Зоуи Чант
Алфа детектив (38)

Мария

Мария се страхуваше, че Съдърланд ще продължи със зловещите си заплахи, но изглежда засега беше приключил с тях.

Вместо това проповядваше.

Когато се замислеше, предположи, че малката реч, която й изнесе на телефона, е за шоуто. Нямаше нужда да я уверяват, че са прави. Просто се нуждаеха от приемлива причина, за да уредят среща в Старбъкс, за да могат да връхлетят и да я отвлекат, без да се занимават с истинско полицейско присъствие.

Но изглежда това беше обичайният разговорен режим на Съдърланд — започна да дрънка несвързано за шифтърски конспирации и зли планове и просто не можеше да спре.

— Те са животни — увери той Мария. — Имат инстинкти, на които не могат да се противопоставят. Силни, насилствени инстинкти. И когато излязат извън контрол може да се случи всичко.

Мария възможно най-силно се опитваше да го игнорира и да мисли за Ливай. Но когато той каза това… може да се случи всичко… тя се зачуди какво би станало…

Силни… инстинкти.

Беше добро разсейване от това да си завързан за стол. Прекара известно време, представяйки си Ливай, надвит от инстинктите си, в обезопасената квартира. Или в апартамента й.

Наистина ли й беше казал „Обичам те“?

Изглеждаше невероятно за вярване, но знаеше какво е чула? Той я обичаше. Но как беше възможно? Мария не беше шифтър. Шансовете обикновен човек да е половинката на Ливай… не знаеше колко са, но определено трябваше да са много ниски. Тя така или иначе не беше представата на никого за добра половинка. Работеше твърде усилено, беше заядлива и харесваше нещата да стават по нейния начин. Беше дразнещо самодостатъчна или поне така й бяха казали бившите й приятели.

Обичам те.

Мария не се оставяше да се замисли изобщо какво чувства към Ливай. Дори след като правиха секс — горещ, горещ секс, напомни мозъкът й — напълно отхвърли всякакви разговори за това как се чувства.

Защото беше безполезно, помисли си. Нямаше начин да води към нещо — секс на кухненския стол с ченге, което защитаваше нея и шефката й от хейтърска група? Това не беше основата на една връзка! Като се добави и фактът, че е шифтър и чакаше единствената си половинка, ставаше ясно, че дори да се срещаше с него за кратко, в края на краищата, Мария щеше да бъде зарязана заради Единствената.

Но ако я обичаше… можеха ли шифтърите да се влюбят в някой друг, който не е половинката им?

Или… можеше ли Мария да е половинката на Ливай?

Това щеше да обясни начина, по който се чувства.

Защото тя чувстваше. Чувстваше нещо голямо, с което не знаеше как да се справи, по-силно от всичко, което някога бе чувствала към мъж. Толкова дълбоко, че едва успяваше да мисли за него.

Затова не мислеше. Но сега го правеше.

Със сигурност беше невъзможно. Със сигурност си въобразяваше. Спомни си, че виждайки онази мечка в горите, когато беше малка, беше поискала да побегне с него, да се срещне с другите мечки, да научи имената им, да говори с тях, да види какви са като хора. Дали не проектираше тази фантазия в живота си на възрастен, съчинявайки си предопределен принц, който да я отведе завинаги?

Не… не мислеше така.

Мислеше, че е истинско.

И тази мисъл удави всичко, което Съдърланд й казваше.