Зоуи Чант
Алфа детектив (31)

Мария

Мария изкрещя, когато Съдърланд я издърпа от масата, чудейки се защо офицерите не правеха нищо…

Но те правеха. Крещяха и се смъкваха под масите и рафтовете с изложено кафе.

Тогава Мария осъзна, че нещо е много сбъркано.

Съдърланд я завлачи към вратата, дланта му стискаше ранената й ръка и тя трябваше да сдържи един писък. Навън видя Ливай да бяга към тях; погледна над рамото си… и спря, почти препъвайки се.

Съдърланд също го видя. Избута я към вратата, използвайки я за щит, и стреля към Ливай.

Мария знаеше, че крещи отново, защото гърлото я болеше, но не можеше да чуе гласа си от гърма от пистолета точно до ухото й.

Куршумът уцели Ливай в гърдите. Както и следващият.

Жилетка, напомни си тя трескаво, носи жилетка, не е мъртъв…

И докато гледаше, той започна да се променя.

Съдърланд бързо отстъпи назад, желязната му хватка я караше да се влачи след него — опита се да се хвърли към Ливай, но изведнъж горещото дуло на пистолета беше на слепоочието й.

Тя замръзна, Ливай също, не напълно променен, мечката му на път да атакува.

До тях една кола издаде остър звук, вратата й се отвори. Съдърланд я избута към нея, оръжието не се отместваше от главата й.

Трябваше да отиде с него, въпреки че всяка фибра в тялото й се пресягаше към Ливай, само на няколко метра от нея, готов да направи всичко, за да я защити.

Но той не можеше да изпревари оръжие, което докосва кожата й. Мария задържа погледа си върху него толкова дълго, колкото можа, но Съдърланд я набута в колата и затръшна вратата.

Но те не потеглиха отново. Прозорецът се смъкна няколко сантиметра и Съдърланд махна оръжието от главата й.

Мария знаеше какво планира да направи.

— Ливай, бягай! — Изпищя тя.

Съдърланд я удари силно по лицето, карайки ушите й да зазвънят, но когато се повдигна достатъчно, за да погледне какво става, Ливай бягаше, докато Съдърланд изсипваше градушка от куршуми след него.

Мария се напрегна да види дали е уцелен, но не можеше да каже. Колко можеха да го наранят куршумите като мечка?

Повече, отколкото й харесваше.

След, както й изглеждаше, цяла вечност, стрелбата престана. Ливай не се виждаше никъде, но Мария не знаеше дали се е спасил здрав или е някъде, извън полезрението им, където кърви до смърт.

Колата тръгна и Съдърланд се обърна към нея с грозно изражение.

— Мария — каза, — мисля, че ще си платиш за това.