Зоуи Чант
Алфа детектив (27)

Ливай

Срещнаха се в офиса на лейтенанта, само Ливай, Мария и Мойер.

Ливай беше благодарен за присъствието на лейтенанта, защото не знаеше какво щеше да каже на Мария, ако бяха сами. Разговорът по телефона беше достатъчно странен и неестествен.

Едновременно с това обаче, желаеше лейтенантът да е на километри далеч. Ако Мойер не беше тук, Ливай можеше да я прегърне, да прошепне в косата й, че му е половинка, че могат да са заедно завинаги, че иска да я отведе надалеч на безопасно място…

Но това беше част от проблема, нали? Тя не искаше да бъде на безопасно място, а Ливай не искаше да бъде с някой, който трябва да се крие през целия си живот. Ако искаше това, щеше да си остане вкъщи при семейството си и да се ожени за местно момиче.

— Добре — каза лейтенантът. — Мисля, че е имаме възможност. Хейл, получи ли резултата за телефона?

Ливай кимна.

— Телефон за еднократна употреба. Няма начин да се каже кой е. Когато го проследиха, джипиесът беше изключен.

— Типична параноя. Добре. Изглежда това е най-добрият начин да го изкараме на светло. Г-це Ернандез, желаете ли да участвате в операция, в която ще ви уредим среща и ще арестуваме мъжа от другата страна на телефона, когато се покаже?

Лицето на Мария беше спокойно, но Ливай можеше да помирише страха й. Въпреки това гласът й не трепереше, когато проговори.

— Ще участвам.

— Добре. Ще бъдеш под най-добрата защита, която можем да ти осигурим. Хейл, партньорът ти беше изпратен да разследва някои от инициативите на сенатора, затова не може да се присъедини към операцията.

— Но, сър… — започна Ливай. Не планираше да направи това без Дани.

— Знам, че предпочиташ да е с теб, но мястото му ще заема аз. Искам лично да наблюдавам — вдигна вежди Мойер.

Ливай стихна.

— Да, сър. — Трябваше да се обади на Дани, да види какво прави и дали няма да успее да се появи в управлението достатъчно бързо… — Кога възнамерявате да започнем, сър?

— Колкото е възможно по-скоро. Не можем да рискуваме отново да се стреля по сенатор Дейвис или г-ца Ернандез. Каза, че е заявил, че е наблюдавал сенатора по-рано днес.

Мария кимна.

— В полицейското управление.

Лейтенантът се намръщи.

— Е, тя не е в опасност тук, но не искам дори да помисля за възможността да я проследи до обезопасената къща или дори да те проследи, когато се връщаш от работа. Трябва да се погрижим за това колкото е възможно по-скоро.

— Не мога да се съглася с това, сър. — Гласът на Мария беше потиснат, но Ливай можеше да чуе решителността в него.

Беше срещнал Мария в ситуация, за която беше напълно неподготвена и през цялото време беше извън сферата си, неопитна — но въпреки това невероятно впечатляваща. За пръв път се зачуди как ли изглежда, когато е в стихията си. Беше сигурен, че е сила, с която трябва да се съобразяваш.

Всъщност се замисли дали не гледа към бъдещ политик.

— Имаме цялата налична сила на полицейското управление на Спрингфийлд за твоя защита — обеща лейтенантът. — Ще носиш защитно облекло. Ще направим всичко, което можем, за да те предпазим.

— Разбирам. — Мария беше напълно спокойна отвън. Все още се страхуваше вътрешно, но…

Ливай знаеше какво си мисли. По-добре тя да е поставена в риск, отколкото Лаура. Е, Ливай не беше съгласен, но пък беше тук, за да се увери, че е в безопасност.

— Добре. — Облегна се назад лейтенантът. — Нека се обадя. Искате ли да чуете сценария, г-це Ернандез?

Мария поклати глава.

— Мога да го направя. — Отключи телефона си, натисна високоговорителя и набра номер.

— Ало? — каза глас от другата страна.

Ливай се напрегна, но обузда мечката с волята си. Той нарани половинката ни!, крещяха инстинктите му.

Знам, помисли си мрачно. Ще си плати.

— Мария Ернандез е — каза тя спокойно. — Помислих си как да ти докажа, че съм сериозна.

— Кажи ми.

— Ще се срещнем някъде. Това трябва да е знак на доверие, нали? Вярвам, че няма да ме убиеш на видно място. Искам да видя лицето ти и да чуя какво имаш да казваш.

— Това е голям риск за мен — каза гласът. — Как да знам, че ченгетата няма да са там?

Ливай се напрегна, но Мария само каза:

— Мислиш, че ще им кажа, че съм говорила с теб? Ще си помислят, че се настройвам срещу Лаура.

И — чудо на чудесата — изглежда наистина работеше.

— Старбъкс на улица Магнолия — каза гласът. — Довечера. Осем часа. Не закъснявай. — И прекъсна разговора.

Мария се облегна с въздишка.

— Надявам се, че това е добра позиция. Не мисля, че ще промени мнението си, ако му се обадя и го помоля да смени мястото.

— Перфектно е — каза лейтенантът. — Ще те сложим някъде в дъното, далеч от прозорци. И обещавам полицейското присъствие да е незабележимо. Няма да знае, че го наблюдаваме.

Ако той разбереше обаче какво става, нямаше да има време да реагира. Ливай щеше да е първият реагирал.