Джулиана Багът
Чисти (57)

Партридж
Целувка

Когато се изправя на крака, Партридж обхваща с поглед касапницата наоколо. Ел Капитан и Хелмут са целите в кръв и охлузвания. Брадуел е с голи гърди и от рамото му, само че този път другото, отново тече кръв. Той е коленичил с наведена глава, а гърдите му се повдигат и отпускат тежко. Да не би да се моли? Ръцете му са сключени. Белият гащеризон на Лайда е покрит с петна от кръв. Изглежда стъписана и диша учестено. Ясносините й очи се впиват в Партридж, а после и в ужасната сцена пред тях.

Наоколо са пръснати телата на войниците. На гърдите на единия зее огромна рана. Другият е прострелян в корема, а ръцете му представляват две окървавени чуканчета. Третият е улучен в главата. На тила му се вижда малка дупка, ала щом заобикаля от другата страна, Партридж установява, че лицето му го няма.

— Какво става тук? — усеща, че му прилошава, коленете му омекват. — Какво става тук?

Тогава той зърва брат си, наполовина скрит в храстите. Партридж се спуска натам и се отпуска на колене до него.

— Седж — изрича той.

Мускулът на десния му крак е разкъсан от куршумите. По гърдите му има кръв. Тя се процежда на капки върху коленете на Партридж.

— Господи — възкликва той. — Не, не.

Гърдите на брат му се повдигат и отпускат неравномерно. Навежда глава към лицето на Седж с неговия огромен череп и масивна челюст.

— Ще видиш, че ще се оправиш — прошепва му той. — Мама е тук. Изкачва се нагоре. Ей сега ще я видиш — а на останалите кресва: — Доведете майка ми! Помогнете на Преша да я качи горе!

Преша е вече навън. Тя обхваща с поглед телата.

— О, боже — ахва ужасена. — Божичко!

Брадуел се изправя несигурно на крака и се спуска към нея.

— Преша — изрича той, ала тя изглежда силно потресена и неспособна да му отвърне.

— Ела да ми помогнеш! — кресва Ел Капитан на Брадуел.

С общи усилия двамата изнасят Арибел през прозореца, като повдигат нейното крехко тяло с безполезни крайници. Карузо им помага отдолу, но отказва да излезе на повърхността.

Партридж полага ръка на гърдите на брат си. Кръвта е влажна и топла.

Седж поглежда към него и се усмихва.

— Партридж — казва той, — ти си герой.

— Не, това си ти. Винаги е било така.

Партридж се обръща към Преша:

— Доведохте ли я?

Но тогава вижда, че Брадуел носи майка му на ръце. Щом стига до тях, той я оставя на земята до двамата й синове. Очите й са пълни с тревога.

— Скъпи, какво се е случило с теб? — гласът й звучи сподавено и рязко. — Седж. Погледни ме. Седж.

— Виж, Седж — прошепва Партридж. — Това е мама. Тя е тук! Наистина е тук!

Седж затваря очи.

— Не — прошепва той. — Историята, която ми разказа. Лебедът.

— Това е тя — отвръща Партридж. — И наистина е тук.

Майка му изважда шишенце с хапчета с металните щипци и му ги подава.

— Кажи на баща си, че може да вземе, каквото пожелае. Може да вземе лекарствата. Може да вземе и мен. Само не това. Не и това — пълните й със сълзи очи пробягват по тялото на Седж.

Партридж взима шишенцето и залита назад. Брат му ще умре. А той ще стои отстрани и ще гледа. Просто няма какво друго да стори.

— Седж! — обажда се майка му. Той вдига очи към нея и среща погледа й. Изглежда този път наистина я вижда и я разпознава. Тогава майка му добавя: — Седж, момчето ми!

За миг на Партридж му се струва, че може би тя ще успее да го спаси. В гласа й долавя надежда.

Седж се усмихва, след което затваря очи.

Партридж вижда как майка му се навежда над тялото на Седж. А после го целува по челото, както беше правила навремето всяка вечер, преди да заспят.

И тогава, задействана от натиснатия бутон на уреда за дистанционно управление, главата на Седж експлодира и Партридж вижда как лицето на майка му става на пихтия.

Кръвта пръсва наоколо и изпълва въздуха като фина мъгла.

Партридж не чува нищо. Не вижда нищо друго, освен кървавата мъгла. Пресяга се към тях, но изгубва равновесие и се строполява на земята. После пак се изправя. Завърта се бавно, описвайки кръг. Майка му и брат му са мъртви.

Преша крещи. Вижда отворената й уста, разширените от ужас очи и главата на куклата, притисната към гърдите й. Брадуел я държи в обятията си.

Партридж не чува нищо.

Лайда стои до него. Хванала е ръката му. А устните й се движат.

Ел Капитан посяга да го стисне за раменете. Партридж свива ръка в юмрук и се засилва. Но Ел Капитан избягва удара и Партридж губи равновесие. Хваща се за една скала. Лайда повтаря името му — разчита го по устните й. „Партридж, Партридж.“ Той се изправя. Изкрещява името й:

— Лайда! — но не чува дори собствения си глас.

Ел Капитан също му говори нещо. Изрича го на висок глас. Партридж забелязва, че вените на врата му се напрягат. Хелмут затваря очи и повтаря като ехо казаното от Ел Капитан.

Тогава поглежда отново към Преша. Очите им се срещат. В нея има бръмбар — в очите и ушите й. В този момент Куполът ги наблюдава. Баща му също е там. Партридж поема с отривисти крачки към Преша, която не спира да крещи. Сграбчва я за ръцете, точно над лактите.

Тя затваря очи.

— Отвори ги! — кресва й той и звукът на собствения му глас нахлува в ушите му. — Отвори си проклетите очи!

Преша поглежда към Партридж, а той се взира някъде отвъд нея. През лещите на очите й се взира право в очите на баща си.

— Знам, че си там! Ще се върна за теб и ще те убия! Стига да можех, бих изтръгнал онази част от себе си, която имам от теб. Бих я изтръгнал до последната капчица кръв.

Партридж вдига очи към небето. Тялото му започва да се тресе. Той се освобождава от ръцете на Преша. После се обръща отново и вижда лицето на сестра си. Тя се взира в него със страни, покрити с мръсотия и сълзи. Това е сестра му.

Кървавата мъгла вече я няма.