Зоуи Чант
Алфа детектив (24)

Ливай

Ливай излезе от алеята за коли на обезопасената къща и се насочи към полицейското управление. Тогава си спомни, че трябва да мине през дома си и да се преоблече. Толкова силно миришеше на секс, че дори обикновен човек вероятно можеше да го подуши.

— Господи — каза в празната кола, — такъв идиот съм.

Беше раздразнен, че Мария е приела обаждането, без Ливай да е там — какво си мислеше тя, за да не дойде при него? — но това не му даваше правото да критикува личния й живот.

Особено когато беше мотивиран по лични причини. Искаше той да е мъжът в живота й. Искаше той да е човекът, на когото да разчита, при когото отива за помощ.

И каквото и да казваше, всеки имаше нужда от някой, на когото да разчита. Очевидно е имала лоши приятели в миналото, които не я бяха зачитали изобщо — мечката му изръмжа от гняв при мислената картина, — но той си мислеше, че тя разбира, че не е като останалите. Не беше от типа мъже, които щяха да искат да спре да работи, защото са твърде несигурни с умна, способна жена. И когато не дойде при него за нещо, което очевидно беше негова работа…

Заболя го. Но тя нямаше представа колко. Не знаеше, че е половинката му. Трябваше да й каже, но трябваше да изчака, докато свършат със случая. Да спи с нея беше достатъчно голяма грешка.

О, но това не беше грешка. Мечката му определено беше изключително самодоволна относно секса и Ливай трябваше да признае, че останалата част от него също чувстваше това. Когато Мария изкрещя силно, щом свърши…

Ливай почти пропусна червената светлина на светофар и трябваше да върне вниманието си на пътя.

В секундата, когато случаят приключеше, щяха да разговарят. Просто се надяваше да успее да я убеди, че той си заслужава. Че останалите мъже са били задници — и звучаха като задници — и трябва да му даде шанс.

Защото знаеше, че не може да изживее останалата част от живота си, без да я чува как стене името му отново.