Зоуи Чант
Алфа детектив (41)

Мария

— Остави ги — каза Мария.

Ливай погледна над рамото си.

— Но ако просто се справя с няколко…

— Сутринта — прокара длан надолу по гърдите му и той веднага се разсея от чиниите от вечерята.

— Мария — прошепна в устата й, докато тя го целуваше. Ръцете му се обвиха около нея, силни и сигурни, и я избута назад бавно, докато се целуваха.

Мария ги насочи към спалнята. Трябваше да се пуснат за секунда, за да минат през вратата, но Ливай отново се спусна към нея в секундата, в която бяха в стаята, насочвайки я към леглото и повдигайки я върху него. Ръцете му бяха големи и сигурни на задника й. Мария потрепери и го придърпа надолу след нея за друга целувка.

Той задържа тежестта си, прошепвайки в устата й:

— Сигурна ли си за това? Не искам да те нараня. Китката ти…

— Добре е — прекъсна го Мария. — Добре съм. Освен проблема, че ако не ми свалиш дрехите скоро, може да умра.

Той се засмя меко.

— Не можем да позволим това да се случи. — След което ръцете му бяха навсякъде по нея, освобождавайки я от тениската и работните й панталони, разкопчавайки сутиена й и издърпвайки надолу бикините й, докато не остана напълно гола, простряна на леглото си и гледаща нагоре към половинката си.

Той все още бе облечен с работния си костюм. Мария потрепери от удоволствие при гледката.

Очите му поглъщаха тялото й, привлечени от една или друга част. Протегна се и обхвана бедрата й, след това се наведе и целуна стомаха й. Мария се изви — толкова хубаво и гъделичкащо в едно и също време.

Езикът му се стрелна и той започна да я целува плъзгайки се надолу с цел. Изведнъж вече не беше гъделичкащо и Мария простена, когато той я целуна точно над хълма й.

Плъзна двата си палеца надолу през пубисното й окосмяване, за да раздели устните й, и коленичи в подножието на леглото. Мария можеше да почувства въздуха срещу клитора си и чакаше… и чакаше…

Най-накрая не можеше да се сдържа повече.

— Хайде. Моля те!

— След като помоли толкова мило… — каза той и тя успя да чуе усмивката в гласа му. Тогава се наведе и езикът му докосна клитора й.

Мария трябваше да задуши писъка си — удоволствието веднага избухна при първото нежно докосване и когато я засмука леко, издаде висок стон. Той продължи, държейки бедрата й неподвижни, докато тя се опитваше да се извие… надалеч? Към него за още? Не знаеше. Чувството беше почти прекалено добро.

Накара я да свърши за около тридесет секунди. Само с устата си върху клитора й, засилвайки удоволствието й, докато беше прекалено силно, за да продължава, оставяйки я трепереща след най-бързия оргазъм, който някога беше имала.

— О, Боже мой — простена към тавана, докато трепереше от вторични малки оргазми.

— Още? — попита той. Дъхът му беше деликатен срещу женствеността й.

Тя закима трескаво, преди да се сети, че може би не може да я види. Но той вече беше започнал отново, този път ближейки и надолу около вагината й, на която все още не бе обърнал внимание. Внимателно насочено внимание, точно на чувствителната кожа около входа й — място, което повечето мъже пропускаха в полза на главното събитие.

Ливай определено знаеше какво прави или поне можеше по някакъв начин да каже какво най-много харесва Мария, защото накара котенцето й да трепери и да се свива за нула време.

— Вътре — простена тя.

Ливай се отдръпна само за секунда и плъзна пръст в нея, но тя беше толкова отворена и мокра, че просто не беше достатъчно.

— Още.

— Колко още? — попита той. Спокойната увереност беше заменено от насочена напрегнатост. Гласът му звучеше обтегнат. Искащ.

— Всичко! — Можеше да чуе желанието в собствения си глас. — Нека те видя гол. Искам те целия.

— Всичко, което пожелаеш — каза меко той и се съблече.

Мария досега не бе имала шанса да го види целия — последния път, когато правиха това, той носеше панталоните си. Сега можеше да види и други неща, освен ръцете и мускулите му — че е добре оформен, със силни бедра и когато се обърна да остави дрехите си на стола — наистина фантастичен задник.

Тя легна обратно и се усмихна към тавана. Имаше късмет, надхвърлящ най-дивите й мечти.

Когато той се обърна, очите му бяха пълни с желание. Не мислеше за техники, помисли си Мария. Просто я искаше.

Плъзгайки ръцете си, хвана бедрата й — внимателно, винаги внимателно, но достатъчно здраво, за да я разположи там, където я иска. Разтвори я и пристъпи напред, за да застане между краката й… и тогава, сякаш не можеше да се спре, я пусна и се наведе, за да я целуне силно.

Мария го обви с ръце и отвори устата си за езика му. Той я целуваше, сякаш се нуждаеше да диша нея вместо въздуха, сякаш не можеше да се спре за секунда. Тя се задържа и го целуна обратно.

Целувката ставаше все по-гореща и по-гореща, докато той не се откъсна от нея и каза:

— Обичам те.

— Обичам те — отговори задъхано Мария. — Ливай. Направи го сега.

С едно бързо движение влезе в нея до дъно. Мария се изви от удоволствие, чувствайки го да се притиска към всички интимни места в нея. Плъзна се назад и тласна, внимателно гледайки лицето й. Отново щеше да завърти главата й, знаеше го — внимателното наблюдение не можеше да бъде победено.

Но нямаше друг планиран тласък. Не, вместо това затвори очи и бедрата му отново се тласнаха напред, след това пак, и простена:

— Мария, толкова си… нуждая се от теб. Нуждая се сега.

— Вземи ме тогава — прошепна Мария.

И той я взе.

Бързо, диво, по-силно, отколкото беше преживявала преди, правеше яростна любов с нея на леглото. Тласъците му бяха бързи и силни, ръцете му придърпваха бедрата й и удоволствието експлодира в нея. Целуна я отново и отново, наболата му брада я драскаше по бузата, и срещна погледа му, когато свърши, стискайки го силно с всеки спазъм.

И това изглежда беше последната капка — той затвори очи, отпусна чело на рамото й, тласна още веднъж… два… три пъти и изстена оргазма си в кожата й.

След това лежаха един до друг дълго време, вдишвайки се един друг.

— По-рано не каза ли, че ще се преместиш при мен? — прошепна й той.

— Мисля, че го направих — безпомощна усмивка изви крайчетата на устните й.

— Добре. Нуждая се от това отново. Може би ще имам нужда всяка нощ.

Тя се засмя.

— Можеш да го имаш толкова, колкото пожелаеш. Няма да се оплача и за секунда.

— Ммм. Добре. — Целуна я. — Защото това, от което наистина имам нужда, си ти.

— Да — прошепна в устата му. — Ти — сви се доволна в него.