Зоуи Чант
Алфа детектив (29)

Мария

В седем и петдесет и осем Мария седна в дъното на Старбъкс, държейки чаша с черно кафе, което нямаше да пие. Беше дяволски напрегната. Имаше още двама клиенти, набит мъж, четящ вестник, и жена, която плетеше; лейтенантът я беше уверил, че и двамата са полицаи под прикритие.

Мария се огледа тайно, но не видя нищо, което да й даде възможност да спечели. Надяваше се да е същото и за Съдърланд.

Чувствайки се леко глупаво, но искайки да има нещо за защита като последна предпазна мярка, в случай че другите пропаднат, Мария беше взела малко джобно ножче, което държеше в портмоне в сутиена си. Можеше да го почувства, неудобна, но успокояваща буца, притисната срещу лявата й гърда.

Надяваше се да не се наложи да го използва, особено след като не се беше упражнявала да използва нож срещу друг човек и не беше уверена, че ще успее да го направи. Но нямаше ситуация, в която да не си прекалено внимателен…

Всичко ще бъде наред, каза си решително. Той каза, че ще те пази.

Ливай беше някъде навън, пазещ сградата. Чудеше се дали може да я види. Намираше се възможно най-далеч от прозорците, за да стане по-трудна мишена, ако Съдърланд реши да опита и да я простреля отново.

Чудеше се дали наистина е бил сериозен, когато каза, че ще промени мнението й. Може би тази среща имаше друга причина? Може би всеки момент щеше да се опита да я убие.

Е, ако го направеше, щеше да е мъртъв след около пет секунди. Което нямаше да й помогне много, ако самата тя е мъртва, но най-малкото нямаше да има възможност да стреля по Лаура и ХПШ щеше да попадне под полицейско разследване.

Вратата се отвори и Мария се напрегна.

Беше Съдърланд.

Дойде бавно до масата, все едно нямаше никакви грижи на света, и дори не погледна през рамо или към другите посетители. Мария стисна здраво страните на стола.

— Мария — седна той. — Мога ли да ти казвам Мария?

— Не — Мария запази гласа си стабилен с усилие.

— Мария — усмихна се противно той. — Нека да кажа, че щеше да ме зарадва, ако те бях убил вчера, теб и твоят шеф, но трябва да спомена, че мисля, че това ще ме направи още по-щастлив.

Тя едва видя, че се движи. Изглеждаше сякаш в единия миг просто си стоеше там, а в следващия държеше насочен към нея пистолет.