Зоуи Чант
Алфа детектив (9)

Мария

Ръката започна да я боли точно след като парамедиците я сложиха да седне и започнаха да почистват раната й.

Това е закъсняла реакция, отбеляза си Мария, но предполагаше, че това означава, че адреналина наистина почти беше изчезнал. Може би сега щеше да може да върши работата си и да не се размечтава за детектива, който предложи да отиде във военна зона, за да вземе глупавата й чанта.

Ливай Хейл, повтори си. Е, детектив Хейл — и неговият партньор, разбира се, — щяха да получат много щедро благодаря от сенатор Дейвис. Щеше да се увери да стане така.

Не че Лаура щеше да пренебрегне нещо толкова важно. Но Мария щеше да се увери, че това е „благодаря“, което те ще оценят. Щяха ли да искат публично изявление пред пресата?

Щеше да попита, реши. Някои хора бяха щастливи да бъдат публично обявени за герои, но не всички го искаха. Може би нямаше да има възможност да предотврати новината, но най-малкото можеше да посъветва Лаура какво да каже.

— Ау! — Трепна.

— Съжалявам, госпожо — извини се парамедика. — Трябва да се уверим, че раната е чиста, преди да я превържем.

Мария си пое дълбоко дъх, опитвайки се да пренебрегне болката.

— Разбирам.

Тя отбеляза, че парамедикът, който се представи като Матю, също беше голям, представителен мъж, с компетентни ръце, които в момента стерилизираха раната й. Но някак си не изпитваше нуждата да се вмъкне в неговите панталони. Предположи, че адреналинът наистина е изчезнал.