпокоявани наоколо.

Джордан вдигна нещо проблясващо в черната пепел.

— Една от пеперудите на Искариот. — Той насочи лъча на фенерчето си към други ярки точки, които проблеснаха на светлината като пръснати в прахта изумруди. — Тази в ръката ми изглежда невредима. Обзалагам се, че предавките и часовниковият механизъм не са издържали на цялата тази пепел.

— Въпреки това внимавайте къде стъпвате — предупреди Ерин другарите си. — Сигурно още са пълни с отровна кръв.

Основателно предупреждение.

Кристиан оглеждаше земята особено предпазливо.

Рун отиде при него.

— Как си?

Кристиан нервно облиза устни.

— По-добре. Малко вино, малко свеж въздух… — Той махна сардонично към черния снеговалеж. — Кой не би се почувствал силен като вол?

Рун го изгледа преценяващо.

Кристиан се поизправи и го погледна сериозно.

— Справям се… добре.

Рун определено нямаше забележки за начина, по който се бе справил с кораба — беше ги докарал до брега за по-малко от двайсет минути.

Зад тях Бернар претърсваше плажа, вероятна не толкова за информация за Искариот, колкото за подкрепленията, които беше извикал. Екипът не можеше да очаква кой знае каква непосредствена помощ, при това само от сангвинистите в района на Неапол. Рим беше твърде далеч, за да стигнат навреме.

Ерин извика с приглушен от маската глас. Двамата с Джордан бяха приближили скалите.

— Следи! Намерихме следи в пясъка!

Бернар отиде при тях, следван от Кристиан и Рун.

Тя посочи и Джордан освети с фенерчето си. Макар и покрити с пепел, пресните следи се виждаха ясно върху мекия пясък. Ерин вдигна глава. Лицето й лъщеше от пот. Тук самият въздух сякаш гореше.

— Май са продължили към онези канари.

Рун кимна и тръгна пръв. Намери път между камъните и стигна отвора на малък тунел в отвесната скала. Въпреки пепелта, която изпълваше въздуха и запушваше носа му, успя да долови миризмата на жупел от тунела.

Джордан вдигна фенерчето си и лъчът му освети дълго гърло в черна скала, покрита с жълти серни жилки.

— Този тунел минава под вулканичния хълм — каза Ерин. — Сигурно води към руините на Куме и трона на сибилата на североизток.

„И към портите на Ада под него.“

Бернар докосна рамото на Кристиан.

— Оставаш тук с Ерин и Джордан. Чакай пристигането на онези, които повиках. Щом дойдат, тръгнете след нас. — Поряза пръста си. — Оставям ви кървава диря.

Ерин пристъпи напред.

— Съгласна съм, че Кристиан трябва да остане, за да поведе другите, но аз идвам с вас. Зная за сибилата и за местната история най-много от всички ви. Това знание може да ви е нужно в лабиринта долу.

Джордан кимна.

— Права е. Аз също идвам.

Бернар отстъпи доста лесно. На Рун му се искаше да възрази по-настоятелно, но той също знаеше колко безсмислено е да спори с Ерин.

Влязоха в тунела, като оставиха Кристиан да им пази гърба и да очаква подкрепленията.

Рун водеше, следван от Бернар. Забеляза как Джордан държи Ерин в безопасност пред себе си. Тук нямаше пепел и двамата свалиха маските си, за да дишат по-лесно, но лицата им бяха мокри от солена пот.

Рун продължи напред. Не се нуждаеше от светлина. На всяко разклонение душеше въздуха. Острото му обоняние долавяше и други миризми през вонята на сяра — на пот, на познат парфюм, на афтършейв. Дирята го водеше в мрака сигурно, сякаш имаше карта.

Проходите се виеха и разклоняваха. Раменете му остъргваха стените, но той не забавяше крачка. Бернар го следваше по петите или вървеше до него, когато можеше. Явно кардиналът също надушваше следата, като на свой ред оставяше диря с капки кръв.

Рун изключи тази алена следа, като в същото време се опитваше да не слуша уплашеното туптене на сърцето на Ерин. Въпреки страха си тя продължаваше напред, непоколебима в решимостта си. Сърцето на Джордан също препускаше, но Рун знаеше, че войникът се страхува повече за нейната безопасност, отколкото за своята.

Лъчите на фенерчетата им осветяваха от време на време пътя. Докато навлизаха все по-дълбоко, Рун забеляза черни пипала да се вият по тавана, подобно на димни лози. Колкото повече напредваха, толкова по-дебели ставаха те и сякаш се надигаха от дълбините под тях.

Рун подуши едно от тези пипала и се закашля. Вонеше на сяра, но също и на гниеща плът, на поквара, на мрака на древна крипта.

Двамата с Бернар се спогледаха разтревожени.

Изведнъж Бернар рязко обърна глава напред.

Разсеян, с притъпени от черния дим сетива, Рун едва не го пропусна. Шум от боси крака, шумолене на плат — и в следващия миг им се нахвърлиха, а в мрака проблеснаха остриета.

Стригои.

Капан.

Рун и Бернар посрещнаха внезапната атака със сребро и бързина, със синхронизирани и мълниеносни движения. Бяха се сражавали рамо до рамо много пъти през дългия си живот. Повалиха първите двама с лекота, но от тунелите пред тях прииждаха много други и изпълваха мрака с проклятия и свирепо съскане.

За щастие тунелите бяха тесни и това ограничаваше броя на противниците, които можеха да ги нападнат едновременно. Глутницата като че ли целеше повече да ги задържи и изтощи. Може би убиването на сангвинистите не беше необходимо, за да може Искариот да постигне победа. Достатъчно бе само да ги забави, за да си осигури достатъчно време да изпълни задачата си.

А това даваше надежда на Рун.

Щом Искариот беше изпратил тези зверове да ги забавят, значи за това забавяне имаше причини.

„Може би не сме закъснели.“

Рун стисна зъби и продължи да се бие.

Зад тях проехтяха изстрели. Бърз поглед показа, че още стригои са им излезли в гръб. Или ги бяха пропуснали, или бяха намерили обиколен път през лабиринта. Картечният пистолет на Джордан направи на решето първите. Ерин също беше извадила пистолет и стреляше над рамото на войника.

— Помогни им — каза Бернар. — Аз ще удържа фронта.

„Но за колко време?“

Рун се обърна и се включи в битката отзад. Тримата заработиха като ефективен екип. Ерин забавяше противника с точни изстрели в коленете и краката. Джордан пръскаше глави. Рун поваляше всичко, което приближеше твърде много.

Удържаха позицията си, но времето течеше.

А целта на Искариот несъмнено бе точно такава.

Изведнъж сред масата стригои се появиха фигури с черни раса, които започнаха да посичат противниците със сребърните си мечове.

Сангвинисткото подкрепление.

Кристиан ги водеше със саби в двете ръце. Разчисти си път през останалите стригои и стигна до тях. Джордан го тупна радостно по рамото.

Още сангвинисти се завтекоха покрай тях да помогнат на Бернар.

Рун ги последва.

Бернар посочи към лабиринта.

— Разпръснете се. Разчистете фланговете!

Рун удвои усилията си, като посичаше противниците и си пробиваше път напред. Тунелът се разшири и излезе при подземна река, мост и осветена от факли зала от другата страна.

Рун и Бернар изблъскаха останалите стригои през ръба в кипящата вода и реката ги отнесе. Подкрепленията се събраха зад групата, прикривайки тила им.

Ерин отиде при Рун и посочи през серните изпарения на реката. В далечината се движеха смътни фигури, но ясно личеше, че се извършва жертвоприношение.

— По-бързо!

Екипът се втурна по хлъзгавите камъни на извития мост.

Веднага щом Рун стъпи на другия бряг, самият въздух сякаш се промени и стана студен като в гробница посред зима. Дъхът на Ерин и Джордан излизаше на пара. Но много по-смразяваща беше ужасната гледка, която ги очакваше.

В центъра на залата имаше черен камък, върху който лежеше бледа фигура, прикована на място от въжета. Черната мъгла обвиваше напълно фигурата, виеше се около нея, издигаше се до тавана и продължаваше до всеки тунел, пращайки пипала, търсейки открито пространство.

Вонеше на смърт и разложение.

Искариот стоеше очертан на този ужасен фон с ликуващо изражение.

Зад олтара имаше жена, увиснала до стената. Тъмната й кожа блестеше, очите й сякаш светеха със собствена светлина.

— Това е тя! — каза Бернар и се вкопчи в ръкава на Рун.

Той обаче не му обърна внимание: гледаше последната фигура в мрачната сцена.

Отдясно Елизабета лежеше на пода в локва черна кръв, която обаче май не беше нейна. И се бореше под половин дузина стригои. Около нея лежаха други, вече мъртви. Шепа пеперуди пърхаха безпомощно по пода със заскрежени от студа криле.

Погледът й срещна неговия. Очите й бяха изпълнени с ужас — но не за собствения й живот.

— Спаси момчето!

 

 

07:52

Джордан застана до Ерин и бързо прецени положението.

В този момент на безсилие още стригои изскочиха от най-близките тунели от двете страни. Бернар пое онези отляво, а Рун се втурна надясно.

Джордан блъсна Ерин напред, далеч от нападателите.

Насочи се към единствената друга заплаха в залата.

Вдигна картечния си пистолет и се втурна към фигурата в сивия костюм. Искариот се обърна. Джордан си спести остроумните забележки и изстреля три откоса в гърдите му, като се целеше в сърцето.

Искариот падна по гръб на пода, яркочервената му кръв се просмука през бялата риза и костюма и потече върху камъка.

— Бях ти длъжник, копеле — промърмори Джордан, като разтъркваше собствените си гърди.

Продължи да държи оръжието си насочено към мъжа. Искариот беше безсмъртен и най-вероятно щеше да се възстанови, но колко време щеше да му е нужно? На момчето му трябваше известно време, за да си възвърне силите. Джордан се надяваше същото да се отнася и за кучия син, но въпреки това остана нащрек. Струя алена кръв течеше по камъка и като че ли се насочваше към черния вихър.

Замръзна, преди да го стигне.

Ерин пристъпи напред към момчето.

Джордан я хвана за ръката и я спря.

— Чакай малко.

Тя го погледна.

— Мислиш, че е отровно ли?

— Мисля, че е нещо много повече — каза той. — Аз ще ида.

Докато приближаваше, усети как постоянното парене в рамото му отслабва. С всяка крачка краката му ставаха все по-тежки. Сякаш нещото, бълващо отдолу, можеше да угаси огъня в него — и да изсмуче всичките му сили. Внезапно го прониза болка в гърдите и пръстите му посегнаха към мястото, където беше прострелян. Погледна надолу, очаквайки да види кръв.

— Джордан?

— Не мога…

Рухна на колене.

 

 

07:53

Рун чу изстрелите и видя Искариот да пада, изваден за момента от строя. Зад него Бернар се биеше при отвора на тунела, като удържаше нападащите стригои. Рун скочи към онези, които държаха в плен Елизабета. Докато летеше, посегна надолу, откъсна двама от нападателите й и ги запрати към устремилата се към него глутница.

Приземи се, размазвайки механични пеперуди. Творенията бяха станали странно безсилни поради студа.

Втурна се към глутницата и оръжието му проблесна зловещо.

Нападателите му изпопадаха, кръвта им се плисна върху камъните.

Деряха го нокти, зъби се мъчеха да се доберат до него, но Рун продължи да се бие и отблъсна противниците обратно в тунелите. Накрая те сякаш изгубиха желание да се бият и побягнаха в мрака.

Рун се възползва от затишието и бързо се обърна. Елизабета се бореше с четиримата останали противници, гърчеше се като уловена лъвица и кървеше от стотици рани, също като нападателите й.

За момента бяха в патово положение.

Рун се хвърли напред.