Зоуи Чант
Алфа детектив (18)

Мария

Мария си отпусна цели пет минути под струята на душа, където никой не можеше да я види, за да преживее отново тази великолепна, чувствена целувка.

Откъде да знае, че под това професионално държание, изпипани дрехи и внимателни въпроси, детектив Ливай Хейл беше пламенен като Ада? Беше сигурна, че ще й завърти главата — и не бе сбъркала.

Улови се, че плъзга ръка надолу по тялото си и вместо това здраво хвана шампоана. Достатъчно. Нямаше да усложнява и без това сложната ситуация като активно… хм, фантазира за детектив Хейл.

Защото това нямаше да продължи дълго, знаеше го. Той разследваше случая им. Щеше да бъде огромно етично нарушение — и PR-кошмар за Лаура, ако се разчуе. Не, не, не.

Не винеше него за започването на целувката. Тя бе толкова желаеща, колкото и той — и му беше изпращала доста сигнали; освен това действаше също толкова ентусиазирано, колкото и той, в тази целувка, когато започна.

Топли устни… силни ръце, придърпващи я към себе си… твърди мускули под ръцете й…

Спри.

Мария смени температурата на водата и започна да се занимава с шампоана. Беше изтощена, преживя най-странната нощ в живота си и не мислеше ясно. Утре щеше да бъде много по-рационална за всичко това.

Мда, вярваше си.