Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Невинна кръв (39)

38.

20 декември, 05:38

Средиземно море

Ерин се разтърси от раздираща кашлица.

Усети вкуса на кръв, надуши дим. Джордан стискаше здраво ръката й.

„Живи сме — но колко още?“

Водата зад прозорците кипеше, а хеликоптерът продължаваше да потъва в студената бездна. Лампички хвърляха алени отблясъци в кабината. Водата бавно пълнеше долната половина.

Рун се надигна и тръгна напред с Бернар към Кристиан, който се беше отпуснал безжизнено на ремъците. Двамата се помъчиха да го освободят.

Ерин последва примера им и се зае със закопчалката на коланите, която, за щастие, работеше. Джордан направи същото и включи фенерче. Опря длан в прозореца.

„Колко дълбоко сме потънали?“

Водата отвън беше черна като петрол.

Джордан се дръпна, когато Рун дойде при тях, понесъл Кристиан за ръцете. Бернар държеше краката му. Лицето на младия сангвинист бе цялото в кръв.

Жив ли беше?

Джордан посочи прозореца.

— Трябва да се махаме. Рун, имаш ли достатъчно сила да счупиш прозореца?

— Мисля, че да.

— Не! — извика Ерин. — Не знаем колко сме дълбоко. Налягането може да ни смаже. А и дори да счупим прозореца, едва ли ще стигнем до повърхността, като задържим дъха си.

Джордан се намръщи.

— Трябва да опитаме. Ако не направим нищо, удавянето ни е в кърпа вързано.

Рун кимна и каза:

— Джордан е прав. Ще направя всичко по силите си да ви защитя и да ви изкарам на повърхността. Бернар може да носи сам тялото на Кристиан.

Ерин скръсти ръце на гърдите си и погледна надигащата се вода, която вече стигаше до средата на кабината. Знаеше, че те грешат. Огледа се и извика:

— Чакайте! Има и друг начин!

Джордан я погледна.

— Няма да ви хареса — рече тя.

— Какво? — остро попита Джордан.

Тя посочи дългия сандък под водата. Бернар го беше взел за графинята.

— Може да ни послужи като спасителна капсула.

Джордан стисна зъби. Определено не му харесваше идеята надеждата им за оцеляване да зависи от ковчег. Въпреки това кимна. Тя беше права.

Рун бързо свали ремъците, които държаха големия пластмасов сандък за пода, и той моментално изплава.

— Би трябвало да ни предпази от налягането — каза Ерин. — И би трябвало има достатъчно въздух, за да стигнем до повърхността.

— Прекалено много „би трябвало“ — отбеляза Джордан.

По-добра възможност обаче нямаха.

Рун вдигна капака. Джордан влезе пръв и легна по гръб. Вдигна ръце, сякаш приканваше Ерин в леглото. Тя влезе в ковчега и той я прегърна.

Рун затвори капака и двамата потънаха в пълен мрак. Ерин чу как закопчалките изщракаха. Съсредоточи се върху ударите на сърцето на Джордан, които отекваха в нея през гръдния му кош. Тялото му направо гореше под мокрите дрехи след леденостудената вода. Тя се размърда и забеляза, че лявата му ръка е по-гореща от дясната.

Преди да успее да се замисли върху това, Рун тупна ковчега отстрани — може би ги предупреждаваше да са готови.

Джордан придърпа главата й на гърдите си.

— Доста ще друса.

Ерин чу трясък и плътен удар, когато водата нахлу и запрати ковчега в другия край на кабината. Тя се претърколи и се удари в стената. Сякаш някакво огромно куче държеше сандъка в зъбите си и тръскаше глава. Ерин стисна зъби, за да не извика.

Джордан я прегърна още по-силно и каза в ухото й:

— Държа те.

„Но кой държи нас?“

 

 

05:42

Рун се бореше с водата, за да изкара ковчега през разбития прозорец. Ковчегът не помръдваше — една от дръжките се беше заклещила за някакво изкривено парче метал.

Погледна навън и видя Бернар да плува нагоре в тъмните води: риташе ритмично с крака и държеше в прегръдката си отпуснатото тяло на Кристиан. Мъкнеше и ненадут спасителен сал, завързан за въже на кръста му.

Останал сам, Рун опря крака от двете страни на ковчега и намери опора в корпуса на хеликоптера, който продължаваше да потъва.

Дръпна с всичка сила и видя как дръжката се отскубна. Уплаши се, че сандъкът може да се отвори, и си представи как водата нахлува вътре и удавя Ерин и Джордан.

Заслуша се в уплашения ритъм на сърцата им — биеха като тимпани.

Не можеше да ги предаде.

Задърпа отново. Миналите провали му даваха сила. Нямаше да ги повтаря отново.

Накрая ковчегът се освободи — толкова внезапно, че Рун го изпусна.

Обърна се във водата и загледа как сандъкът се носи нагоре — бавно, твърде бавно. Заплува нагоре и се намести под него. Забута отдолу спасителната капсула, като се ориентираше по едва доловимата светлина на далечната луна.

Повърхността изглеждаше невъзможно далеч и я виждаше единствено благодарение на свръхестественото си зрение. Знаеше, че в ковчега има съвсем малко въздух, при това примесен с пушека в кабината.

Трябваше да побърза.

През цялото време се вслушваше в туптенето на сърцата им — различни, но въпреки това звучащи в хармония. Замоли се тихият им хор да не спре, докато не стигнат повърхността.

 

 

05:45

Джордан усети как спасителната им капсула изскача на повърхността. Постоянното им движение нагоре изведнъж спря и стомахът му сякаш се заклатушка в ритъм с морето зад стените на затвора им. Секунди по-късно закопчалките отново изщракаха и капакът рязко се вдигна.

Докато се полюшваха на повърхността, Джордан вдиша дълбоко чистия солен въздух и се наслади на допира на тялото на Ерин до своето. Тя обаче потръпна. Джордан я погали по гърба, за да пропъди страха й. През цялото време беше усещал как тялото й се бори с паниката.

Рун се хвана за ковчега и главата му се появи над ръба.

— Добре ли сте?

Джордан кимна.

— Благодаря за возенето.

Ерин се изкиска, по-скоро от нервно облекчение, отколкото на остроумието му. Независимо от всичко, това бе най-хубавият звук, който бе чувал от много време. Тя се опря на него и се надигна.

Рун посочи наляво.

— Бернар наду спасителния сал. Ще ви избутам до него.

Тъмната глава на свещеника се подаваше и скриваше като на тюлен, когато ги забута към сала, който приличаше на яркожълта вафла във водата. Бернар беше положил тялото на Кристиан върху него — черно петно на светлия фон.

Рун се тревожеше за новия си приятел.

Вече бяха загинали твърде много сангвинисти.

Огледа хоризонта, но явно другият хеликоптер отдавна бе отлетял.

Това обаче не означаваше, че са сами.

До тях достигна рев на двигател. Джордан погледна зад сала към носещата се към тях светлина, която подскачаше на вълните. Понтонна лодка „Зодиак“. Несъмнено идваше от извисяващата се в далечината нефтена платформа.

Същата, от която бе излетял атакувалият ги хеликоптер.

Лошо.

— Рун! — извика Джордан; свещеникът бе твърде ниско, за да може да види. — Имаме си компания!

Дори да имаше зрънце надежда, че хората в лодката са приятелски настроени, тя бързо беше разсеяна от разнеслите се изстрели. Куршумите избродираха тъмната вода и се насочиха към по-голямата и по-ярка мишена.

Бернар скочи от сала и изчезна под водата, като изостави Кристиан.

Означаваше ли това, че младият сангвинист вече е мъртъв?

Рун спря да ги бута и каза:

— Оставете ги на Бернар. Но все пак трябва да сме по-малка мишена…

И без никакво предупреждение преобърна ковчега и ги изсипа в студеното море. Макар Джордан да разбираше необходимостта от постъпката му, това никак не му хареса. Той изплю солена вода, когато изскочи на повърхността, и забърза към Ерин — тя не беше добър плувец.

Стигна до нея с две-три загребвания. В очите й се четеше страх, но също така и решимост.

Рун доплува до тях и каза:

— Продължавайте към сала, но гледайте да сте скрити зад него.

Скоро стигнаха до сала, но не посмяха да се качат. Джордан надникна над ръба. Лодката скъсяваше разстоянието и намаляваше скоростта. На нея имаше трима души — един на кормилото и двама стрелци.

Салът и те тримата бяха като мишени във водата.

Нападателите обаче не подозираха, че в същата тази вода има и акула.

Бернар внезапно се надигна до десния борд. Дълго сребърно острие проблесна на лунната светлина. Със светкавична бързина той разряза понтона, лодката се килна заплашително, двигателят се задави и млъкна, а изправените стрелци залитнаха, изгубили равновесие. Една ръка излетя от водата, сграбчи един глезен, дръпна рязко и стрелецът полетя във водата, но не и преди Бернар да отсече крака му в коляното с едно свирепо замахване с меча.

Другият стрелец откри огън, но Бернар вече беше изчезнал.

Лодката продължаваше да се клати. Вторият стрелец се завъртя предпазливо в кръг, като гледаше водата. Изведнъж лодката под него зейна — острието разряза гумения под — и той пропадна и изчезна.

Третият — онзи зад кормилото — даде газ и обърна лодката в опит да избяга и да потърси убежище на платформата. Бернар обаче изскочи от морето като делфин, изпълняващ номер, кацна до него, сграбчи го за косата и му преряза гърлото — всъщност почти му отсече главата.

После с една ръка запокити тялото в морето.

Джордан се опита да намери някакво равновесие между благочестивия духовник и бесния касапин, когото виждаше сега.

— Давайте към лодката! — извика Рун достатъчно силно, за да може Бернар да го чуе. — По-бързо. Аз ще взема Кристиан.

И се покатери на сала.

Ерин и Джордан заплуваха към лодката и Бернар им помогна да се качат. Джордан знаеше, че „Зодиак“ са издръжливи лодки, способни да се задържат и само на един поплавък. Когато се качи след Ерин, Рун вече беше доплувал — мъкнеше Кристиан за едната ръка.

Джордан му помогна да качат младия сангвинист на борда.

— И сега какво? — попита той, докато Ерин и Бернар се грижеха за Кристиан.

— Можеш ли да управляваш това нещо? — попита Рун.

— Няма проблем — каза Джордан.

Свещеникът посочи нефтената платформа.

— Много сме далеч от брега. Нямаме шанс да стигнем дотам с този малък двигател. Трябва да намерим друг начин за придвижване.

Джордан погледна извисяващата се платформа. Въпреки че цялото въоръжение на екипа беше на морското дъно, трябваше да влязат в змийското гнездо.

Очите на Кристиан бяха затворени. На челото му имаше дълбок разрез. Джордан знаеше, че е безсмислено да проверяват дишането или пулса. Сангвинистите нямаха нито едното, нито другото.

Кардиналът сложи сребърния си кръст на челото на Кристиан, сякаш се готвеше да отслужи последен обред. След малко го вдигна и под него се видя изгоряла кожа.

— Жив е — заяви Бернар.

— Ако умрем в служба на Църквата, ние се пречистваме — обясни Рун. Облекчението ясно личеше в гласа му. — Благословеното сребро престава да ни наранява.

Ерин хвана ръката на Кристиан.

— Трябва му обаче медицинска помощ — предупреди Рун и погледна Джордан. — Животът му все още е в опасност.

Джордан насочи лодката към нефтената платформа, даде газ и отсече:

— Тогава да идем на гости на съседите.