Зоуи Чант
Алфа детектив (15)

Ливай

Ливай я закара до обезопасената квартира, намираща се на кратко разстояние от края на града. През целия път Мария мълча, гледайки през прозореца. Той уважи това и не се опита да говори с нея.

Въпреки че искаше. Имайки предвид обаче, че първият въпрос, който искаше да й зададе, беше „Как успяваш да си толкова невероятно смела и уверена?“, вероятно това не беше чак толкова добра идея, дори и да беше в настроение за разговор.

След петнадесет минутно каране стигнаха до алеята. Беше вече пет и половина и небето бе започнало да просветлява. Мария се взря в хоризонта за секунда, преди да излезе от колата.

Ливай използва възможността да излезе и да я гледа, в случай че отново се замая.

Но тя беше добре — отвори вратата и излезе, точно когато той отиде до нея, като осуети плановете му да й помогне. Изглеждаше напълно добре. Дори държеше чантата си, за да не може да я носи вместо нея.

— Тук. — Собственият му глас звучеше странно в ушите му в тишината преди изгрева. — Ще ти покажа къщата.

— Звучи добре — каза Мария дистанцирано.

Чудеше се дали най-накрая не я е застигнал шока. Най-малкото изглеждаше доста разтърсена. Щеше да се увери, че ще стигне до леглото, просто за всеки случай. Не искаше да падне и да си удари главата.