Джулиана Багът
Чисти (32)

Ел Капитан
Фуражка

Ел Капитан стои облегнат на един от масивните заоблени отломъци от рухналата водна кула и се оглежда за Пясъчни създания от толкова отдавна, че вече се е мръкнало. От време на време от пясъка се разнася шумолене. Опитва се да ги застреля, но светлината е прекалено оскъдна, а зверовете — прекалено бързи, за да бъдат улучени. Изглежда, гърмежите са ги подплашили надалеч.

Гладен е и му е студено. Краката му са подути след постоянното крачене напред-назад с Хелмут на гръб. В момента брат му е заспал и тежи като мъртвец. Но когато започва да хърка с все сили, Ел Капитан се навежда напред, след което се изправя и го халосва в грубата стена на водната кула. Хелмут изпуска силна струя въздух, проплаква и започва да хленчи, но Ел Капитан му нарежда да млъкне.

От колко време я няма вече? Не може да прецени. Часовникът му е спрял. Би могъл да се обади, но уоки-токито не работи.

А когато най-сетне вижда черния автомобил с извиващата се подире му прашна диря, гневът взима връх над облекчението. Колата криволичи едва-едва сред Мъртвите полета. Трябва да има причина да се движат по този начин. Дали шофьорът не кара на зигзаг, защото се страхува да не налети на някое Пясъчно създание? Трудно е да се каже.

Най-накрая колата спира. Покрита е с пласт тъмен пясък. По гумите има засъхнала кал. Дали не са били на някое място с хубава почва? Ел Капитан се изправя и по някаква причина Хелмут започва да хленчи отново.

— Млъквай, Хелмут — сопва се Ел Капитан и разтърсва Хелмут на гърба си. Вратът на брат му изхрущява, но това не означава, че е мъртъв. Понякога вратът му издава такива звуци.

Шофьорът не спуска надолу прозореца си. Така че Ел Капитан заобикаля и отваря задната врата. Ингършип го няма никакъв, в което няма нищо странно. Ингършип винаги се появява за кратко. Преша седи опряна на отсрещния прозорец, с кръстосани крака и закрила очите си с ръка. На смътната светлина в купето на автомобила момичето изглежда изпито и натъртено. Ел Капитан влиза в колата и затръшва вратата подире си. На седалката помежду им лежи амбалажен плик, носещ името на Преша, с разкъсан печат. Изглежда така, като че ли е бил мачкан с особена ярост.

— В базата ли се връщаме? — обръща се Ел Капитан към шофьора.

— Зависи — отвръща другият мъж. — Вече се подчинявам на заповедите на Белз.

— Моля? Подчиняваш се на Белз?

— Така нареди Ингършип.

След като е служил през всички тези години, изведнъж Преша Белз поема командването. След една-единствена вечеря?

— Ингършип ти е казал, че заповедите на Преша Белз са с предимство пред моите? Господи!

— Господи — повтаря Хелмут.

— Точно така, сър.

Ел Капитан се навежда напред и снишава глас:

— Изглежда така, сякаш бере душа.

— Да, но е жива — отвръща шофьорът.

Ел Капитан се обляга назад и прошепва:

— Преша.

Момичето се обръща и примижава към него. Червени кръгове ограждат очите й, които изглеждат замъглени.

— Добре ли си?

Преша кима утвърдително.

— Ингършип живее в шатра също като някогашните араби.

— Наистина ли? — учудва се Ел Капитан.

— Наистина ли? — повтаря Хелмут.

Преша поглежда през прозореца, повдига лекичко главата на куклата и я разклаща напред-назад вместо отговор. Да не използва куклата като посредник? После тя се обръща към него, сякаш го пита с поглед дали е разбрал жеста й. Явно няма доверие на шофьора, мисли си Ел Капитан, не иска той да подслуша разговора им.

Ел Капитан отвръща с кимане на главата, след което решава да провери дали догадката му е вярна:

— Е, прекара ли добре, заобиколена от разкош и изобилие?

— Прекарах чудесно — отвръща Преша и отново разклаща главата на куклата. Ел Капитан схваща намека. Нещо се е случило. Нещо лошо.

— Това заповеди за теб ли са? — той докосва плика.

— Да.

— Има ли нещо и за мен?

— Искат да ми помагаш.

В този момент се обажда шофьорът:

— Имам нужда от инструкции, Белз. Накъде да карам?

— Не ми харесва тона ти — отвръща Ел Капитан. Хрумва му да прасне шофьора по главата, но се отказва. Не му се иска да разстройва Преша.

— Не е задължително да харесваш тона ми — отвръща шофьорът.

Преша повдига крайчеца на плика, изтърсвайки съдържанието му: един-единствен лист хартия със списък от заповеди, снимка на възрастен мъж, отдаден на спокойна почивка в болничното си легло, както и портативно устройство. От цяла вечност не е виждал работещ компютър, а само за нищо непотребни боклуци. Черни екрани, разтопена пластмаса, няколко клавиатури и отделни части, сраснали се с телата на хората.

— Светещата точка — казва тя на Ел Капитан. — Трябва да намерим обекта. Мъж, осемнайсетгодишен.

Ел Капитан взима портативното устройство. Дотолкова е свикнал с уоки-токито, че новият апарат му се струва някак чужд. Екранът изглежда лъскав, все едно е полиран. На него се вижда част от земната повърхност, сякаш заснета от въздуха. И там наистина проблясва малка синя точица. Светещата точка примигва, движейки се по екрана. Ел Капитан я докосва и пред него изведнъж изниква близък план на района, в който се намира светещата точка. На екрана са изписани следните думи: „24-А УЛИЦА, ЧЕЙНИ АВЕНЮ, ТЪРГОВСКА БАНКА“. Майка му не говореше ли за тази банка със съкращението ТБ? Не беше ли това банката на майка му? Спомня си буркана с близалки, затворен с капачка с гумено уплътнение, и виещата се опашка от хора, оградена от двете страни с въжета от кадифена материя. Но улиците отдавна не изглеждат както преди. Екранът разкрива истината — един опустошен град, върху който е наложена старата карта на района.

— Знам къде е това място — казва той. — Синята точка ето тук.

— Да — отвръща Преша.

Той претърсва с поглед екрана за един наскоро появил се пазар. Но не го намира.

— Тази карта не е актуална.

— Не съвсем.

— Каква е тази синя точка? — пита Ел Капитан.

— Това е Чист. Избягал е от Купола през вентилационната система.

Ел Капитан мечтае да убие Чист. Това е едно най-обикновено желание — простичко и неумолимо като глада.

— А после какво ще правим с него? Ще го използваме като мишена?

— Ще го използваме да ни заведе при майка си — Преша присвива очи към хоризонта. — А накрая ще ги предадем и двамата на Ингършип.

— И той ще ги изпрати на публичен разстрел?

— Не, ще ги върне обратно.

— Ще ги върне обратно ли?

— Да.

Ще ги върне на Купола. Ел Капитан осъзнава, че Ингършип през цялото време е бил в комбина с Купола. Има чувството, че отдавна е знаел каква е истината, но е отказвал да я признае пред самия себе си. „Разбира се“, казва си той. Това означава, че ОСР изобщо не съществува. Тогава Ел Капитан си спомня какви усилия му струваше да намери заровеното оръжие, превит под тежестта на брат си, как кръвта пулсираше отчаяно във вените му, докато се оглеждаше за някакъв ориентир. Защото светът наоколо беше сринат, опустошен. По онова време майка му вече беше мъртва, погребана в гробището на приюта. А пейзажът наоколо беше напълно неузнаваем. И все пак оцеля, напомня си той.

— Радвам се, че Ингършип е спечелил твоята лоялност и доверие — казва той.

— Със сигурност — казва Преша, без да извръща поглед от прозореца. Ел Капитан не сваля очи от главата на куклата, която се повдига само на инч от седалката и се поклаща напред-назад. Тогава Преша се обръща и поглежда Ел Капитан в очите. — Надявам се, че е спечелил също и твоята лоялност и доверие.

Дали шофьорът не подслушва и докладва? Всъщност няма значение. Ел Капитан и бездруго не би могъл да отговори. Не би могъл дори да кимне. Просто не е по силите му да падне толкова ниско. В гърдите му гори огън. Хелмут също е неспокоен, сякаш гневът на Ел Капитан се е предал и на него по общото им кръвообращение. Хелмут не спира да шава нервно с пръсти, подобно на възрастна дама, която плете бебешки терлици.

— Накъде да карам? — обажда се шофьорът.

— Ще разбереш, когато ти кажем! — кресва му Преша.

Ел Капитан се гордее с нея и с облекчение открива, че цветът на страните й започва да се връща. Той хвърля поглед към портативния компютър и казва:

— Имаш ли план?

Тя кима с главата на куклата, след което отвръща:

— Ще следваме светещата точка.

Ел Капитан поставя пръст на снимката и я плъзва по седалката.

— Твой близък ли е?

— Дядо ми.

— Хубава машинка си има.

— Да.

Значи, държат дядото на Преша като заложник. Напълно в техен стил. Ел Капитан взима листа със заповедите. Преглежда го набързо. Трябва да локализират Чистия, да спечелят доверието му, да го придружат до обекта — майка му, и да предадат обекта на Специалните сили, които ще пристигнат веднага щом ги повикат по уоки-токито.

— Специални сили?

— Онези същества, които обират капаните ти.

Ел Капитан се опитва да осмисли информацията. Продължава да чете. Трябва също да защитят местообиталището, както и всичко, което е вътре в него. На всяка цена. И най-вече таблетки, капсули, разтвори. „Всичко, което изглежда от медицинско естество.“ Белз е командващият офицер. А задачата на Ел Капитан е да я подпомага. Чувства се, сякаш е хванат натясно, като онези новобранци в оборите. Юмруците му са свити. Усеща и гърдите си свити.

— Знаеш ли къде отиваме?

Тя кима.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да следвам заповедите ти, ако наистина знаеш каква мисия преследваш.

— Както казва Ингършип: „Куполът е символ на доброто. Той бди над нас с чувство на милосърдие и сега иска нещо от мен и от теб. А ние трябва да се подчиним“.

Ел Капитан не успява да се сдържи и се засмива.

— Грешал съм през всички тези години, а? Какъв глупак съм бил! Да не забележа, че Куполът е на наша страна. А ние смятахме, че онези хора са наши врагове и че един ден ще трябва да се бием с тях. Нали, Хелмут?

Хелмут не обелва нито дума.

— Не. Няма да се бием с тях — заявява Преша, вперила поглед право напред, но Ел Капитан не откъсва очи от главата на куклата. А тя се повдига нагоре, след което кима. Да. Ще се бият. Главата на куклата се отпуска тежко върху кожената седалка.

— Добре — казва Ел Капитан. Едно нещо е ясно — трябва да се отърве от шофьора. — Защо не излезеш малко на въздух?

Спокойният и нежен тон, с който изрича тези думи, смайва дори самия него.

— Не е лошо да се поразтъпчеш, за да си сигурна, че краката те държат.

Преша го поглежда за миг, след което кимва. Тя излиза от колата, като се обляга на вратата за опора и се опитва да се изправи на крака. Повдига здравата си ръка на главата, сякаш й се вие свят. След това затваря вратата. Ел Капитан я проследява с поглед, докато накрая Преша не се скрива зад срутената водна кула.

— Какво става, по дяволите? — обажда се шофьорът и се завърта на мястото си.

Хелмут е неспокоен. Той започва да се клати напред-назад на гърба на Ел Капитан.

— По дяволите, по дяволите — повтаря шепнешком. Това е предупреждение. И Ел Капитан го знае. Хелмут се опитва да подскаже на шофьора, че трябва да успокои топката. Но шофьорът не схваща намека.

— Белз има определена мисия. Ти да не се опитваш да я отклониш от тази мисия? Ще трябва да докладвам за теб. Ингършип направо ще…

Ел Капитан се пресяга и нанася удар в гърлото на шофьора. Главата на мъжа отскача в стъклото на вратата. Тогава Ел Капитан слиза от колата заедно с Хелмут на гърба си и след няколко кратки опита успява да отвори предната врата, измъквайки шофьора навън за реверите на костюма. Мъжете се олюляват, приклещени в схватка. Тогава обаче Ел Капитан му нанася удар с глава, запращайки го на земята в светлината на фаровете. Челото на Хелмут рикошира в тила му. След това Ел Капитан изритва шофьора в ребрата, после заобикаля сгърченото тяло на мъжа и го изритва в бъбреците. Накрая плъзва ръка към оръжието на колана му с намерението да го застреля, но решава да му даде възможност да се бори за живота насред Мъртвите полета.

Шофьорът продължава да се гърчи на земята, изкашляйки струйка кръв, която оставя следи в пясъка. Ел Капитан потупва с ръка покрива на колата. Спомня си мотоциклета, с който имаше чувството, че лети. След това сяда на шофьорското място, поглежда таблото на колата и улавя волана с две ръце. Навремето знаеше всичко за самолетите, с които никога няма да полети. Но може би това щеше да е нещо подобно, или поне отчасти.

Той смъква прозореца надолу и изсвирва през зъби.

— Преша!

Тогава момичето се появява, като изглежда малко по-укрепнала.

— Качвай се отпред. Шофьорът се чувства леко неразположен, така че ще карам аз.

Преша влиза в колата и затваря вратата. Не задава никакви въпроси. Въздухът в автомобила е сякаш наелектризиран. Ел Капитан подава газ, включва на задна предавка и колата потегля. След това бързо завърта волана, за да не прегази шофьора. Отначало гумите започват да буксуват на едно място, но после зацепват и колата потегля на тласъци, издавайки гърлено ръмжене, което усеща с ребрата си, и оставяйки след себе си облак прах — там, където се появява едно Пясъчно създание. Ел Капитан го забелязва в огледалото за обратно виждане, попаднало в светлината на задните фарове. Сякаш привлечено от кръвта на шофьора, съществото се спуска към тялото, погълнато веднага от пясъчна вихрушка, която запраща фуражката му надалеч.