Зоуи Чант
Алфа детектив (2)

Ливай

— Все още не разбирам защо трябва да сме тук — оплака се Дани. — Няма да е тук.

Детектив Ливай Хейл зави наляво с надеждата, че караха по правилния път.

— Може и да бъде.

— И така да е, какво ще направим? Ще го арестуваме въз основа на това, че прилича на описанието на пияния ни свидетел? — Дани оглеждаше съседите през прозореца, но очевидно не виждаше нищо.

— Можем да го хванем в действие — посочи Ливай. — Както и да е, не можем да игнорираме свидетел. Дори и пиян такъв.

— Ти и твоята процедура, човече — поклати глава Дани, въпреки че не отмести очи от прозореца — колкото и да се оплакваше понякога, беше добро ченге. Ливай подозираше, че с друг партньор би се шегувал повече, но когато Ливай изискваше настойчиво, Дани беше зад него. Бяха добър екип.

Твърде лошо, че рядко имаха какво да разследват.

— Процедурата я има поради някаква причина — Ливай отново обърна с все по-малко и по-малко надежда, че наистина ще намерят дилъра на дрога.

Вероятен дилър на дрога. Вероятен дребен дилър на дрога. Лейтенантът беше пуснал случая в скута на Ливай с думите, че прави на някого услуга, но Ливай беше признателен за шанса да излезе на улицата, вместо да се взира в бумащината, въпреки че това бе незначителен случай срещу мъж, който едва ли бе толкова лош.

Но, ако Ливай успееше да арестува мъжа с повърхностната информация, която имаха, лейтенантът щеше да разбере какъв способен детектив е и да му даде нещо по-предизвикателно. Най-накрая.

Ливай беше в полицейското управление в Спрингфийлд почти две години, а лейтенантът все още го третираше като зелен новобранец. Не разбираше защо — беше добър служител и мислеше, че е толкова умен, колкото и другите детективи в управлението. Но може би трябваше да поеме инициативата на случай като този, за да може лейтенантът да види потенциала му.

Отново се обърна. Все още нямаше никой.

— Да се вземат показания от пиян свидетел може да е грешка — призна на Дани.

Дани се ухили.

— Но какво би могло да е по-добро от среднощна разходка в живописната, празна търговската част на Спрингфийлд? В твое ляво, сградата на Капитолия. В твое дясно… може би просто трябва да продължим да гледаме в ляво.

Трудно бе да видиш нещо друго — сградата беше монолитна и се издигаше над околните сгради. Показанията на свидетеля ги бяха насочили към вероятна сделка, провеждана от главния им заподозрян, точно до сградата на Капитолия: „Знаете, точно там“. Отказа да разясни дали има предвид северната, южната, източната или западната страна на сградата или колко далеч е това „точно там“.

Ливай трябваше да признае, че шансовете им да намерят нещо бяха практически нулеви, но бяха стигнали до задънена улица и не можеха да си позволят да игнорират каквато и да е информация. Дори и толкова тъпа като тази.

— Ще се завъртим наоколо няколко пъти и след това ще се върнем в управлението. — Огледа пътя, докато говореше, но все още нямаше знак от никого.

— Освен ако не видим нещо — каза Дани. — Като, ъм, престъпление.

— Обещавам, че ако видим престъпление, ще спра веднага. — Ливай зави в друга празна уличка. Не изглеждаше вероятно да се натъкнат на престъпление.