Джулиана Багът
Чисти (62)

Благодарности

Този роман си проправи път сред мечтите ми. Но когато се опитах да се откажа, се намериха хора, които настояха да продължа — най-вече дъщеря ми, която не спираше да ми повтаря, че трябвало да го завърша и че това била най-добрата книга, която съм писала. А когато споделих с приятелите си Дан и Ейми Хартман върху какво работя, те също започнаха упорито да ме тласкат към този свят. И сега съм им благодарна за това.

Искам да благодаря на баща си, който изчете заради мен тонове научна литература на тема нанотехнологии, история, медицина, кланици, светлина, комуникации, скъпоценни камъни, география, селско стопанство, черни кутии… — и който направи архитектурни скици на Купола, успя да изрови свръхсекретния документ „Операция Феникс“ и ме затрупа със статии за четене и теми за размишление. Винаги ще му бъда задължена за това, че ме възпита в търсене на логиката, на дълбокия смисъл, както и за начина, по който ме предизвикваше.

Благодаря на доктор Скот Ханас, директор на Центъра за полево оборудване и операции към Националната лаборатория за високомагнитни полета в Университета на Флорида, за това, че обсъди накратко с баща ми възможността за конструирането на кристални детектори. Благодаря ти, Саймън Ламсдън, за чудесната лекция върху основните принципи на нанотехнологията. Дълбоко оценявам информацията за заравяне на оръжия, публикувана от Чарлс Уудс в списание „Бекуудс Хоум“, която може да бъде намерена на www.backwoodshome.com.

Искам да благодаря на съпруга си Дейв Скот, който понася търпеливо пристъпите ми на безсилие, няма нищо против да му чета на глас тези страници и винаги знае как да предотврати назряващия семеен скандал. Благодарна съм на всички, които прочетоха първите чернови на книгата: Алекс Рейд, Франк Джампиетро, Кейт Питърсън, Кирстен Карълтън и Хедър Уитакър — едни блестящи умове. Специални благодарности на агентите ми Нат Собел, Джудит Уебър и Джъстин Манаск, които вярват в мен, насърчават ме и ми помагат да не изгубя посоката. Благодарна съм на Карън Розенфелд и Еми Каслен — искрено им се възхищавам и съм поласкана от отзивите им за романа. Благодарна съм на всички чуждестранни редактори, както и на редактора си тук, у дома, Джейми Ливайн — благодаря, благодаря, благодаря.

Благодарение на проучванията си за този роман се запознах с разказите за последиците от атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки. По време на редакторския процес се натъкнах на документалната книга „Последният влак от Хирошима“ от Чарлс Пелегрино, която в момента не се разпространява от издателя. За мен тя беше от решаващо значение заради описанието на загиналите и оцелелите. Надявам се един ден в книжарниците да се появи и новото преработено издание на книгата. Надявам се също романът „Чисти“ да накара хората да се заинтересуват от документалните разкази за атомните бомби — един безкраен ужас, който не можем да си позволим да забравим.